„Срещата мина добре“ не е отговорът, който очакват хората, твърдящи, че са загубили парите и домовете си. Те очакват проверка на сигналите, резултати и отговорност при доказани престъпления.
Николай Караколев е инициирал среща с Иван Демерджиев. В разговора е участвал и Станко Желязков, а поводът са твърденията за продължаващи измами от страна на Илчо Илев в Стара Загора.
По предоставените данни заснемане на срещата не е било разрешено. След приключването ѝ Караколев и Желязков са заявиха, че разговорът е преминал добре. Какво обаче означава „добре“ за хората, които се определят като пострадали?
Защото между успешния разговор и работещата държава има огромна разлика. Тя се измерва с конкретни действия, а не с усмивки след затворени врати.
В предоставените опорни точки се говори за стотици измамени и останали без дом хора. Тези твърдения са тежки и изискват независимо потвърждение и институционална проверка. Именно затова въпросът е неизбежен: ще последват ли реални действия по сигналите, или общественото недоволство отново ще бъде приспано с уверения, че „се работи“?
Какви ангажименти са поети? Има ли срокове? Кога засегнатите ще получат отговор какво се случва със сигналите им? В предоставената информация такива конкретни отговори липсват.
Добрият тон на една среща не връща загубени спестявания и не решава съдбата на хора, които твърдят, че са останали на улицата. Ако има извършени престъпления, държавата трябва да ги установи и виновните да понесат отговорност по закон.
Срещата приключи. Сега остава да се види дали започва работа – или поредното чакане.
