Просвещението на народа през Възраждането дава силен тласък на борбата за национално освобождение. След като страната се отърсва от османската власт, както образованите хора, така и обикновените граждани осъзнават колко голям е приносът на възрожденските писатели и революционери. Именно те изграждат духа, с който българите се решават да се борят за собствена държава.

Как се ражда празникът

Като израз на благодарност много градове и села кръщават улици, читалища и училища на будителите, но желанието да им се отдаде по-голяма почит води до идеята за отделен празник. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага на Министерския съвет 1 ноември да стане Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. просветното министерство издава окръжно № 17 743. С него датата е обявена за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Министерският съвет приема постановление за обявяването на празника на 31 октомври 1922 г.

На 13 декември същата година XIX Обикновено народно събрание гласува допълнение към Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона, с който денят се въвежда официално, на 3 февруари 1923 г.

Първото, все още неофициално честване обаче е много по-ранно – през 1909 г. в Пловдив. Като общонационален празник денят се отбелязва от 1922 до 1945 г.

Забрана и възстановяване

През 1945 г. комунистическата власт премахва празника, но той не изчезва от паметта на хората. В редица селища продължават да го отбелязват неофициално. В района на Пирдоп например учениците от началните училища правят фенерчета с букви от българската азбука, осветени отвътре, и празнично облечени, често в народни носии, минават в шествие пред жителите.

Традицията е възобновена след дълго прекъсване. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за допълнение на Кодекса на труда, с който 1 ноември официално става Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната. Предложението за възстановяването на празника е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Будителите и посланието към младите

Сред най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и още много други.

Когато празникът става общонационален, министър Омарчевски определя като първа задача да насочи вниманието на младежта към ценното и светлото в българското минало, от което тя да черпи сили, надежда и вдъхновение за труд и творчество. Според него младите трябва да знаят, че „животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност“.

Министърът свързва празника с деня на почитта към свети Йоан Рилски, който се чества на 1 ноември. Той вижда в него повод да се обединят усилията за преклонение пред българския народен гений – пред онези, които като самоотвержени воини водят народа към просвета, свобода и култура по време на робството и Възраждането и създават трайни културни ценности в свободна България. Чрез техния пример, по думите му, младото поколение трябва да бъде вдъхновено за народни и културни идеали.