От 1 ноември начело на Европрокуратурата застава германският прокурор Андрес Ритер. Европейският парламент одобри кандидатурата му през март с 435 гласа „за“, 112 „против“ и 46 „въздържал се“.

Рязък ръст на разследванията

Европейската прокуратура е със седалище в Люксембург и работи от 1 юни 2021 г. Тя разследва и повдига обвинения за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС. Сред тях са злоупотреби с европейски средства, корупция и мащабни трансгранични измами с ДДС. Кьовеши пое ръководството ѝ, след като бе начело на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния.

На 18 септември Еврокомисията публикува оценка, според която прокуратурата работи много ефективно. Дейността ѝ е нараснала значително: активните разследвания са се увеличили от 515 през 2021 г. до 3602 в края на 2025 г. Комисията отчете и приноса на институцията в защитата на общия бюджет. В същото време тя посочи проблеми с недостига на хора и пари, както и с взаимодействието с националните власти.

Годишният отчет на Европрокуратурата за 2025 г. оценява щетите по текущите дела на 67,27 млрд. евро. Сумата отразява предполагаемите загуби по разследваните случаи, а не върнатите средства или доказаните в съда измами. През миналата година европейските прокурори са образували 2030 нови разследвания, с около 35% повече от предходната. При делата, приключили с присъда, почти 95% от присъдите са осъдителни. Сред случаите в България са субсидиите за реставрация на църква и измама със субсидии за отоплителни системи.

Предупреждения за натиск и недостиг на средства

В интервю за Politico преди края на мандата си Кьовеши заяви, че постигнатото не гарантира бъдещето на институцията. Без нужните ресурси и правни инструменти прокуратурата може постепенно да бъде отслабена. „Ключовото предизвикателство за Европейската прокуратура и по-специално за моя наследник ще бъде запазването на независимостта и доверието в нея“, подчерта тя.

Тя разкритикува недостатъчното финансиране, забавените законодателни промени и административните спънки пред работата на прокурорите. По нейни сметки ведомството се нуждае от 230 европейски делегирани прокурори, а парите стигат само за 180.

Кьовеши отправи упрек и към част от европейските политици и служители. Според нея в Брюксел има хора, които сякаш се смятат за недосегаеми за закона. Тя посочи, че политиците защитават независимостта на правосъдието, докато разследванията не засягат тях или близките им сътрудници. Когато се стигне до собствените им интереси, позицията им се променя.

Като пример тя даде Гърция. Там, по думите ѝ, прокуратурата се е сблъскала с един от най-явните опити за сплашване при разследването на предполагаеми измами със селскостопански субсидии от ЕС. Кьовеши обърна внимание и на споровете за компетентност с националните съдебни органи, които могат да забавят или блокират разследванията.

Тя отказа да коментира конкретни дела. Не отговори и дали има предвид разследването за договорите за ваксини срещу COVID-19, станало известно като „Пфайзергейт“.

„Най-трудната позиция в кариерата ми“

Въпреки препятствията Кьовеши е убедена, че Европрокуратурата е доказала способността си да се бори с трансграничните измами и да пази бюджета на Съюза. Тя определи ръководството ѝ като най-трудната позиция в професионалния си път. Въпреки това би повторила всичко по същия начин, ако започне отначало.

За плановете си след мандата Кьовеши не разкри нищо. Тя помоли разговорът да остане фокусиран върху прокуратурата и обясни, че ще мисли за бъдещето си, след като приключи мандата си.