По думите му сама по себе си глобата няма да свали цените в магазините, нито ще подобри условията за производителите. „Те няма да платят тази глоба от джоба си“, коментира той. Според Христанов търговецът ще компенсира сумата или чрез по-високи цени за клиентите, или като притисне доставчиците си за още по-големи отстъпки.

Години наред едни и същи нарушения

Бившият министър призна, че е изненадан и от мащаба на санкцията, и от момента на налагането ѝ. Той припомни, че досегашните наказания са били несравнимо по-малки: 80 000 евро през 2016 г., 176 000 евро през 2020 г. и 256 000 евро през 2025 г. Част от тях, по негови думи, са отменени или са обжалвани.

Христанов подчерта, че вече десетилетие регулаторът установява сходни нарушения, и то не само при тази търговска верига. Подобни въпроси според него стоят и на пазара на храни, на горива, както и при мобилните оператори.

За сравнение той посочи практиката в други страни от Европа. През 2020 г. полската верига „Бядронка“ е получила глоба от 162 млн. евро, а през 2024 г. френската „Льоклер“ е била санкционирана с 38 млн. евро. Цитирайки данни за целия Европейски съюз, Христанов уточни, че за три години са наложени глоби за около 42 млн. евро по 754 случая.

Решаващата роля на съда

От „Кауфланд“ определиха наказанието като прекомерно и заявиха, че то не отчита европейските стандарти за пропорционалност. Междувременно КЗК защити размера на глобата, а в ръководството на компанията настъпи смяна на изпълнителния директор. За Христанов основният въпрос е дали решението ще оцелее при обжалване.

„Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК“

Според бившия министър парите от подобни глоби не бива да остават само в държавната хазна, а трябва да отиват при ощетените производители и преработватели. Той изрази и безпокойство от връзката между регулатора и изпълнителната власт – по думите му е тревожно, когато министърът на икономиката се изказва така, че думите му могат да бъдат приети като позиция на независимата комисия.

Печалбите на веригите

Христанов представи и данни за рентабилността на търговците. Според него „Кауфланд“ в България реализира печалба от 4,8% от оборота си, а „Лидл“ – 4,4%. Същата верига в Румъния отчита 3,8%, финландската Kesko – 3%, нидерландската Ahold и полската „Бядронка“ – по 2%, а френската Carrefour – 1%.

Бившият министър добави, че доставчиците се опасяват да коментират публично взаимоотношенията си с големите вериги. Окончателната оценка за санкцията, по думите му, ще зависи от съда и от доказателствата, събрани по случая.