Според предварителните данни държавата отново ще бъде с дефицит, надхвърлящ 3%. Приходите и разходите ще минат границата от 50 млрд. евро, а таванът на държавния дълг ще бъде над 39 млрд. евро. Бюджетът предвижда повече пари за отбрана и социални плащания.

„Сложни уравнения“ и трудни баланси

Радев обясни, че правителството е искало проектът да бъде показан публично и прозрачно, като за кабинета е важно да води разговор с гражданите. По думите му държавният бюджет очертава визията за развитието на страната, нейните цели, приоритети и политики.

„Нашата цел е една и тя е много ясна – българите да живеят по-добре, да живеят по-сигурно“

Министър-председателят призна, че постигането на тази цел е огромно предизвикателство. Според него трябва едновременно да се намали прекомерният дефицит и да се съкратят разходите, без да пострадат доходите и социалната подкрепа. Наред с това държавата трябва да изплаща големи финансови задължения и да инвестира в сферите, от които се очаква най-бърз икономически растеж. Освен самите числа, за правителството е ключова и посоката, подчерта Радев.

Премиерът изтъкна, че кабинетът не започва от нулата. Бюджетът в голяма степен е следствие от вече наложени практики при вземането на решения, планирането и харченето на публични средства и финансовата дисциплина. Резултатът според него е растящ дефицит и растящ дълг.

Радев обясни, че решението рамката да бъде представена именно в УНСС е взето без колебание, защото става дума за институция с богата история. Той благодари на ректора за поканата. Изборът на място предизвика критики, като ДПС атакува представянето в УНСС, а лидерът на ГЕРБ Борисов иронизира бюджета в УНСС.

„А вие защо не ги свихте?“

С помощта на таблици и графики премиерът показа как дългът расте стремително, а приходите все повече изостават от разходите. Последните вече са преминали 40% от брутния вътрешен продукт, посочи той.

Радев се обърна към критиците, които настояват за орязване на разходите. Той отбеляза, че същите хора години наред са следвали траекторията на нарастване, и ги попита защо тогава не са ги намалили. Премиерът поиска конкретни предложения откъде да се съкрати, като припомни, че в разходите влизат заплати, пенсии, социална подкрепа, текуща издръжка и капиталови разходи. Темата е актуална и защото Брюксел иска обяснения за ръста на разходите.

По отношение на призивите за драстични съкращения в администрацията той посочи, че централната администрация расте непрекъснато от 2016 г. насам, и отново попита защо досегашните управляващи не са я намалили. Според Радев, когато започне административната реформа и на места наистина има съкращения, онези, които сега призовават за тях, ще застанат начело на недоволството на освободените служители. Той допълни, че бюджетът е не само въпрос на политика, но и на морал за всеки, който се занимава с нея.

Премиерът иронично изрази „възхищение“ от парламентарната опозиция, която по думите му е изпълнила образцов кризисен пиар. Според него от анонимен лист без подпис, печат и регистрационен номер е била раздухана истерия, завладяла медиите и успяла да засенчи трите доклада на Сметната палата, подкрепени с хиляди фактури, платежни нареждания, сертификати, договори и протоколи. „Учете се, уважаеми колеги“, заключи Радев.

Заплати, пенсии и нови данъци

Проектът предвижда минималната работна заплата да достигне 660 евро от 1 януари. От 1 юли пенсиите ще бъдат увеличени по швейцарското правило.

За родителите е заложено допълнително данъчно облекчение – до 2000 евро при едно дете, до 4000 евро при две и до 6000 евро при три и повече деца. Обезщетението през втората година от майчинството се очаква да стане около 450 евро на месец.

За да увеличи приходите, правителството планира данък върху свръхпечалбата в шест сектора:

• банки;
• фирми за бързи кредити;
• търговски вериги с над пет обекта;
• застрахователи;
• телекомуникационни компании;
• обменни бюра.

В проекта са предвидени и допълнителни правила за хазартния сектор.

Обичайно Министерството на финансите публикува бюджетните параметри заедно със средносрочната прогноза. След това те се обсъждат със социалните партньори в Тристранния съвет, одобряват се от Министерския съвет и се внасят за окончателно гласуване в Народното събрание. Процедурата отнема обикновено около месец.