Беглецът с най-малка възраст е на 21 години, а най-възрастният е на 37. Как точно мъжете са напуснали лагера, все още не е изяснено. Според телевизията инцидентът за пореден път показва колко слаба е охраната на обекта.

Веднага след бягството гръцките власти са организирали широкомащабна операция в околността. При нея са открити седем от изчезналите, а търсенето на останалите трима продължава. Към вчерашна дата в центъра са били настанени общо 125 мигранти.

Синдикатът на полицаите в Серес отдавна алармира за проблемите в лагера. Неговият председател Янис Куниос посочи пред ЕРТ, че организацията е сигнализирала неколкократно за дефекти в съоръженията, липсата на сигурност и рисковата среда, в която служителите изпълняват задълженията си. По думите му центърът трябва да бъде затворен, тъй като не може да функционира повече по този начин.

Случаят далеч не е първият от този вид. През последните месеци в Клиди многократно е имало бягства и сблъсъци. Най-тежкият инцидент е от 22 август, когато от центъра избягаха 40 души, като 27 от тях бяха открити малко по-късно. Безредици бяха регистрирани още на 29 август, както и на 2, 8 и 13 септември.

Лагерът е разположен на 6,7 км по пътя от граничния пункт Кулата – Промахон. По въздушна линия разстоянието до границата с България е под 5 км.

Тричленният състав трябваше да разгледа жалба и протест срещу четиригодишната присъда, наложена на Михайлов на първа инстанция през април 2025 г. Тогава той беше признат за виновен за няколко побоя и за отправена закана за убийство.

Обвинението подозира умишлено бавене

По думите на представителите на държавното обвинение и на частните обвинители отказът от адвокат е опит подсъдимият да протака процеса. Те се обявиха против даването на ход на делото в това заседание и поискаха на Михайлов да бъде определен служебен защитник.

Съдът обаче предостави на подсъдимия последен шанс сам да осигури защитата си. Магистратите предупредиха, че ако делото бъде забавено по негова вина или заради избрания от него адвокат, ще му бъде назначен служебен защитник.

Михайлов заяви пред съда, че няма интерес да отлага процеса. Той обясни, че иска делата срещу него в България да приключат по-бързо, за да може да отиде да се защитава в Гърция.

Гръцкото обвинение и европейската заповед

Срещу Васил Михайлов текат няколко дела и разследвания. В продължение на месеци той се укриваше, докато през май не беше задържан при операция на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП).

Преди около седмица Окръжният съд в Кюстендил разреши изпълнението на Европейската заповед за арест, издадена от гръцките съдебни власти. Предаването му на Гърция обаче беше отложено, докато не приключат висящите наказателни производства у нас и докато Михайлов не изтърпи евентуалните наказания, които ще му бъдат наложени. Още по-рано съдът бе отложил делото за екстрадицията му, като поиска уточнения от гръцката страна.

В Гърция Михайлов е разследван за шест престъпления, които според обвинението е извършил през август 2025 г. в района на Неа Ираклия. Сред тях са участие в организирана престъпна група, въоръжени грабежи и причиняване на тежка телесна повреда.

„Притеснявам се, че EPPO ще бъде тихомълком унищожена, защото си върши работата“, заяви Кьовеши. Тя сподели, че на излизане от кабинета си се сеща за датския сериал Borgen и за известната реплика от него, че в Брюксел никой не те чува, когато викаш. По думите ѝ това за съжаление отговаря на истината.

Пари за 180 вместо за 230 прокурори

Като основни източници на тревога Кьовеши изброи три неща: липсата на достатъчно финансиране, бавния ход на реформите и административните препятствия. Тя уточни, че по документи прокуратурата би трябвало да има 230 европейски делегирани прокурори, но бюджетът стига едва за 180.

Проблемът се вижда ясно в отделни държави. В Полша е договорено назначаването на 24 европейски делегирани прокурори, а реално работят 15, което кара Кьовеши да се пита как институцията може да бъде убедителна там. За Унгария Европейската комисия е предложила само половината от нужните средства. Най-грубият опит за натиск според нея обаче е бил в Гърция, където е имало трудности с подновяването на мандатите на делегираните прокурори.

Кьовеши разкритикува и отношението на европейските институции към разследващите. Според нея в Брюксел, а понякога и на общоевропейско ниво, има хора, които се смятат за недосегаеми от закона, и тя вижда в това сериозен проблем. Ситуацията се различава от тази в държавите членки, сред които посочи и Румъния.

Суверенитет и гръцкият скандал със субсидиите

На аргумента, че съвместната работа с EPPO отнема част от националния суверенитет, Кьовеши отвърна с въпрос дали е за предпочитане суверенитетът да бъде в ръцете на престъпниците. Тя обясни, че организираната престъпност в Европа отдавна е излязла извън националните граници и печели от разпокъсаността на правосъдието.

Запитана дали страна като Гърция би могла да се оттегли от прокуратурата, тя отговори категорично: „Оттеглянето от EPPO е почти невъзможно.“

Кьовеши отхвърли и обвиненията, че разследването на аферата със земеделските субсидии в Гърция, свързана с агенцията за плащания OPEKEPE, е било политически мотивирано заради наближаващите избори. Според нея задачата на прокуратурата не е да следи изборния календар, а да провери дали честните фермери получават европейските средства. Вместо това парите са стигнали до хора, представящи се за земеделци, които са ги харчили за луксозни пътувания и скъпи коли.

Предизвикателството пред наследника

По казуса Pfizergate Кьовеши отказа коментар. Тя изтъкна, че още в първите си години EPPO е постигнала резултати, на които малцина са разчитали.

Най-важната задача пред нейния приемник според нея ще бъде да съхрани институцията независима и достоверна. Всички лица, разследвани от Европейската прокуратура, се ползват от презумпцията за невиновност, докато вината им не бъде доказана.

Новите правила ще започнат да се прилагат от 1 януари 2027 г. Дотогава компаниите, които управляват социалните мрежи, трябва да подготвят механизъм за установяване на възрастта на потребителите.

Премиерът Кириакос Мицотакис уточни, че платформите разполагат с два месеца и половина, за да създадат такава система. Според него тя трябва едновременно да проверява възрастта и да гарантира неприкосновеността на личните данни на хората.

Атина подчертава, че с решението си застава на страната на родителите в усилията им да ограничат т.нар. „безкрайно превъртане“. По думите на гръцките власти този навик отнема на децата сън, способност за концентрация и време, което биха прекарали с приятелите си.

Гърция е една от седемте държави в Европейския съюз, които заедно с Европейската комисия работят по общо решение за проверка на възрастта онлайн.

Първата страна, която законодателно ограничи достъпа на непълнолетни до социалните мрежи, е Австралия – тя прие подобен закон миналата година. Във Франция сходна мярка също беше гласувана, но през август Конституционният съвет на страната я отмени.