Анализаторите са единодушни, че най-тревожният сигнал от изборите е слабото участие на гражданите. Те допускат още, че загубилият кандидат Андрей Гюров може да се утвърди като нов самостоятелен фактор в политиката.

Безпрецедентна концентрация на власт

Димитрова определи като най-значим резултат от победата на Йотова на балотажа натрупването на властови ресурси в една формация. По думите ѝ страната досега не е познавала подобна концентрация на власт.

„Това е една съвършено нова ситуация, в която ще видим дали властта ще мине в режим на диалог, или в режим на една наистина силна концентрация на власт.“

Симеонов също обърна внимание на отношенията между държавния глава и кабинета. Според него в бъдеще е възможно напрежение между президентската институция и правителството, макар двете да принадлежат на една и съща политическа сила.

Ниската активност и формулата „мир – война“

Социологът от „Мяра“ посочи, че когато президентският вот не съвпада с други избори, той не предизвиква интереса, който заслужава. Същевременно Симеонов подчерта, че страната вече има избран президент с категоричен резултат и за първи път това е жена.

Според него във втората част на кампанията допълнителни гласове са мобилизирани благодарение на активната намеса на „Прогресивна България“ и на премиера Румен Радев – нещо, което и самата Йотова призна на първия си брифинг. Важна роля е изиграло и рязкото противопоставяне между мир и война, в което Йотова се представи като „президент на мира“. Тази формула е проработила както сред традиционните ѝ поддръжници, така и сред новопривлечените избиратели от спектъра на „Възраждане“, смята Симеонов.

Гюров – нова звезда или обединител

Двамата експерти обсъдиха и бъдещето на Андрей Гюров. Симеонов го нарече нова звезда в демократичното пространство и допусна, че той може да развие собствена политическа тяга – със свой проект или участие в предстоящите местни избори. Социологът не изключи Гюров да се превърне в свързващо звено между разделилите се „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“.

Димитрова оцени около 750 000 гласа, подадени за Гюров, като шанс демократичната общност да излезе от тесните граници, в които е стояла през последните години. Тя изтъкна, че върху този вот общността може да разшири обществената си тежест и да намери нова перспектива, тъй като без такава остава затворена и губи.

Социоложката обаче предупреди, че тази подкрепа не бива да се тълкува като сплотен и траен електорат. Сред гласувалите за Гюров има привърженици на различни партии, а не еднородна общност, която твърдо стои зад него, подчерта тя. Въпросът за мотивацията на избирателите вече беше повдиган и в контекста на подкрепата на Борисов за Гюров.