Общият спад на населението за годината е 0,22%. Без притока на хора от чужбина загубата щеше да бъде значително по-голяма.

Почти 50 000 души повече починали, отколкото родени

През миналата година в страната са се родили 50 496 деца, като 50 241 от тях са живородени. Броят на живородените е с 3187 по-нисък спрямо 2024 г., което означава спад от 6%. Междувременно са починали 99 479 души. Така естественият прираст е отрицателен и възлиза на минус 49 238 души.

Застаряването на нацията също е все по-видимо. Хората на възраст 65 и повече години вече са 1 557 851, или 24,3% от всички жители. Децата до 15 години съставляват едва 13,9% от населението.

Средната възраст в страната е 45,4 години. В селата тя е осезаемо по-висока, 47,7 години, а в градовете е 44,6 години.

Отрицателен прираст във всички области

Нито една област в България не е отчела повече раждания, отколкото смъртни случаи. Най-драматично е положението във Видин, където естественият прираст е минус 17,9 на хиляда души. Кюстендил и Габрово са непосредствено след него, съответно с минус 14,8 и минус 14,7 на хиляда.

На европейско ниво картината също не е розова. Макар населението на ЕС като цяло да е нараснало леко през 2025 г., в 21 от държавите членки смъртните случаи са надвишили ражданията. България и Латвия са с най-лош показател, минус 7,7 на 1000 жители. След тях Евростат нарежда Литва с минус 6,9 и Румъния с минус 5,5 на хиляда.

Миграцията смекчава спада

Единственият положителен фактор за броя на населението е миграцията. През изминалата година в страната са се установили 44 640 души от чужбина, а 9555 са я напуснали. Механичният прираст е положителен, 35 085 души.

Една четвърт от новодошлите, 25,1%, са пристигнали от Турция. Следват Украйна с 18,5% и Германия с 9,1%. Сред заселилите се има както чужденци, така и българи, решили да се върнат в родината си.

Най-силен приток на хора отчита област Кърджали, с механичен прираст от 26,5 на хиляда души. Бургас и Варна също са сред привлекателните дестинации, съответно с 13,1 и 12,4 на хиляда. Смолян е единствената спомената област с обратна тенденция, там показателят е минус 5,7 на хиляда.

Въпреки положителния миграционен баланс той не успява да компенсира тежкия естествен спад и населението на България продължава да намалява.

По думите на Петкова европейската статистическа служба е преразгледала данните, като едновременно с това е изразила резерви към качеството на българската статистика. Тя припомня, че от ГЕРБ-СДС са предупреждавали за подобно развитие в продължение на месеци.

Ревизия на базата на извънреден одит в АПИ

Според Петкова корекцията на дефицита почива на информация от доклад на Сметната палата за извънредна проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Одитът е възложен от Народното събрание по инициатива на управляващите от „Прогресивна България“.

Депутатът заявява, че нейната партия първа е разкрила този сценарий и е назовала крайната му цел, а сега той е реализиран изцяло. Тя смята, че кабинетът е действал от тесен партиен интерес, за да дискредитира предишното редовно правителство, и така е изложил на риск доверието в българските институции.

„Няма издадени фактури“

Петкова посочва, че вместо търсеното от управляващите лошо „наследство“, одитният доклад показва нещо друго. Установените от Сметната палата сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на АПИ до 31 декември 2025 г., а дейностите по тях не са приети от възложителя.

„Тези дейности не са приети от възложителя и за тях няма издадени фактури от изпълнителите!“

Въз основа на това тя пита къде е отишъл, по нейните думи, евтиният политически мит за „фактурите в чекмеджета“. Петкова настоява управляващите да признаят дали са предприели панически действия, за да увеличат дефицита за 2025 г. и да прикрият провала си с бюджета за 2026 г., който според нея предвижда дефицит от 5,7% от БВП.

Тя поставя и въпроса на какво законово основание правителството е изпратило данни към Евростат, след като те се основават на проект на одитен доклад. Петкова уточнява, че в момента тече предвидената в закона процедура, в която проверяваните лица представят становища и възражения. Депутатът се пита какво ще бъде докладвано на Евростат, ако окончателният доклад се окаже различен, и дали управляващите не са се погрижили предварително да няма подобни изненади.

По думите на Петкова европейската статистическа служба е преразгледала данните, като едновременно с това е изразила резерви към качеството на българската статистика. Тя припомня, че от ГЕРБ-СДС са предупреждавали за подобно развитие в продължение на месеци.

Ревизия на базата на извънреден одит в АПИ

Според Петкова корекцията на дефицита почива на информация от доклад на Сметната палата за извънредна проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Одитът е възложен от Народното събрание по инициатива на управляващите от „Прогресивна България“.

Депутатът заявява, че нейната партия първа е разкрила този сценарий и е назовала крайната му цел, а сега той е реализиран изцяло. Тя смята, че кабинетът е действал от тесен партиен интерес, за да дискредитира предишното редовно правителство, и така е изложил на риск доверието в българските институции.

„Няма издадени фактури“

Петкова посочва, че вместо търсеното от управляващите лошо „наследство“, одитният доклад показва нещо друго. Установените от Сметната палата сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на АПИ до 31 декември 2025 г., а дейностите по тях не са приети от възложителя.

„Тези дейности не са приети от възложителя и за тях няма издадени фактури от изпълнителите!“

Въз основа на това тя пита къде е отишъл, по нейните думи, евтиният политически мит за „фактурите в чекмеджета“. Петкова настоява управляващите да признаят дали са предприели панически действия, за да увеличат дефицита за 2025 г. и да прикрият провала си с бюджета за 2026 г., който според нея предвижда дефицит от 5,7% от БВП.

Тя поставя и въпроса на какво законово основание правителството е изпратило данни към Евростат, след като те се основават на проект на одитен доклад. Петкова уточнява, че в момента тече предвидената в закона процедура, в която проверяваните лица представят становища и възражения. Депутатът се пита какво ще бъде докладвано на Евростат, ако окончателният доклад се окаже различен, и дали управляващите не са се погрижили предварително да няма подобни изненади.