Празникът е посветен на ангелите и на техния предводител. За християните архангел Михаил олицетворява доброто, справедливостта и светлината. Той стои начело на небесното войнство, закриля човешките души и неизменно надделява над злото. Иконописците най-често го представят с копие или пламтящ меч, стъпил върху дявола.

Рангел Душовадник в народните вярвания

В българския фолклор светецът носи името Рангел Душовадник. Преданията разказват, че когато Господ поделял света между светците, на архангел Михаил се паднали душите на умрелите.

Според поверието той идва при човека в последния му час, изважда душата от тялото и я отвежда в отвъдния свят. Там, заедно със свети Петър, премерва прегрешенията на покойника върху невидими везни. Народът вярва още, че усмивката на умиращия е знак, че архангелът му е подал златна ябълка.

Обредният хляб и празничната трапеза

Макар образът на светеца да е свързан със смъртта, Архангеловден е светъл и радостен ден, посветен на живота, здравето и паметта на предците. Почитта към починалите близки е в основата и на Архангеловата задушница.

По обичай във всяка къща се приготвя обреден хляб, наричан „Рангелов хляб“, „Боговица“ или „Рангелово блюдо“. Най-възрастният мъж в семейството го разчупва и изрича благословията:

„Свети архангеле, свети Никола и всички светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач, да се роди ръж до тавана!“

Хората се събират по домовете си, а в селата се правят курбани за здраве. Масата трябва да е изобилна – традиционно на нея има ястия от овнешко или шилешко месо, боб, варено жито и червено вино.

Имен ден и професионален празник

Освен значим църковен празник, 8 ноември е повод за почерпка за стотици хиляди българи. Имен ден имат Ангел, Ангелина, Михаил, Михаела, Гавраил, Радостин, Радослава, Радка, Райко, Пламен, Огнян, Емил, Милен, както и всички с производни на тези имена.

По традиция, спазвана от десетилетия, на Архангеловден професионалния си празник честват служителите на Националната полиция, а също месарите и колбасарите в страната.

На този ден своя имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.

Воинът, който избрал вярата

Светецът е роден в Солун и е живял между края на III и началото на IV век. Бил е образован човек, а мъдростта и смелостта му като воин му донесли високия военен чин хилядник.

По време на службата си Димитър приел християнството. Когато император Максимиан му заповядал да преследва християните, той направил точно обратното и започнал да ги закриля. Владетелят научил за това и на връщане от поход на Изток се отбил в Солун, за да склони Димитър да се отрече от Христос. Опитите останали без успех и военачалникът бил хвърлен в тъмница.

По време на празненство в цирка известният борец Лий предизвиквал осъдените християни на двубой, а победените захвърлял в ров с остриета на копия, обърнати нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор, който също бил християнин, поискал разрешение от господаря си да излезе срещу Лий и го надвил. Разгневен от загубата на своя любимец, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил пронизан с копие в килията си. Двамата загинали за вярата си през 306 г.

Мощите в Солун и връзката с българската история

По-късно на мястото на гибелта и гроба на светеца в Солун бил издигнат храм. Тогава били открити и мощите му, от които се отделяло благоуханно миро. Оттук идва и прозвището му Мироточиви, а сведения за това има още от X век. Днес мощите се пазят в средновековна базилика, към която на празника се отправят поклонници от различни краища на света.

В Солун денят на светеца се чества още от V век, а не след дълго почитта към него стига до Тракия и Македония и се разпространява из целите Балкани. Името на Димитър е вплетено и в българската история: на 26 октомври 1185 г. братята боляри Асен и Петър провъзгласяват в Търново освобождението на България от византийска власт. Повече за църковната почит и обичаите на празника може да прочетете в отделен материал.

Поверия и обичаи

Народът казва: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Вярва се, че първите снежинки падат от бялата брада на светеца, затова той е смятан за закрилник на снега, студа и зимните месеци. Тази представа е свързана и с образа, според който зимата идва на бял кон.

Празникът е познат още като Митровден или Разпус. С него приключвал срокът, за който се наемали говедари, овчари, ратаи и други сезонни работници, и стопаните им се издължавали. Освен уговорените пари понякога давали и дрехи, както и по чифт цървули за всеки зимен месец. Същевременно започвало договарянето на работна ръка за следващата година.

От Димитровден хората се подготвяли за т.нар. „миши празници“, които следват на другия ден. В старопланинските села внимавали кой ще влезе пръв в дома. Ако гостът е добър и заможен, се смятало, че годината ще бъде плодородна и здрава. Пълнолунието в нощта срещу празника пък предвещавало роене на пчелите и кошери, пълни с мед.

Тази нощ е особено важна за търсачите на заровено имане. Според тях, когато небето се отвори, скритите жълтици просветват със синкав пламък.

В народните представи свети Димитър е брат на Архангел Михаил, покровителя на отвъдния свят и на починалите предци. В събота преди празника е Димитровската задушница, една от най-големите през годината, когато за помен се раздават варено жито и питки. По това време започват и годежите и сватбите.

На празничната трапеза на 26 октомври традиционно присъстват курбан от овнешко месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия и различни зеленчукови ястия.