Полупотъналият плавателен съд се наблюдава от 23 октомври. Течението постепенно го е придвижило към българските води, където той се превърна в навигационна опасност.

По думите на говорещия компетентните органи са уведомени, а към корабите в района са излъчени съответните предупреждения. През цялата нощ край „Хорив“ е дежурил кораб на Военноморските сили, за да бъде отстранен рискът за навигацията.

Екипът е тръгнал към кораба вчера, но засега не е успял да го прати на дъното. Работата продължава и днес, тъй като конструкцията се оказва изненадващо издръжлива.

„Честно да ви кажа, мъчихме да го потопим, днеска продължаваме. Здрава постройка се оказа този кораб“

Така беше обяснено защо операцията по премахването на опасността отнема повече време от очакваното.

По думите на Георгиев събитията от днес са пълно доказателство за предупрежденията, които неговата партия отправя вече повече от месец. Той припомни, че ГЕРБ е опитвала конструктивно да подскаже на кабинета, че колебанието, липсата на ясна позиция и отсъствието на каквито и да било активни действия по отношение на ситуацията в Черно море няма да предпазят страната.

Заплахите, подчерта бившият външен министър, са насочени както към България, така и към целия регион, в който Русия води агресивна война.

Георгиев и преди това критикува властта заради атаките в Черно море. Сходни упреци към управляващите отправиха и от ДБ след удара край Шабла.

Според Гюров властта се възползва от страха на хората от война, но не взема нужните мерки срещу реалните заплахи за страната. В обръщението си той се обърна директно към Румен Радев с въпроса как е осигурил мира, след като е допуснал войната до бреговете ни.

Темата за Черно море не е нова за кандидата, който вече коментира сигурността в региона пред CNN.

По думите му отговорността за срива в сигурността в черноморския регион носи Русия, защото именно тя е започнала войната. Той посочи, че руските удари по пристанища, плавателни съдове и инфраструктура са превърнали търговските пътища в рискови коридори.

Коментирайки атаката срещу контейнеровоза, Митов подчерта, че всеки отделен инцидент трябва да бъде разследван, а извършителят – установен. Същевременно той настоя, че политическата отговорност не бива да се отлага, докато не приключи и последната експертиза.

„Москва търси слаби звена в НАТО. И политическата нерешителност може да бъде по-привлекателна мишена от недостига на военна техника“

Така Митов предупреди, че колебанието на властта може да се окаже по-сериозен риск от липсата на въоръжение.

Той добави, че когато едно правителство е по-рязко към вътрешните си критици, отколкото към агресора, то рискува да подскаже на противника накъде натискът ще срещне най-слаба съпротива.

Позицията на Москва дойде, след като Румънската разузнавателна служба обяви, че е разбила саботажна мрежа, ръководена от Русия. Румънските служби свързват тази мрежа с пожара на промишлената площадка на предприятието, което е част от отбранителния сектор на страната.

Дипломатически протест в Букурещ

Румънското външно министерство привика руския посланик Владимир Липаев и му връчи протест заради предполагаемата роля на Москва в инцидента. Букурещ твърди, че разполага с доказателства от разследването, и определи случилото се като неприемливо с оглед на рисковете за националната сигурност и за живота на хората.

Руската страна оспорва тези твърдения. Посолството нарече обвиненията „проява на политически цинизъм и лицемерие“ и отрече също Русия да носи отговорност за нападенията срещу търговски съдове в Черно море. Темата е особено чувствителна за региона след случаи като този, при който морски дронове удариха контейнеровоз край Шабла.

Сигнали още от пролетта

Държавният глава Никушор Дан и министър-председателят Лука Никулеску заклеймиха предполагаемите саботажи в Румъния и настояха НАТО и Европейският съюз да реагират съвместно. Въпросът за сигурността в Черно море е и на дневен ред в диалога, в който България, Турция и Румъния обсъждат нови мерки за защита на корабоплаването.

Ръководителят на „Карфил“ Мирча Танцъу съобщи пред телевизия „Диджи24“, че заводът е бил предупреждаван за опасност от саботаж още през пролетта. Той не уточни какво точно са съдържали тези сигнали.

Засега румънските власти разглеждат пожара като елемент от организирана саботажна кампания, а Москва настоява, че не е извършвала подобни действия нито в Румъния, нито в други държави. Подозренията за руска намеса в инциденти в Европа не са нови – и в България например инцидентът край Габрово беше свързан с предполагаеми саботажи.

„Въпреки че се снишихме, пак сме атакувани, а те канят Митрофанова на кафе“, обобщиха позицията си представителите на ДБ.

Контейнеровоз поразен край нос Калиакра

През последните часове стана известно, че при нападение с дронове е ударен контейнеровоз край Шабла. Инцидентът е станал в прилежащото море в района на нос Калиакра, на 21 мили от Шабла. Информацията беше потвърдена от военния министър Димитър Стоянов.

Корабът CONTSHIP JET, който плава под флага на Либерия, е бил напуснат от екипажа. Моряците са се евакуирали със спасителни плотове.

Искането за нота, което беше отхвърлено

Съпредседателят на „Да, България“ и депутат от ДБ Ивайло Мирчев припомни, че преди няколко седмици коалицията е настояла на заседание на Консултативния съвет за национална сигурност София да извика руския посланик и да му връчи нота. Целта е била Москва да се ангажира, че подобни нападения в изключителната икономическа зона на страната повече няма да се случват. Според него тогава и Йотова, и Радев са отказали, а сегашният удар е последицата от това решение.

Мирчев посочи примера на Румъния, която при аналогична ситуация открито е назовала Русия като извършител, привикала е руския дипломат и му е връчила нота.

Депутатът напомни, че отговорът на Радев тогава е бил призив за снишаване, като той се е позовал на факта, че след като Букурещ е обвинил Москва, Румъния отново е станала мишена. По думите на Мирчев България не е предприела нищо, но въпреки това пак е нападната.

Според него страната е трябвало да последва предложението на ДБ, но по друг начин – не с покана към Митрофанова в Министерския съвет, а като секретарката на външния министър ѝ предаде нотата на бариерата пред Министерството на външните работи. Така, по думите му, щяло да стане ясно, че Русия трябва да гарантира, че товарните кораби край българския бряг няма да бъдат обстрелвани, защото подобно нападение е атака срещу самата България. На този фон неотдавна Радев заяви, че само той е извиквал руския посланик заради атаките в Черно море.

Мирчев заключи, че политиката на снишаване, водена от сегашното управление, носи единствено унижение и изпраща сигнал към Москва, че може да „мачка и атакува, колкото си поиска“.

Екипажът е напуснал кораба и се е качил на спасителен плот, но опасността за моряците не е отминала. По думите на министъра към тях се приближава още един дрон по вода и има риск хората да загинат.

Атаката е засечена от хеликоптер на НАТО

Плавателният съд е отплавал от израелското пристанище Хайфа и е бил на път за румънския град Констанца. Нападението е забелязано от хеликоптер на НАТО, който се е намирал в района.

Сигналът за инцидента е пристигнал, докато Стоянов и колегите му от Румъния и Турция са обсъждали сигурността в Черноморския регион и защитата на корабоплаването.

Поредица от удари по търговски кораби

Случаят не е изолиран. През нощта на 6 октомври дронове поразиха два кораба на около 70 мили от Бяла, а единият от тях потъна. Седмица по-късно бяха нападнати още два съда – първият на 18 мили от Бяла, а вторият на 17 мили от Крапец. Тогава министърът даде подробности за атаките в Черно море.

Серията инциденти предизвика и остра реакция от НАТО и ЕС.

Обща декларация на трите държави

След срещата България, Румъния и Турция приеха съвместна декларация, която Стоянов прочете пред журналисти. В нея трите страни определят нападенията като опасна ескалация на напрежението, която застрашава сигурността на корабоплаването.

„Призоваваме за незабавно спиране на атаките, които застрашават търговските кораби, морската инфраструктура и безопасността на морските дейности“

В документа се подчертава, че като черноморски държави и съюзници в НАТО трите страни носят обща отговорност да вземат нужните мерки за гарантиране на сигурността и свободата на плаване в региона. Те изразяват съчувствие към близките на загиналите моряци и солидарност с държавите, чиито граждани и кораби са пострадали, и настояват за стриктно спазване на международното право.

В края на разговора Нютон съобщи, че медията е отправила покана и към Йотова, която обаче не се е присъединила. „Тя обаче не беше на разположение да се присъедини към нас“, обясни водещата, като уточни, че целта е била да се чуе мнението на Йотова за предизборната битка.

Защо Йотова не е участвала, остава неясно. Нейният екип не е излязъл с официално публично обяснение, а CNN не уточни дали причината е друг ангажимент, разминаване в графика или нещо различно. Двамата кандидати предстои да се срещнат лице в лице, след като Йотова и Гюров ще дебатират по БНТ.

Предупреждение за опасна концентрация на власт

Според Гюров страната е застрашена от натрупване на прекалено много власт в едни ръце. Той посочи, че една партия контролира правителството и има абсолютно мнозинство в Народното събрание, а Йотова в продължение на девет години е била вицепрезидент на сегашния министър-председател.

Кандидатът окачестви като „опасност от плъзгане към автокрация“ евентуалната липса на независим противовес на държавния връх след вота. Това е негова политическа оценка, изразена като част от кампанията му преди балотажа между Йотова и Гюров.

Нападенията срещу кораби в Черно море

Централно място в интервюто зае ситуацията в Черно море. Гюров съобщи, че за последния месец са нападнати четири кораба, като два от тях са потънали, а има и изчезнали моряци. Единият от съдовете, по думите му, е потънал на по-малко от 20 мили (около 32 км) от българското крайбрежие.

Той упрекна кабинета, че действа нерешително, взема твърде малко решения и не съгласува ходовете си със съюзниците. Според него това поставя под риск не само България, но и сигурността на източния фланг на Северноатлантическия алианс. Темата предизвика остри политически спорове у нас и след като Радев заяви, че е извикал руския посланик заради атаките.

Гюров добави, че застрахователните компании вече приемат почти цялото Черно море за военна зона. Това, по негова преценка, се отразява на безопасността на корабоплаването, на пристанищата и енергийните доставки, както и на цените, които плащат потребителите.

Различни позиции за Украйна

В предаването Йотова беше представена като противник на допълнителна военна помощ за Украйна и като поддръжник на европейско мирно предложение. Гюров зае противоположна позиция, като се обяви за по-здрави съюзи в рамките на НАТО и за по-висока военна готовност.

„Аз бях единственият премиер, който извика руския посланик, от трите нападнати страни в Черно море“, заяви Радев пред участниците във форума.

Нови удари след позицията на Букурещ

Радев припомни, че Румъния е посочила Русия като отговорна за атаките с безпилотни апарати в Черно море. След това обаче са последвали нови нападения срещу кораби в изключителната икономическа зона на страната. По думите на премиера ситуацията изисква възможно най-бързо решение.

Темата не е нова за правителството. Радев вече е заявявал, че търси обща европейска позиция за спиране на ударите срещу цивилни плавателни съдове в региона.

Осем кораба за по-малко от три седмици

В периода от 5 до 23 октомври общо осем търговски кораба са били ударени или са пострадали при инциденти, свързвани с атаки с дронове край българското и румънското крайбрежие. Хронологията на случаите е следната:

• 5 октомври – кораб потъва в румънската изключителна икономическа зона;
• 6 октомври – два кораба са атакувани на около 70 морски мили (близо 130 км) от Бяла;
• 13 октомври – още два плавателни съда пострадват на 17 морски мили (около 31 км) от Бяла и Шабла;
• 14 и 15 октомври – регистрирани са инциденти край румънския град Сулина;
• 23 октомври – корабът „Хорив“ потъва край Констанца.

След последното потъване и председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен осъди руските атаки в Черно море.

Похвала за моряците и спасителите

Премиерът оцени като бърза, професионална и смела реакцията на българските моряци и спасителни екипи. Според него страната е доказала, че е в състояние да изпълнява международните си ангажименти.

Радев посочи, че съюзниците са реагирали, но правителството очаква още подкрепа. Той допълни, че са положени всички усилия корабът „Челси 3“ да бъде изтеглен въпреки неблагоприятното време, за да може разследването да се извърши бързо.

Министър-председателят увери, че корабоплаването в българските пристанища и териториални води протича спокойно. Той нарече Европейския съюз и НАТО „котвата на нашата сигурност“.

Плавателният съд е бил поразен на около 13 морски мили (приблизително 24 км) от Кюстенджа (Констанца). При инцидента е загинал един моряк, а трима остават в неизвестност. Девет души са били спасени.

В публикация в социалната мрежа X Фон дер Лайен заяви, че е дълбоко обезпокоена от новата руска ескалация в региона. Тя уточни, че ударът е бил насочен срещу цивилен кораб, чийто екипаж се е състоял от украинци и азербайджанци.

„Тези безразсъдни нападения застрашават живота на невинни хора и представляват открито нарушение на международното право“

Шефката на Брюксел изрази съчувствие към семейството и близките на загиналия, както и към роднините на тримата изчезнали членове на екипажа. Тя благодари и на спасителите, които продължават без почивка издирването на моряците.

Румънският президент Никушор Дан също коментира случилото се. Според него инцидентът е част от ескалацията, която Москва предприема във връзка с войната в Украйна.

Ударът е поредният епизод от напрежението в черноморския регион, където атаките срещу търговското корабоплаване вече предизвикаха остра реакция на НАТО и ЕС. По-рано България и Румъния настояха пред ЕС за спиране на нападенията срещу търговски кораби, а президентът Радев търси обща европейска позиция по въпроса.