След години натиск, унижения, протести и системно неглижиране на бащите, споделеното родителство вече е факт. Не като подарък. А като извоювано право.
Да – съдът ще решава. Да – нямаме илюзии за неговата безпристрастност. Но за първи път законът признава очевидното:
детето не е собственост.
майката не е единствен родител.
бащата не е „гост през уикенда“.
Днес България направи крачка напред.
Не към идеологии.
А към децата.
Към правото им да имат и майка, и баща, дори когато възрастните не са заедно.
Години наред повтаряме едно и също, въпреки подигравките и демонизирането на мъжете:
▪ Детето не губи родител, защото майката е решила да си тръгне.
▪ Любовта не се дели по пол.
▪ Бащинството не е награда, а право и отговорност.
Днес тези думи вече са в закона.
Това не стана случайно.
Стана, защото:
- бащи отказаха да изчезнат;
- мъже отказаха да мълчат;
- родители излизаха на протести, писаха, говориха, понасяха етикети, обвинения и откровена омраза;
- експерти застанаха срещу удобния феминистки наратив;
- хора повярваха, че държавата не трябва да наказва мъжете за това, че са мъже.
Да сме наясно: това е начало, не победа
Законът е компромис. Половинчата крачка.
И ако някой си мисли, че системата внезапно е станала справедлива – лъже се.
Какво е доброто (макар и с уговорки)
1. Отваря се врата към почти споделено родителство
Съдът вече може да дава разширени режими и почти равни права.
Реалността?
Съдът пак ще дава децата на майките.
Но поне няма да ни виждат децата два уикенда в месеца като милостиня.
Това е малко. Но е повече от нищо.
2. Терминът „домашно насилие“ отпадна от Семейния кодекс
Добра новина – защото години наред този етикет се използваше като оръжие срещу бащите, често без доказателства.
Лошата цена?
Платихме я с отпадането на „отчуждаващото поведение“.
Какво е лошото (и то е сериозно)
3. Родителското отчуждение беше изхвърлено от закона
Нарочно. Бързо. Без обяснения.
Това означава едно:
съдът може да си затваря очите, когато децата биват настройвани срещу бащите;
„детето не иска“ ще стане удобното оправдание;
бащите отново ще са виновни, дори когато са изолирани системно.
Прогнозата е ясна:
ще си мият ръцете с децата.
4. Премахнаха санкциите за системно неизпълнение на режимите
Майката може да саботира контакти.
Да не предава детето.
Да нарушава съдебни решения.
И?
Няма реални последствия.
Няма натиск.
Няма контрол.
ДСП вече няма да изготвя задължителни доклади.
Съдът няма инструмент да коригира злоупотребите.
С други думи – държавата отново абдикира, а мъжете плащат цената.
И въпреки това – струваше си
Защото вече не сме в позиция на просещи.
Защото бащата вече е признат от закона, макар и неравноправно.
Защото битката вече е влязла в институциите.
И защото няма да спрем дотук.
Всяко дете заслужава майка и баща.
Не „когато майката позволи“.
Не „ако съдът реши“.
А по право.
Не „или“.
А „и“.
Ако искаш, мога:
да го направя още по-остър,
да го скъся за социални мрежи,или да го адаптирам като позиция на организация или гражданска инициатива.
