Засега са сглобени осем машини. Пет от тях вече са на разположение на първа механизирана бригада в Карлово.

Сделка за над 1,3 млрд. долара

Споразумението обхваща 183 машини, а първоначалната му стойност е 1,37 млрд. долара. През лятото депутатите одобриха актуализация на договора, с която сумата нараства с още около 40 млн. долара заради по-високите цени и инфлацията.

Общо 198 машини са планирани за 61-ва бригада, като 183 от тях принадлежат към семейството „Страйкър“. Министър Стоянов призна, че програмата е натрупала закъснение от една година, но по думите му в момента тя върви по план. Вместо очакваните около 20 досега са предоставени 30 машини, а до края на годината трябва да пристигнат още три.

Покупката е свързана с поетите от страната ангажименти към колективната отбрана на НАТО и с целта за повишаване на бойните възможности на пехотата. Тя е част от по-широката модернизация на армията, която включва и доставката на изтребители F-16.

Планове за втора бригада и сервизен център

Според Стоянов поне още една бригада се нуждае от подобна техника. Оборудването ѝ би изисквало около 1,4 млрд. евро, а целият процес би отнел пет до шест години.

Министърът заяви, че България иска заводът „Терем – Ивайло“ да стане регионален център за поддръжка на „Страйкър“. Към момента боеприпасите за машините идват от САЩ, но се разглежда вариант в бъдеще те да се произвеждат у нас.

Чрез европейския механизъм SAFE предстои и придобиването на 20 системи за противодействие на дронове. Разговорите се водят с испанска фирма, а меморандум за разбирателство се очаква да бъде подписан в следващите една-две седмици.

Екипажът е напуснал кораба и се е качил на спасителен плот, но опасността за моряците не е отминала. По думите на министъра към тях се приближава още един дрон по вода и има риск хората да загинат.

Атаката е засечена от хеликоптер на НАТО

Плавателният съд е отплавал от израелското пристанище Хайфа и е бил на път за румънския град Констанца. Нападението е забелязано от хеликоптер на НАТО, който се е намирал в района.

Сигналът за инцидента е пристигнал, докато Стоянов и колегите му от Румъния и Турция са обсъждали сигурността в Черноморския регион и защитата на корабоплаването.

Поредица от удари по търговски кораби

Случаят не е изолиран. През нощта на 6 октомври дронове поразиха два кораба на около 70 мили от Бяла, а единият от тях потъна. Седмица по-късно бяха нападнати още два съда – първият на 18 мили от Бяла, а вторият на 17 мили от Крапец. Тогава министърът даде подробности за атаките в Черно море.

Серията инциденти предизвика и остра реакция от НАТО и ЕС.

Обща декларация на трите държави

След срещата България, Румъния и Турция приеха съвместна декларация, която Стоянов прочете пред журналисти. В нея трите страни определят нападенията като опасна ескалация на напрежението, която застрашава сигурността на корабоплаването.

„Призоваваме за незабавно спиране на атаките, които застрашават търговските кораби, морската инфраструктура и безопасността на морските дейности“

В документа се подчертава, че като черноморски държави и съюзници в НАТО трите страни носят обща отговорност да вземат нужните мерки за гарантиране на сигурността и свободата на плаване в региона. Те изразяват съчувствие към близките на загиналите моряци и солидарност с държавите, чиито граждани и кораби са пострадали, и настояват за стриктно спазване на международното право.

„Ще има много повече активиране на българската авиация по Черноморското крайбрежие и ще работим в териториални води“, заяви Стоянов. Министърът подчерта, че по-интензивното наблюдение не бива да тревожи хората.

Дронове и „Посейдон“ следят морето

В момента над Черно море работят две български безпилотни системи, а в процес на подготовка е въвеждането на трета. Една от тях направи първите си полети на 20 октомври.

В мисиите е включен и разузнавателният самолет „Посейдон“, който извършва полети над акваторията. Събраните от него данни се споделят с НАТО.

Освен със собствени сили страната разчита и на помощ от съюзниците. В две писма – от края на август и от 13 октомври – София поиска от НАТО въздушно наблюдение, въздушно патрулиране и зенитно-ракетни комплекси в рамките на възможностите на партньорите. Към 18 октомври все още нямаше яснота кои държави ще се включат и с какви конкретни средства.

Какво се знае за случая „Челси 3“

Решението за засилено присъствие идва след серия от инциденти с безпилотни апарати и удари по търговски плавателни съдове в Черно море. Един кораб потъна, а „Челси 3“ беше докаран на буксир до пристанището в Бургас.

Военната прокуратура разследва атаката срещу „Челси 3“ в рамките на досъдебно производство. По информация на Стоянов корабът се оглежда, а разследващите издирват части от дронове. Намерените фрагменти тепърва ще бъдат анализирани, за да стане ясно дали произхождат от кораб, безпилотен апарат или друг обект – въпрос, по който министърът и по-рано призова да не се избързва.

Стоянов категорично отхвърли възможността за мобилизация в страната, както и за изпращане на български военни зад граница. Според него ответни действия срещу конкретна заплаха биха могли да се предприемат в териториалните води на България.