От 1 ноември начело на Европрокуратурата застава германският прокурор Андрес Ритер. Европейският парламент одобри кандидатурата му през март с 435 гласа „за“, 112 „против“ и 46 „въздържал се“.

Рязък ръст на разследванията

Европейската прокуратура е със седалище в Люксембург и работи от 1 юни 2021 г. Тя разследва и повдига обвинения за престъпления срещу финансовите интереси на ЕС. Сред тях са злоупотреби с европейски средства, корупция и мащабни трансгранични измами с ДДС. Кьовеши пое ръководството ѝ, след като бе начело на Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния.

На 18 септември Еврокомисията публикува оценка, според която прокуратурата работи много ефективно. Дейността ѝ е нараснала значително: активните разследвания са се увеличили от 515 през 2021 г. до 3602 в края на 2025 г. Комисията отчете и приноса на институцията в защитата на общия бюджет. В същото време тя посочи проблеми с недостига на хора и пари, както и с взаимодействието с националните власти.

Годишният отчет на Европрокуратурата за 2025 г. оценява щетите по текущите дела на 67,27 млрд. евро. Сумата отразява предполагаемите загуби по разследваните случаи, а не върнатите средства или доказаните в съда измами. През миналата година европейските прокурори са образували 2030 нови разследвания, с около 35% повече от предходната. При делата, приключили с присъда, почти 95% от присъдите са осъдителни. Сред случаите в България са субсидиите за реставрация на църква и измама със субсидии за отоплителни системи.

Предупреждения за натиск и недостиг на средства

В интервю за Politico преди края на мандата си Кьовеши заяви, че постигнатото не гарантира бъдещето на институцията. Без нужните ресурси и правни инструменти прокуратурата може постепенно да бъде отслабена. „Ключовото предизвикателство за Европейската прокуратура и по-специално за моя наследник ще бъде запазването на независимостта и доверието в нея“, подчерта тя.

Тя разкритикува недостатъчното финансиране, забавените законодателни промени и административните спънки пред работата на прокурорите. По нейни сметки ведомството се нуждае от 230 европейски делегирани прокурори, а парите стигат само за 180.

Кьовеши отправи упрек и към част от европейските политици и служители. Според нея в Брюксел има хора, които сякаш се смятат за недосегаеми за закона. Тя посочи, че политиците защитават независимостта на правосъдието, докато разследванията не засягат тях или близките им сътрудници. Когато се стигне до собствените им интереси, позицията им се променя.

Като пример тя даде Гърция. Там, по думите ѝ, прокуратурата се е сблъскала с един от най-явните опити за сплашване при разследването на предполагаеми измами със селскостопански субсидии от ЕС. Кьовеши обърна внимание и на споровете за компетентност с националните съдебни органи, които могат да забавят или блокират разследванията.

Тя отказа да коментира конкретни дела. Не отговори и дали има предвид разследването за договорите за ваксини срещу COVID-19, станало известно като „Пфайзергейт“.

„Най-трудната позиция в кариерата ми“

Въпреки препятствията Кьовеши е убедена, че Европрокуратурата е доказала способността си да се бори с трансграничните измами и да пази бюджета на Съюза. Тя определи ръководството ѝ като най-трудната позиция в професионалния си път. Въпреки това би повторила всичко по същия начин, ако започне отначало.

За плановете си след мандата Кьовеши не разкри нищо. Тя помоли разговорът да остане фокусиран върху прокуратурата и обясни, че ще мисли за бъдещето си, след като приключи мандата си.

„Притеснявам се, че EPPO ще бъде тихомълком унищожена, защото си върши работата“, заяви Кьовеши. Тя сподели, че на излизане от кабинета си се сеща за датския сериал Borgen и за известната реплика от него, че в Брюксел никой не те чува, когато викаш. По думите ѝ това за съжаление отговаря на истината.

Пари за 180 вместо за 230 прокурори

Като основни източници на тревога Кьовеши изброи три неща: липсата на достатъчно финансиране, бавния ход на реформите и административните препятствия. Тя уточни, че по документи прокуратурата би трябвало да има 230 европейски делегирани прокурори, но бюджетът стига едва за 180.

Проблемът се вижда ясно в отделни държави. В Полша е договорено назначаването на 24 европейски делегирани прокурори, а реално работят 15, което кара Кьовеши да се пита как институцията може да бъде убедителна там. За Унгария Европейската комисия е предложила само половината от нужните средства. Най-грубият опит за натиск според нея обаче е бил в Гърция, където е имало трудности с подновяването на мандатите на делегираните прокурори.

Кьовеши разкритикува и отношението на европейските институции към разследващите. Според нея в Брюксел, а понякога и на общоевропейско ниво, има хора, които се смятат за недосегаеми от закона, и тя вижда в това сериозен проблем. Ситуацията се различава от тази в държавите членки, сред които посочи и Румъния.

Суверенитет и гръцкият скандал със субсидиите

На аргумента, че съвместната работа с EPPO отнема част от националния суверенитет, Кьовеши отвърна с въпрос дали е за предпочитане суверенитетът да бъде в ръцете на престъпниците. Тя обясни, че организираната престъпност в Европа отдавна е излязла извън националните граници и печели от разпокъсаността на правосъдието.

Запитана дали страна като Гърция би могла да се оттегли от прокуратурата, тя отговори категорично: „Оттеглянето от EPPO е почти невъзможно.“

Кьовеши отхвърли и обвиненията, че разследването на аферата със земеделските субсидии в Гърция, свързана с агенцията за плащания OPEKEPE, е било политически мотивирано заради наближаващите избори. Според нея задачата на прокуратурата не е да следи изборния календар, а да провери дали честните фермери получават европейските средства. Вместо това парите са стигнали до хора, представящи се за земеделци, които са ги харчили за луксозни пътувания и скъпи коли.

Предизвикателството пред наследника

По казуса Pfizergate Кьовеши отказа коментар. Тя изтъкна, че още в първите си години EPPO е постигнала резултати, на които малцина са разчитали.

Най-важната задача пред нейния приемник според нея ще бъде да съхрани институцията независима и достоверна. Всички лица, разследвани от Европейската прокуратура, се ползват от презумпцията за невиновност, докато вината им не бъде доказана.