Изданието идва след проведен през април тест, при който Net Zero и компанията INNIO изпробваха резервно електрозахранване с мощност 3 MW, работещо единствено на водород. Изпитанието беше съобразено с типичните профили на натоварване в центровете за данни, а Microsoft, Google и Data4 го следяха като технически наблюдатели.

Защо операторите се обръщат към водорода

Основният аргумент е екологичен. Дизеловите агрегати, които се включват при спиране на тока, замърсяват, докато горивните клетки отделят само чиста вода. Тя може отново да се използва за охлаждане на сървърите.

Друг фактор е състоянието на електропреносните мрежи. Присъединяването на нови мощности от порядъка на мегавати към националната мрежа често се проточва с години. Водородът дава възможност центровете за данни да работят напълно автономно, извън мрежата (off-grid).

Не по-маловажна е и надеждността. Слънцето и вятърът сами по себе си не могат да гарантират непрекъснато захранване, а водородните системи осигуряват стабилна базова мощност, от каквато се нуждаят натоварванията, свързани с AI.

Енергийни хъбове като микромрежи

Авторите на ръководството съветват изграждането на водородна инфраструктура и на нови центрове за данни да върви ръка за ръка в рамките на т.нар. енергийни хъбове. В тях сървърните мощности, производството на водород, възобновяемите източници и батериите функционират заедно като микромрежа.

Според документа подобен модел носи двойна полза. Същите съоръжения, които дават чист резервен ток, могат да подпомагат и балансирането на мрежата, като освобождават капацитет и ускоряват присъединяването. Същевременно производителите на водород получават достатъчно големи обеми търсене, за да вземат окончателно инвестиционно решение.

Срокове, места и цени

Наръчникът търси отговор на три основни въпроса. Първият е кога водородът ще бъде на разположение. В близко бъдеще се очакват преди всичко пилотни проекти, а тези, по които окончателното инвестиционно решение бъде взето до 2027 г., биха могли да послужат като база за договори от по няколко мегавата. Капацитетът на електролизерите в Европа в момента е 677 мегавата, а до 2030 г. се очаква да нарасне до 37,6 гигавата.

Вторият въпрос е къде ще има достъп до водород. Най-развита е инфраструктурата в Германия, Нидерландия и Белгия. В останалите страни доставките в краткосрочен план вероятно ще разчитат на превоз с камиони или на производство на място.

Третият въпрос засяга цената. Производството на водород от възобновяеми източници струва между 4 и 14 евро за килограм. През 2025 г. средната стойност в ЕС е 7,1 евро/кг, когато се прилагат най-строгите изисквания – тези за възобновяеми горива с небиологичен произход (RFNBO). Центровете за данни обаче не са задължени да изпълняват квотите по Директивата на ЕС за възобновяемите енергийни източници III и могат да изберат най-изгодния за тях нисковъглероден вариант.

Главният изпълнителен директор на Hydrogen Europe Йорго Хацимаркакис определи водорода като решаващ за бързо растящия сектор.

„Водородът е ключът за захранване на бързоразвиващата се икономика на центровете за данни в Европа с чиста, надеждна и устойчива енергия“

По думите му превръщането на възобновяемата енергия, включително на електричеството, което иначе би било ограничено, във водород, метанол и други стратегически молекули позволява загубената енергия да стане сигурна и нисковъглеродна.