Европейски съд по правата на човека постанови решение срещу България заради нормативна уредба, която позволява на разузнавателните структури да внедряват свои агенти в частни компании, неправителствени организации и държавни институции под предлог за защита на националната сигурност, съобщи Франс прес.
Съдиите в Страсбург са категорични, че правилата за използване на агенти под прикритие не гарантират достатъчна защита срещу евентуални злоупотреби и произвол, както изисква Европейска конвенция за правата на човека.
Оспорваната разпоредба, приета през 2008 г., е давала възможност на Държавна агенция „Национална сигурност“ да внедрява свои информатори в различни структури със знанието на техните ръководители, когато има оперативна необходимост. Десет години по-късно законът е бил изменен, като е премахнато изискването за съгласие на ръководството, което допълнително е разширило правомощията на службите.
Според съда проблем представлява и фактът, че подобни операции могат да се извършват без определен срок и без задължение засегнатите организации да бъдат уведомявани. Освен това възможността за обжалване е силно ограничена, тъй като информацията често се класифицира като държавна тайна.
Делото е образувано по жалба на екологична неправителствена организация, която твърди, че самото съществуване на подобна законова възможност нарушава правото ѝ на неприкосновеност. Магистратите приемат този аргумент и подчертават, че дори без доказано конкретно внедряване, рискът от подобна намеса представлява нарушение на основни права.
Въпреки констатацията за нарушение, съдът не присъжда обезщетение, тъй като жалбоподателят не е доказал претърпени преки вреди вследствие на действието на закона.
