Според Борисов ГЕРБ последователно отстоява тезата, че България като държава членка на ЕС и НАТО трябва да брани сигурността в Черно море чрез съвместни действия със съюзниците си.

Критики към правителството

В публикация след срещата лидерът на ГЕРБ отправи остри упреци към кабинета. По думите му в период на сериозни заплахи за региона българските управляващи са длъжни да направят много повече, отколкото да мълчат, да се колебаят и да реагират едва след поредния инцидент.

Борисов посочи, че отсъствието на ясна политическа позиция не служи на националния интерес. Той подчерта, че е бил категоричен пред гостите:

„Черно море не е място за геополитическо лавиране.“

Бившият премиер настоя страната да участва активно в изграждането на европейската политика за сигурност, вместо да наблюдава пасивно процесите. Според него партията му няма съмнения, че мястото на България е в силна Европа, редом до силно НАТО и с ясна защита на интересите на страната.

Посещение на евродепутати в София и Варна

Делегацията на Европейския парламент пристига днес в София и Варна по покана на българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков и Емил Радев. Целта на визитата е членовете ѝ да се запознаят на място с обстановката в Черноморския регион след нападенията с дронове срещу търговски съдове.

Поводът е последният инцидент от сряда, когато контейнеровоз беше ударен от дронове край нос Калиакра. Плаващият под либерийски флаг кораб CONTSHIP JET е петият атакуван плавателен съд в изключителната икономическа зона на България.

Темата предизвика широка политическа реакция в страната – от предупреждения, че Москва търси слаби звена в НАТО, до обвинения, че властта бездейства за сигурността в Черно море.

„Ще има много повече активиране на българската авиация по Черноморското крайбрежие и ще работим в териториални води“, заяви Стоянов. Министърът подчерта, че по-интензивното наблюдение не бива да тревожи хората.

Дронове и „Посейдон“ следят морето

В момента над Черно море работят две български безпилотни системи, а в процес на подготовка е въвеждането на трета. Една от тях направи първите си полети на 20 октомври.

В мисиите е включен и разузнавателният самолет „Посейдон“, който извършва полети над акваторията. Събраните от него данни се споделят с НАТО.

Освен със собствени сили страната разчита и на помощ от съюзниците. В две писма – от края на август и от 13 октомври – София поиска от НАТО въздушно наблюдение, въздушно патрулиране и зенитно-ракетни комплекси в рамките на възможностите на партньорите. Към 18 октомври все още нямаше яснота кои държави ще се включат и с какви конкретни средства.

Какво се знае за случая „Челси 3“

Решението за засилено присъствие идва след серия от инциденти с безпилотни апарати и удари по търговски плавателни съдове в Черно море. Един кораб потъна, а „Челси 3“ беше докаран на буксир до пристанището в Бургас.

Военната прокуратура разследва атаката срещу „Челси 3“ в рамките на досъдебно производство. По информация на Стоянов корабът се оглежда, а разследващите издирват части от дронове. Намерените фрагменти тепърва ще бъдат анализирани, за да стане ясно дали произхождат от кораб, безпилотен апарат или друг обект – въпрос, по който министърът и по-рано призова да не се избързва.

Стоянов категорично отхвърли възможността за мобилизация в страната, както и за изпращане на български военни зад граница. Според него ответни действия срещу конкретна заплаха биха могли да се предприемат в териториалните води на България.

Самата резолюция изразява подкрепа и солидарност с усилията на България да разследва ударите по плавателните съдове и да спаси екипажите в беда. Документът беше приет с 432 гласа „за“, 52 „против“ и 88 въздържали се. В него се призовава Европейският съюз да отпусне средства за България и Румъния, с които да се подобри сигурността в региона.

Спорната точка 6

Недоволството на правителството е насочено към т. 6, внесена като формално предложение от Зелените. В нея се твърди, че София е реагирала дипломатически слабо спрямо Русия и не е предприела конкретни мерки. Радев заявява от името на кабинета категорично несъгласие и недоумение от това, че подобна формулировка е влязла в проекта в последната минута.

По думите на министър-председателя добавеният текст на практика обезсмисля положителната оценка от предходните точки, в които се приветстват бързата реакция и спасителните операции за моряците от поразените кораби. Така, според него, се обезценява и самата цел на резолюцията – Европейският парламент да застане солидарно зад двете черноморски държави.

Особено остро премиерът реагира на призива България да се включи в анти-дроновата инициатива на НАТО.

„Нелепо е евродепутати да ни призовават за присъединяване към анти-дроновата инициатива на НАТО при положение, че българският министър на отбраната вече обяви решението за присъединяването на България към нея“

Радев напомня, че инициативата е обявена още през февруари 2025 г., а правителствата, свързани с евродепутатите, които сега внасят подобни предложения, не са сторили нищо страната да се присъедини към нея. Той добавя, че София не приема поучения какви суверенни решения да взема.

Критики към българските евродепутати

В писмото Радев обвинява български членове на ЕП, които според него имат ограничена политическа легитимност у дома, че използват институцията като инструмент за обречена предизборна кампания у нас. И това се случва, подчертава той, в момент, когато усилията на кабинета са съсредоточени върху ключови за националната сигурност въпроси.

Премиерът изтъква, че резолюцията няма юридическа сила, и определя като показателен и тъжен факт присъствието на български имена сред вносителите ѝ. Става дума за Андрей Новаков, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Емил Радев, Илия Лазаров, Радан Кънев и Илхан Кючук.

По-рано през деня Радев коментира темата и пред журналисти пред централата на „Прогресивна България“, след като се проведе заседание на Изпълнителния съвет на партията. Тогава той заяви, че българските евродепутати заради собственото си невежество манипулират политическите семейства в ЕП, към които принадлежат и които са далеч от България.

Разследването продължава

В обръщението си към депутатите от другите държави членки премиерът подчертава, че у нас тече разследване на инцидентите и че страната работи заедно със съюзниците от НАТО и ЕС, за да установи кой стои зад атаките. В писмото са изброени и вече предприетите от България действия, които по думите му липсват в поучителния текст към кабинета. На този фон София засилва и сътрудничеството с Турция в Черно море, а Европейската комисия наскоро обяви нови 130 млн. евро срещу дронове.

Радев настоява, че обвиненията за ударите срещу кораби в българската изключителна икономическа зона трябва да почиват на категорични факти, а не на предположения. Той припомня, че правителството винаги е приемало Европейския парламент като уважавана институция, призвана да укрепва проевропейското съгласие в обществата, а не да създава почва за манипулации и разделение.

Поводът за промяната е разбит дрон със заредени експлозиви, намерен в средата на септември в близост до военновъздушната база Вунсторф в провинция Долна Саксония.

„Червена линия“ и сходни дронове

Във вътрешен доклад на армията се посочва, че с употребата на въоръжени безпилотни апарати Москва е прекрачила „червената линия“. Според документа става дума за действия, които вече могат да нанесат материални щети или да доведат до загуба на човешки живот.

През миналия месец германското правителство обвини Русия и за опит за атака с дрон срещу летището в Лайпциг през август. Тогава апарат с взривни вещества беше открит в близост до украински товарен самолет „Антонов“, с който се превозва военна техника.

Разследващите в Германия допускат, че и в двата случая са използвани подобни дронове. По тяхна преценка мишена във Вунсторф са били военни самолети, а в Лайпциг – граждански товарни машини.

Разузнаване край стратегически обекти

В доклада се споменават и вероятни руски разузнавателни действия. Сред тях са полети на дронове над позиция на противоракетната система „Ароу 3“ в провинция Саксония-Анхалт, както и скрита камера, открита до важна за транспорта железопътна гара в Минден.

Германските тайни служби не изключват ескалация и нови диверсии в следващите месеци. Затова Бундесверът готви по-строги мерки за охрана – повече патрули, инфрачервени камери и системи за наблюдение.

Тревогата в Германия съвпада с повишената бдителност в цяла Европа. Там се опасяват, че Кремъл може да проверява решимостта на НАТО чрез саботажи, кибератаки, акции с дронове или ограничени военни операции.