Учени съобщават резултати, които свързват появата на краткотрайни светлинни явления в архивни астрофотографии с провеждането на надземни ядрени опити в средата на XX век, съобщава town.bg. Проучването комбинира архивни наблюдения от първото голямо фотографско изследване на северното небе (POSS‑I) с исторически данни за ядрени изпитания и свидетелства за неидентифицирани въздушни явления (UAP).
Изследването е ръководено от анестезиолога Стивън Брюл от университета „Вандербилт“ и теоретичния физик Беатрис Вилароел от Стокхолмския университет. Авторите използват данни от периода 1949–1958, когато обсерваторията „Маунт Паломар“ извършва амбициозния проект POSS‑I за фотографиране и картографиране на цялото северно небе сектор по сектор. При по-късни анализи астрономите забелязват, че някои светлинни точки се появяват на една фотографска плака, но липсват при повторно наблюдение — явления, обозначавани като транзиенти.
Вилароел, която води проекта VASCO (Изчезващи и появяващи се източници по време на век наблюдения), и нейният екип вече установиха преди 2021 г., че дефектите по стъклените плаки не дават пълно обяснение за всички регистрирани транзиенти. За настоящото изследване Брюл и Вилароел съставят база от наблюдения, обхващаща 2718 дни, като маркират дните с регистрирани транзиенти и ги сравняват с датите на всички известни американски, съветски и британски надземни ядрени опити. Допълнително съчетават тези данни с регистри от UFOCAT, съдържащи свидетелски съобщения за UAP.
Анализът показва силна статистическа връзка. Транзиентните явления са регистрирани с 45% по-голяма честота в т.нар. „прозорец“ около ядрения опит — ден преди и ден след изпитанието. Най-ясно изразена е връзката за деня след опита: тогава вероятността за поява на транзиент в данните от POSS‑I възлиза на 68% по-висока. При сравнението с докладите за UAP изследователите откриват по-слаба, но все пак статистически значима връзка: за всеки допълнителен доклад за UAP в един ден вероятността да бъде регистриран транзиент се увеличава с около 8,5%.
Проучването установява и леко увеличение на съобщенията за UAP в дните на ядрени тестове — връзка, която според авторите не е била демонстрирана досега в научната литература. Учените са внимателни в тълкуването: резултатите не дават окончателно обяснение на наблюдаваните корелации, но намекват, че част от транзиентите и поне някои свидетелства за UAP представляват реални явления, а не единствено артефакти от повреди по емулсията на плаките.
Изследователите изключват няколко възможности при търсенето на причина. Понеже най-силната връзка е за деня след опита, е малко вероятно става дума за трайно задържане на радиоактивни отпадъци в атмосферата, които биха давали по-дългосрочен ефект. Също така авторите отбелязват, че субективни пристрастия при наблюденията са малко вероятни: астрономите в периода на POSS‑I не са били информирани за съществуването на тези транзиенти и датите на ядрените опити не са били известни на онези, които са подавали свидетелства за аномални преживявания.
Освен статистическите връзки, екипът подчертава ограниченията на настоящите данни и необходимостта от допълнителни изследвания. Ако транзиентите бяха предимно резултат от дефекти по стъклените плаки, би било трудно да се обясни тяхното групиране около конкретни дати на ядрени изпитания, посочват Брюл и Вилароел. В същото време те признават, че връзките не дават директно причинно-следствена връзка и че детайлното физично обяснение остава предмет на бъдещи проучвания.
Резултатите на изследването добавят емпирични данни към обсъждането на явленията UAP, като предлагат възможна връзка между човешката ядрена дейност и промени в нощното небе, регистрирани от астрономически проекти като POSS‑I. Новите открития ще наложат по-задълбочени мултидисциплинарни анализи, включително преглед на други архивни записи и атмосферни данни от периода, за да се потвърдят или опровергаят предложените зависимости.
Публикацията привлича внимание в научните среди и сред читателите на новини като важни новини за историята на наблюденията на небето и за отношенията между технологичните опити на хората и регистрираните аномалии. Въпросите, поставени от това проучване, остават отворени и подтикват към бъдещи изследвания от астрономи, физици и исторически архивари, включително и проучвания, които могат да прояснят естеството на транзиентите и тяхната възможна връзка с ядрената епоха и свидетелските доклади от онова време.
Абонирайте се за нас в Google News.
