Управляващата коалиция от десни и крайнодесни партии печели 53 от общо 120 места в израелския парламент. „Ликуд“, партията на Нетаняху, запазва позицията си на най-голяма политическа сила с 27 депутати. Опозиционният блок на центриста Гади Айзенкот остава на второ място с 48 места.

Арабските листи в ролята на фактор

Сериозен успех отбелязват двете арабски формации – Раам и Обединената листа. Общо те събират 19 мандата, което ги превръща в потенциално решаващ играч при сглобяването на бъдещия кабинет. Нито един от двата основни блока няма ясен път към 61 гласа, необходими за мнозинство.

Само ден по-рано лагерът на Нетаняху обвини арабските партии в изборни измами. Според официални лица и медии тези формации са получили пари от Катар, с които да купуват гласове. Арабските партии и Катар отрекоха твърденията, а Айзенкот заяви, че премиерът се опитва да „делегитимира резултатите“ от вота.

Вътрешната служба за сигурност „Шин Бет“ потвърди, че проверява предполагаеми нарушения. Тя подчерта обаче, че целта на разследването не е да „инкриминира цяла общност, която е гласувала демократично и законно“. По думите на службата проверката тече паралелно с работата на Централната избирателна комисия и не може да повлияе на крайните резултати, които ще бъдат връчени на държавния глава.

Избирателната комисия от своя страна посочи вчера, че част от разпространяваната информация е изцяло без основание, без да споменава пряко обвиненията на премиерския блок.

Какво предстои

В сряда окончателните резултати ще бъдат предадени официално на президента Ицхак Херцог. Той ще проведе консултации с лидерите на партиите, които влизат в новия Кнесет, след което ще възложи на един от тях мандат за съставяне на правителство.

Липсата на ясно мнозинство усложнява преговорите, които може да се проточат със седмици. При неуспех страната рискува отново да отиде към предсрочни избори – сценарий, който Израел вече е преживявал неколкократно. Още преди вота битката между Нетаняху и Айзенкот се очертаваше като оспорвана.

Премиерът отново атакува арабските политически сили, след като стана известно, че са задържани хора, у които са намерени пликове с пари. „Опитват се да откраднат изборите“, каза Нетаняху пред журналисти.

Избирателната комисия говори за изолиран случай

Централната избирателна комисия на Израел даде по-сдържана оценка на инцидента. Според нея задържаните не са успели да стигнат до секциите за гласуване, а са били хванати недалеч от домовете си. Започнато е разследване.

От комисията изтъкнаха, че в останалата част от страната не са регистрирани подобни нарушения и че става дума за единичен случай.

Решаващ вот за бъдещето на премиера

Гласуването е първото парламентарно след атаката на 7 октомври 2023 г. То протича на фона на силна поляризация в израелското общество и ожесточена битка за властта, чийто изход ще реши политическата съдба на Нетаняху. Той е министър-председателят с най-дълъг стаж начело на правителството в историята на страната.

Още преди вота премиерът предупреждаваше за възможни атаки, а опозицията настояваше за доказателства. Засега данните сочат рекордно висока избирателна активност.

Гласуването е първото на национално равнище след нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г., при което загинаха над 1200 израелци, а 251 души бяха отвлечени като заложници. Войните, които последваха в Газа, Ливан и Иран, сплотиха обществото, но изолираха страната още повече на международната сцена.

Мнозина гласоподаватели виждат в изборите шанс да потърсят сметка за провала на 7 октомври, да предопределят бъдещата политика по сигурността и да решат кой трябва да носи тежестта на военната служба. Окончателната картина обаче може да се изясни едва след седмици, тъй като съставянето на коалиции в Израел е сложен процес.

Кабинетът на Нетаняху се опираше на крайнодесни и ултраортодоксални съюзници, под чието влияние страната пое по по-националистически и религиозен курс. Премиерът е първият действащ ръководител на израелско правителство, срещу когото се води съдебен процес за корупция. Планът му за съдебна реформа, който орязваше правомощията на Върховния съд и други контролни механизми, доведе до масови протести през 2023 г.

Кой води в проучванията и как се стига до мнозинство

Израелците избират партийни листи, а не отделни кандидати. В надпреварата участват 36 партии, но места в 120-членния Кнесет ще получат само преминалите прага от 3,25%. Според социолозите това ще успеят между 11 и 13 формации.

Главните съперници са десният „Ликуд“ на Нетаняху и новата центристка партия „Яшар“, начело с бившия началник на Генералния щаб на армията Гади Айзенкот. Според последното проучване на Канал 12 „Яшар“ би взела 23 мандата, а „Ликуд“ – 21. Канал 14 обаче дава 30 места на партията на премиера и около 20 на тази на Айзенкот. При прекия сблъсък за премиерския пост бившият генерал също е напред.

За кабинет са нужни поне 61 депутати. Повечето социологически агенции отреждат на блока на Нетаняху – „Ликуд“, крайнодесните партии на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир и две ултраортодоксални формации – между 49 и 55 мандата.

В опозиционния лагер освен Айзенкот са бившият премиер Нафтали Бенет, бившият министър на отбраната Авигдор Либерман и Демократическата партия на Яир Голан. Бенет и Либерман обаче не застанаха зад Айзенкот, тъй като сами се целят в премиерския стол. Опозиционен кабинет може да се нуждае от подкрепата или въздържането на арабските партии, но част от лидерите отхвърлят подобен вариант. Ако нито един лагер не събере мнозинство, на масата са правителство на малцинството, кабинет на националното единство, дълга безизходица или нови избори.

Изходът може да се реши от няколко хиляди гласа и от съдбата на малките партии около прага. Гласовете за формации, които не го преминат, остават без представителство и могат да наклонят везните. Застрашени са „Религиозен ционизъм“ на Смотрич и новата дясна партия на Офер Винтер, а близо до границата е и друга нова формация, свързана с резервистите и икономическите теми.

Важна роля ще играе активността на палестинските граждани на Израел, които са около 20% от населението. През 2022 г. тя бе 53,2% при обща активност от 70,6%, а сега анализаторите очакват да надхвърли 60%. Значение има и вотът на сънародниците в чужбина – над 11% от имащите право на глас, или около 810 000 от общо 7,3 милиона души. Тъй като гласуване извън страната е разрешено само за определени категории, сред които дипломатите, хиляди израелци се готвят да се приберат, за да пуснат бюлетина. Кампанията протече и на фона на предупрежденията на Нетаняху за атаки, за които опозицията поиска доказателства.

Икономика, армия и раната от 7 октомври

Въпреки войните издръжката на живота остава сред най-големите тревоги, особено за младите. Според Канал 12 икономиката и цените са основен приоритет за 21% от анкетираните, следвани от военната служба на ултраортодоксалните мъже (17%), провала на 7 октомври (14%) и войната с Иран (10%). Привържениците на управляващите поставят на първо място конфликта с Иран (21%), а 28% от опозиционните избиратели – провала от 7 октомври.

Септемврийско изследване на центъра Achord към Еврейския университет показва, че 58% от хората между 22 и 34 години ще гласуват, водени от цените на жилищата и разходите за живот, а за 36% решаващи са въпросите на сигурността. В последните дни Нетаняху също заложи на икономиката. В интервю за Канал 10 той призова страната да се подготви за възможни международни банкови санкции заради политиката ѝ към селищата на Западния бряг.

Друга гореща тема е наборът. Повечето еврейски граждани служат задължително, докато ултраортодоксалните мъже по традиция се освобождават масово заради религиозното си обучение – практика, която партньорите на Нетаняху искат да запазят. Армията съобщава за недостиг от над 12 000 души, а резервистите прекарват стотици дни годишно под оръжие. Всички опозиционни партии обещават по-широко участие в службата.

Нетаняху, чиято кариера е изградена върху обещания за сигурност, беше начело на правителството при атаката на „Хамас“. Той не пое лична отговорност и отказа да бъде създадена държавна анкетна комисия за пропуските, което опозицията превърна в основна тема. За Айзенкот въпросът е и личен – синът му Гал загина на 25 години в боевете в Газа през декември 2023 г. Други партии включиха в листите си опечалени семейства, близки на бивши заложници и резервисти от фронтовете в Газа и Ливан.

Палестинците и международната изолация

По палестинския въпрос кабинетът на Нетаняху бе сред най-твърдите в историята на Израел. Финансовият министър Смотрич настояваше за разширяване на селищата на окупирания Западен бряг и за задържане на данъчните приходи на Палестинската автономия – мярка, която според критиците подкопава финансите ѝ. Министърът на националната сигурност Бен-Гвир подкрепи закон за смъртното наказание, затегна режима на палестинските затворници и бе упрекван, че не противодейства достатъчно на насилието на заселниците.

Двамата отхвърлят палестинска държава, подкрепят израелски селища в Газа и искат по-голям контрол над Западния бряг, където напрежението остава високо, както показа блокадата на Хеброн. Смотрич призовава за отмяна на споразуменията от Осло и разпускане на автономията, а Бен-Гвир – за емиграция на палестинци от Газа и Западния бряг. При завръщане на Нетаняху със същите съюзници този курс вероятно ще продължи, а Бен-Гвир вече обяви, че ще претендира за министерството на отбраната.

Победа на опозицията не би означавала коренна промяна, тъй като и Айзенкот е против палестинска държава, а в евентуална коалиция биха влезли десни партии, противници на големи отстъпки. Все пак правителство без Смотрич и Бен-Гвир би могло да действа по-твърдо срещу насилието на заселниците, да се разграничи от идеите за изселване и разпускане на автономията и да се включи по-активно в международни инициативи. Разоръжаването на „Хамас“, възстановяването на Газа и законността на Западния бряг остават нерешени при всеки сценарий.

Израел е в едно от най-тежките си дипломатически положения от десетилетия. Срещу Нетаняху има заповед за арест от Международния наказателен съд по обвинения за предполагаеми военни престъпления в Газа, което ограничава пътуванията му в Европа; през миналата година и Турция издаде заповед за ареста му. В понеделник комисия на ООН заяви, че Израел продължава геноцида в Газа въпреки примирието, постигнато с американско посредничество през октомври миналата година. Израел отхвърли твърденията като част от „кампания за дезинформация“.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп застана зад Нетаняху преди вота, но американското общество е по-критично. Проучване на Pew Research Center от март 2026 г. сочи, че 60% от пълнолетните американци имат негативно отношение към Израел, а 59% почти или изобщо не вярват на Нетаняху по международните въпроси. Глобалното изследване на центъра за 2026 г. отчита подобни нагласи в повечето от 36-те обхванати държави.

Великобритания, Франция, Канада и други западни страни признаха палестинската държава и наложиха санкции или търговски ограничения срещу селища, лица и организации, свързани с насилието на заселниците. Бен-Гвир и Смотрич също са под лични санкции и забрани за пътуване в няколко западни държави.

Ново управление на Нетаняху със същите партньори вероятно ще засили външния натиск. Кабинет на Айзенкот или друг опозиционен лидер би могъл да подобри отношенията с част от Европа и с Демократическата партия в САЩ, особено ако обуздае насилието на заселниците. Тъй като опозицията не предлага фундаментален обрат във външната политика и сигурността, обаче, едно ново правителство би възвърнало част от дипломатическото пространство на страната, но трудно би започнало отначало.

Атаката е станала рано сутринта при кръстовището Юдея, познато и като контролно-пропускателния пункт Фарш ал Хава, в близост до Хеброн.

Престрелка до бензиностанция

Според журналист на агенция Франс Прес, който е видял сблъсъка, двама палестинци с цивилно облекло, снабдени с пистолет и автоматична пушка, са стреляли срещу израелските военни. Войниците в крайна сметка са ги убили, а телата им са останали да лежат до бензиностанция, докато патрулите в района продължавали.

Израелската армия съобщи, че нейни военнослужещи са неутрализирали двама терористи и продължават да претърсват околността.

По данни на израелската служба за спешна помощ „Маген Давид Адом“ петима души са пострадали при първите изстрели, като двама от тях са в критично състояние. Най-тежко е положението на мъж на около 20 години, прострелян при нападението.

Реакцията на Нетаняху и затварянето на пунктовете

Премиерът определи случилото се като осуетено „мащабно терористично нападение“. Той изрази признателност към бойците за решителните им действия и пожела бързо оздравяване на ранените.

Нетаняху уточни, че е наредил на армията да „наложи блокада на град Хеброн и да се подготви за пълно затваряне на целия Западен бряг, считано от днес“. Междувременно в публични канали в Telegram се появиха сведения, че много от контролно-пропускателните пунктове в района вече не пропускат преминаващи.

Инцидентът се отрази и на кампанията на управляващата партия „Ликуд“. По указание на премиера бяха отменени всички политически събития, насрочени за сутринта на 23 октомври. Страната гласува на парламентарни избори на 27 октомври, а Нетаняху се стреми към нов мандат, след като по-рано предупреди за възможни атаки преди вота.

Политически отзвук и напрежение в региона

Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир, представител на крайната десница, чиято подкрепа расте според социологическите проучвания, настоя Палестинската автономна власт да бъде разпусната и демилитаризирана, а нейната „терористична инфраструктура“ – изцяло унищожена. Няма данни, че администрацията, която управлява части от окупирания Западен бряг, има връзка с атаката.

Бившият началник на Генералния щаб Гади Айзенкот, смятан за основен съперник на Нетаняху на изборите, също похвали войниците. Той заяви, че подобно на всички израелци се моли ранените да се възстановят напълно и бързо.

Нападението идва на фона на ескалиращо напрежение на Западния бряг, включително атаки на екстремистки настроени израелски заселници срещу палестинци, които събират маслини. Наскоро „Хамас“ предупреди Израел за възможна атака, сходна с тази от 7 октомври.

Според Франс Прес, позоваваща се на палестинското здравно министерство, от избухването на войната в Газа през октомври 2023 г. израелски военни или заселници са убили 1113 палестинци на Западния бряг. Израелската статистика сочи, че за същия период най-малко 49 израелци – цивилни и служители на силите за сигурност – са загинали при палестински нападения или при военни операции.