Според Борисов ГЕРБ последователно отстоява тезата, че България като държава членка на ЕС и НАТО трябва да брани сигурността в Черно море чрез съвместни действия със съюзниците си.

Критики към правителството

В публикация след срещата лидерът на ГЕРБ отправи остри упреци към кабинета. По думите му в период на сериозни заплахи за региона българските управляващи са длъжни да направят много повече, отколкото да мълчат, да се колебаят и да реагират едва след поредния инцидент.

Борисов посочи, че отсъствието на ясна политическа позиция не служи на националния интерес. Той подчерта, че е бил категоричен пред гостите:

„Черно море не е място за геополитическо лавиране.“

Бившият премиер настоя страната да участва активно в изграждането на европейската политика за сигурност, вместо да наблюдава пасивно процесите. Според него партията му няма съмнения, че мястото на България е в силна Европа, редом до силно НАТО и с ясна защита на интересите на страната.

Посещение на евродепутати в София и Варна

Делегацията на Европейския парламент пристига днес в София и Варна по покана на българските евродепутати от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков и Емил Радев. Целта на визитата е членовете ѝ да се запознаят на място с обстановката в Черноморския регион след нападенията с дронове срещу търговски съдове.

Поводът е последният инцидент от сряда, когато контейнеровоз беше ударен от дронове край нос Калиакра. Плаващият под либерийски флаг кораб CONTSHIP JET е петият атакуван плавателен съд в изключителната икономическа зона на България.

Темата предизвика широка политическа реакция в страната – от предупреждения, че Москва търси слаби звена в НАТО, до обвинения, че властта бездейства за сигурността в Черно море.

По думите на Георгиев събитията от днес са пълно доказателство за предупрежденията, които неговата партия отправя вече повече от месец. Той припомни, че ГЕРБ е опитвала конструктивно да подскаже на кабинета, че колебанието, липсата на ясна позиция и отсъствието на каквито и да било активни действия по отношение на ситуацията в Черно море няма да предпазят страната.

Заплахите, подчерта бившият външен министър, са насочени както към България, така и към целия регион, в който Русия води агресивна война.

Георгиев и преди това критикува властта заради атаките в Черно море. Сходни упреци към управляващите отправиха и от ДБ след удара край Шабла.

Освен за наградата, в публикацията се говори и за подготовката на партията за местния вот. Според нея екипът поддържа ежедневна връзка с кметовете от всички краища на страната. Целта е заедно да се изготвят конкретни мерки за местните проблеми.

Значителна част от тези идеи ще бъдат включени в предложенията на партията за държавния бюджет за следващата година. Именно тази работа е описана като основа на подготовката за предстоящите местни избори.

„Това е основата на подготовката ни за предстоящите местни избори“

Изявлението идва след като Борисов по-рано коментира и позицията на партията си за президентските избори, като заяви, че ГЕРБ не бойкотира президентския вот.

ГЕРБ влезе в тази надпревара без собствен кандидат за президент. Партията не издигна своя двойка за президент и вицепрезидент.

Коментарът на Добрев е една от многото политически реакции след вота. Той идва на фона на разнопосочни оценки за кампанията и за тежестта на партийната мобилизация при слабия интерес към урните.

Твърди ядра или проевропейска мобилизация

Лидерът на БСП Крум Зарков определи изборите като „сблъсък на твърди ядра“. По думите му ниската активност не позволява резултатът да се тълкува само чрез процентите.

Различна оценка даде Радан Кънев от „Демократична България“. Според него кампанията е довела до сериозна мобилизация, която той свърза с подкрепата за политически курс, насочен към Европейския съюз.

От ДПС засега не са заели публична позиция за резултатите от първия тур. Следва балотажът, на който ще стане ясно кой ще бъде новият държавен глава.

Според Павлов Борисов вероятно ще посъветва симпатизантите на ГЕРБ да не проявяват голяма активност във втория тур. „Ако Андрей Гюров бъде избран за президент – ГЕРБ приключва“, заяви социологът. По-рано лидерът на партията увери, че ГЕРБ не бойкотира президентския вот и всеки гласоподавател решава сам.

Павлов отхвърли тезата, че избирателите не се интересуват от гласуването. Той припомни, че социолозите неизменно са предвиждали балотаж и че привържениците на „Прогресивна България“ ще гласуват и на втори тур. По думите му всички данни са сочели разлика от поне 14–15%.

Кой ще подкрепи Гюров

Социологът смята, че във втория тур разпределението на гласовете ще изглежда различно. Според него подкрепящите Костадин Костадинов и Радостин Василев няма да се ориентират към Гюров. След преброяването Йотова и Гюров отиват на балотаж с разлика под 3%, а самият Гюров заяви, че изходът няма да се реши в партийните централи.

Без промяна във външната политика

Попитан дали резултатът от изборите може да промени външнополитическата ориентация на страната, Павлов отговори, че лично той не вижда промяна в геополитическия курс на България, а само в риториката. Той обясни, че посланията в кампанията са били насочени към задържане на избиратели, които иначе биха могли да подкрепят „Възраждане“.

Социологът подчерта, че България продължава да следва основните политики на Европейския съюз и НАТО, включително санкциите срещу Русия и мерките в областта на сигурността. Той не очаква за втория тур да бъде възприета по-проруска линия и смята, че реална промяна в политиката едва ли ще настъпи.

Запитан кога ще пусне бюлетината си, Борисов отговори, че денят е дълъг и ще гласува в момент, който сам избере.

Според него слабата избирателна активност е резултат от това, че няма подходящ кандидат за поста държавен глава и върховен главнокомандващ. Темата за липсата на собствена номинация вече предизвика напрежение в партията, след като Делян Добрев настоя за кандидат на ГЕРБ.

Въпреки отказа от процедурата ГЕРБ продължава да настоява Доцова и „Прогресивна България“ (ПБ) да поемат политическа отговорност. Според партията подаването на оставка трябва да е плод на лично осъзнаване, а не на външен натиск.

Опасения за „удобен бушон“

След като се запознали с позицията на ПБ, от ГЕРБ останали с усещането, че охранителят ще бъде превърнат в „удобен бушон“, за да бъде затворен скандалът. Опозиционната формация поставя под въпрос дали управляващите ясно отделят законността на действията на служителя от политическата отговорност на председателя на парламента.

„Позицията на ГЕРБ за случилото се е ясна и категорична. Подобно поведение е недопустимо и несъвместимо с отговорността и авторитета на институцията и нейния председател“, се казва в документа.

От партията изразяват очакване Доцова и нейната формация сами да преоценят поведението си. Като аргумент ГЕРБ-СДС изтъква, че уважението към Народното събрание започва от хората, които стоят начело на него.

Как се стигна до скандала

Само по-рано от ГЕРБ съобщиха, че събират подписи за извънредно заседание на парламента и за оставката на Доцова. Поводът беше инцидентът от предишния ден, когато Колтуклиева се опитала да зададе въпроси на председателя на Народното събрание, докато тя вече се намирала в автомобил на НСО. Служител на службата блъснал журналистката със сила и тя паднала на земята, а колите на НСО потеглили с Доцова, без никой да ѝ помогне.

През нощта служителят на НСО беше задържан. Колтуклиева е в болница със счупено рамо и травми в гръдната област.

Политическите последици

Случаят предизвика остра реакция сред политическите сили. Опозицията поиска оставките на Доцова и на ръководителя на НСО, а „Възраждане“ настоя и за оставка на президента. Днес държавният глава Илияна Йотова поиска оставката на шефа на НСО Емил Тонев, който заяви, че е готов да се оттегли.

От „Прогресивна България“ обаче отхвърлиха възможността Доцова да напусне поста си. Мотивът им е, че няма да допуснат случаят „Колтуклиева“ да бъде използван за реабилитация на т.нар. сглобка. Дали скандалът ще се отрази на нагласите на избирателите, ще проличи на вота на 25 октомври.

Поводът е вчерашният инцидент, при който служител на Националната служба за охрана (НСО), държавната структура, отговаряща за охраната на висши държавни лица, повали на земята журналистката Соня Колтуклиева.

От ГЕРБ призоваха всички опозиционни групи в парламента да подкрепят двете искания и да добавят своите подписи към инициативата.

Според партията е неприемливо, че Доцова е напуснала спокойно мястото на случката след грубата намеса на охраната ѝ. В позицията си ГЕРБ определят това поведение като несъвместимо с поста, който тя заема, и смятат, че след случилото се председателят на парламента вече не може да представлява институцията.

„Председателят на Народното събрание не може да претендира за уважение към институцията и да я представлява след вчера“

, заявяват от партията.

Инцидентът стана, докато Колтуклиева се опитваше да зададе въпрос на Доцова. Тогава охранител от НСО събори журналистката на земята. По-късно служителят на НСО даде показания, а впоследствие той беше задържан.

Още снощи опозиционните партии настояха Доцова да се оттегли от поста си и осъдиха действията на охраната.

По думите на Петкова европейската статистическа служба е преразгледала данните, като едновременно с това е изразила резерви към качеството на българската статистика. Тя припомня, че от ГЕРБ-СДС са предупреждавали за подобно развитие в продължение на месеци.

Ревизия на базата на извънреден одит в АПИ

Според Петкова корекцията на дефицита почива на информация от доклад на Сметната палата за извънредна проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Одитът е възложен от Народното събрание по инициатива на управляващите от „Прогресивна България“.

Депутатът заявява, че нейната партия първа е разкрила този сценарий и е назовала крайната му цел, а сега той е реализиран изцяло. Тя смята, че кабинетът е действал от тесен партиен интерес, за да дискредитира предишното редовно правителство, и така е изложил на риск доверието в българските институции.

„Няма издадени фактури“

Петкова посочва, че вместо търсеното от управляващите лошо „наследство“, одитният доклад показва нещо друго. Установените от Сметната палата сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на АПИ до 31 декември 2025 г., а дейностите по тях не са приети от възложителя.

„Тези дейности не са приети от възложителя и за тях няма издадени фактури от изпълнителите!“

Въз основа на това тя пита къде е отишъл, по нейните думи, евтиният политически мит за „фактурите в чекмеджета“. Петкова настоява управляващите да признаят дали са предприели панически действия, за да увеличат дефицита за 2025 г. и да прикрият провала си с бюджета за 2026 г., който според нея предвижда дефицит от 5,7% от БВП.

Тя поставя и въпроса на какво законово основание правителството е изпратило данни към Евростат, след като те се основават на проект на одитен доклад. Петкова уточнява, че в момента тече предвидената в закона процедура, в която проверяваните лица представят становища и възражения. Депутатът се пита какво ще бъде докладвано на Евростат, ако окончателният доклад се окаже различен, и дали управляващите не са се погрижили предварително да няма подобни изненади.

По думите на Петкова европейската статистическа служба е преразгледала данните, като едновременно с това е изразила резерви към качеството на българската статистика. Тя припомня, че от ГЕРБ-СДС са предупреждавали за подобно развитие в продължение на месеци.

Ревизия на базата на извънреден одит в АПИ

Според Петкова корекцията на дефицита почива на информация от доклад на Сметната палата за извънредна проверка в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Одитът е възложен от Народното събрание по инициатива на управляващите от „Прогресивна България“.

Депутатът заявява, че нейната партия първа е разкрила този сценарий и е назовала крайната му цел, а сега той е реализиран изцяло. Тя смята, че кабинетът е действал от тесен партиен интерес, за да дискредитира предишното редовно правителство, и така е изложил на риск доверието в българските институции.

„Няма издадени фактури“

Петкова посочва, че вместо търсеното от управляващите лошо „наследство“, одитният доклад показва нещо друго. Установените от Сметната палата сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на АПИ до 31 декември 2025 г., а дейностите по тях не са приети от възложителя.

„Тези дейности не са приети от възложителя и за тях няма издадени фактури от изпълнителите!“

Въз основа на това тя пита къде е отишъл, по нейните думи, евтиният политически мит за „фактурите в чекмеджета“. Петкова настоява управляващите да признаят дали са предприели панически действия, за да увеличат дефицита за 2025 г. и да прикрият провала си с бюджета за 2026 г., който според нея предвижда дефицит от 5,7% от БВП.

Тя поставя и въпроса на какво законово основание правителството е изпратило данни към Евростат, след като те се основават на проект на одитен доклад. Петкова уточнява, че в момента тече предвидената в закона процедура, в която проверяваните лица представят становища и възражения. Депутатът се пита какво ще бъде докладвано на Евростат, ако окончателният доклад се окаже различен, и дали управляващите не са се погрижили предварително да няма подобни изненади.