Резултатът поставя двойката начело във втория тур на вота. Окончателното разпределение на гласовете ще стане ясно след официалното преброяване.

След като пусна бюлетината си, Йотова заяви, че е подкрепила суверенна България. Нейният съотборник отправи послание за мир след вота.

Според проучването най-дълбоките разделения минават по линията на възрастта, образованието и вида на населеното място. Изследването с демографски разбивки за водещите кандидатпрезидентски двойки е финансирано от „Нова броадкастинг груп“ и „Евронюз“.

Поколенческа пропаст между двата електората

Сред гласоподавателите между 18 и 29 години Гюров получава 42,5%, а Йотова – 27,1%. Сходно е съотношението и във възрастовата група 30–39 години, където той има 40,5% срещу 27,8% за нея.

При хората на възраст от 40 до 49 години двамата са практически изравнени – 34,1% за Гюров и 34% за Йотова. В по-горните възрастови групи обаче везните се накланят решително към Йотова, като сред избирателите над 70 години тя събира 56,8% срещу 22,2% за съперника си.

Структурата на двата електората потвърждава тази тенденция. Над 40% от гласувалите за Йотова са навършили 60 години, докато при Гюров този дял е 22,6%. Обратно, 36,1% от подкрепилите Гюров са под 40 години, а при Йотова те са 21,4%.

София срещу провинцията, висше срещу средно образование

Териториалното разделение е не по-малко изразено, което личи и от резултатите по региони в страната. Гюров печели убедително столицата, където преднината му е повече от двойна. В областните градове Йотова води с 34,8% срещу 30,8%, а в малките градове и селата превесът ѝ е значителен.

Почти една трета (31,8%) от избирателите на Гюров живеят в София, докато сред гласувалите за Йотова столичаните са едва 12,2%. От друга страна, 45,8% от нейния електорат е от малки градове и села, а при Гюров този дял е 26%. Така подкрепата за него се концентрира в столицата и големите градски центрове, а тя е по-силна в по-малките населени места.

Образованието също очертава ясна разделителна линия. Сред висшистите Гюров води с 39% срещу 31,7%, а сред хората със средно образование Йотова има 41,3% срещу 24,7% за него. С висше образование са 65,5% от гласувалите за Гюров и 47,1% от подкрепилите Йотова.

Кога избирателите са решили и откъде идват гласовете

Двата основни електората се различават и по това кога са взели решението си. Две трети (66,3%) от поддръжниците на Йотова са знаели за кого ще гласуват още преди старта на кампанията, докато при Гюров този дял е 53,1%. Една четвърт (25,4%) от неговите избиратели обаче са се определили по време на кампанията, срещу 16,7% при Йотова – знак, че подкрепата за нея е формирана по-рано, а той е мобилизирал повече хора в хода на надпреварата.

Като цяло 55,7% от гласувалите са решили кого да подкрепят преди кампанията, 20,9% – по време на нея, 10,4% – в последните няколко дни, а 9,3% – в самия изборен ден. Това означава, че близо една пета от избирателите са направили избора си в последния момент.

По отношение на партийния произход на гласовете Йотова е привлякла 71,2% от гласувалите за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април 2026 г. и 76,9% от избирателите на БСП – Обединена левица. За нея са гласували и 22,9% от поддръжниците на ГЕРБ-СДС.

Гюров е консолидирал 86,2% от избирателите на ПП-ДБ от априлския парламентарен вот и е спечелил 47,6% от гласувалите тогава за ГЕРБ-СДС. Към него са се насочили и 12,3% от избирателите на „Прогресивна България“. Двамата кандидати ще се срещнат на балотаж, след като разликата между тях е под 3%.

Профилът на гласувалите за Костадинов

Електоратът на Костадин Костадинов изглежда различно. Близо две трети (65,9%) от неговите избиратели са на възраст между 40 и 69 години, младите до 30 години са 9,1%, а хората над 70 години – 10,2%.

С висше или полувисше образование са 54,4% от подкрепилите го, а 42,5% са със средно. Образователният профил на тези избиратели е близък до този на всички гласували, тоест при Костадинов няма толкова рязко разделение по образование, каквото се наблюдава между Йотова и Гюров.

Най-силно впечатление в този вот прави слабото участие на избирателите. По изчисленията на „Галъп“ към 19:30 ч. избирателната активност е едва 24,4%. Това е тревожен сигнал за политическия елит в страната. Малко по-рано друга социологическа агенция отчете активност от 20,8% към 18:00 ч.

Трета позиция заема тандемът Костадин Костадинов – Петър Волгин с 15,7%. Останалите кандидати остават далеч зад водачите.

Разпределението на вота според екзитпола изглежда така:

• Илияна Йотова / Кирил Вълчев – 36,6%
• Андрей Гюров / Георги Кандев – 31,8%
• Костадин Костадинов / Петър Волгин – 15,7%
• Радостин Василев / Красимир Манов – 3,1%
• Ивелин Михайлов / Юлиана Матеева – 2,7%
• Иван Христанов / Стоянка Черкезова – 2,6%
• Ивайло Симеонов / Косьо Стойчев – 2,5%
• „Не подкрепям никого“ – 1,6%
• Други – 3,4%

По време на изборния ден двамата финалисти направиха свои призиви към гражданите – Йотова гласува с призив да се спре омразата, а Андрей Гюров гласува в Благоевград с машина.