„Отегчавам се. Тъжно е и липсва творческа енергия. Марио Драги и Ангела Меркел ужасно ми липсват“, гласи написаното от държавния глава. Откъси от разговорите са станали достъпни за френския всекидневник „Фигаро“ още преди излизането на изданието.

В посланията си Макрон определя общуването с сегашните европейски ръководители като лишено от динамика и свежи идеи.

Две години разговори в Telegram

Президентът и журналистката са поддържали връзка около две години чрез приложението Telegram. Контактът им започнал в края на лятото на 2024 г., когато Дегоа публично застанала в защита на първата дама Брижит Макрон срещу конспиративни твърдения, разпространявани за нея.

Книгата, озаглавена „Вие сте твърде сурови към мен“, съчетава тези съобщения с политическия разказ на авторката. Дегоа е решила да публикува кореспонденцията, без да иска предварително съгласие от държавния глава.

Елисейският дворец научил късно

По информация на радио RTL в президентската администрация са потвърдили, че за предстоящата книга са разбрали едва на 2 ноември, само дни преди тя да излезе на пазара.

Относно датата на премиерата сведенията се разминават: според RTL тя е на 5 ноември, а списание „Мариан“ посочва 6 ноември. Двете медии са единодушни, че в изданието са представени лични разговори между Макрон и Дегоа, включително оценките му за вътрешната политика във Франция и за партньорите му в Европа.

Пред журналисти президентът не изключи нови сблъсъци през предстоящия уикенд. Той обясни, че шествията няма да бъдат допускани до централните градски райони и маршрутите им ще минават извън тях.

Макрон потвърди и сигнала, подаден по-рано от вътрешния министър Лоран Нюниз, че за събота се подготвят нови масови демонстрации. Междувременно МВнР предупреди българите във Франция да бъдат внимателни заради протестите.

Льокорню трябва да излезе с изявление пред медиите по-късно през деня, след като проведе разговори със синдикатите на гимназистите. До момента правителството не е разкрило какво точно ще съдържа пакетът от мерки.

Според президента предстоящите стъпки са отговор на исканията, породили социалното недоволство. Подробностите обаче ще станат ясни едва след пресконференцията на министър-председателя.

Напрежението във Франция расте от седмици, а на улиците отново се появиха и „жълтите жилетки“ с нови искания.

Новата вълна идва след размириците през миналия уикенд, когато в редица френски градове бяха сериозно повредени държавни сгради и търговски обекти. В Париж властите не разрешиха на протестиращите да се отправят към натоварен търговски квартал, известен с луксозните си магазини.

Според 41-годишния Ерве Ко, който поддържа блог на движението, недоволството вече е събрало различни групи на едно място. „Повечето велики революции във Франция започват с младите хора. Всички се обединиха“, каза той.

Армия и елитни полицейски части по улиците

За да овладеят ситуацията, френските власти увеличават полицейското присъствие. Освен специализирани полицейски подразделения, на улиците ще бъдат изпратени и военнослужещите, които обикновено охраняват жп гарите. Подробности за това как Париж се готви за нови протести вече бяха обявени по-рано.

Подкрепа за „жълтите жилетки“ заявиха студенти и синдикати. Част от протестиращите организации призовават и за общонационална стачка на 5 ноември.

Ограничено поле за отстъпки

За разлика от предишните протести, днес правителството разполага с по-малко възможности да успокои недоволните. Еманюел Макрон наближава края на мандата си, а неговата партия не контролира парламента. Проектобюджетът е подложен на критики от двата политически полюса – както от лидерката на крайната десница Марин Льо Пен, така и от крайнолевия Жан-Люк Меланшон.

Политологът Кристиан Льо Бар от „Сианс По“ в Рен описва положението като всеобща парализа. По думите му протестното движение, подобно на всяко социално движение, проявява нетърпение и настоява за отговори веднага.

Обстановката се усложнява и от икономическите проблеми. Бюджетният дефицит на Франция е сред най-високите сред развитите страни, а доходността по десетгодишните ѝ държавни облигации премина прага от 5% за първи път от 2002 г. насам.

Корените на движението

„Жълтите жилетки“ се появиха през 2018 г. като реакция срещу планираното от Макрон повишение на данъка върху горивата. Скоро протестите се превърнаха в общо недоволство от президента, когото критиците наричаха „президент на богатите“. Движението постепенно отслабна, след като увеличението на данъка беше оттеглено, а минималната заплата – вдигната.

Франция не е единствената европейска държава, в която растящите разходи изкарват хората на улицата. В Италия шофьори на тежкотоварни камиони блокират Неапол, а в Португалия и Испания се надига недоволство заради цените на жилищата. Заради напрежението МВнР предупреди българите в чужбина да бъдат внимателни.