В разговора Христов засегна още отношенията с „Възраждане“, закриването на Комисията по досиетата и позицията на България за войната в Украйна.

„Два стратегически избора“

Според вицепремиера изборните резултати означават одобрение на политическата линия на формацията и на две ключови решения. Първото е отстраняването от властта на най-видимите олигарси, а второто – недопускането държавата да се наклони към война, което по думите му е било реална опасност.

Христов призна, че „Прогресивна България“ може да бъде критикувана за много неща, но изрази благодарност към гражданите, че в тези два случая са направили правилния избор.

Бюджетът, УНСС и данъчните облекчения

Вицепремиерът не скри недоумението си от шума около това, че Бюджет 2027 беше представен в УНСС. Според него е естествено финансовата рамка да бъде показана там, където е средището на икономическата академична мисъл. „Къде да бъде представен – в институт по ноктопластика?“, попита риторично той.

Христов обясни реакциите с раздразнението на редица неправителствени организации, които според него искат да задържат икономическия дебат в страната в границите на неолибералната догма и се изнервят, когато бюджетът се тълкува от хора извън техния кръг. Той отхвърли и упреците, че премиерът търси аплодисменти, като посочи, че е нормално правителството да представя политиките си публично и да търси подкрепа за тях.

По думите му новата рамка е по-добра от предишната, защото съдържа конкретни социални и икономически мерки. Сред тях той откроява по-големите данъчни облекчения за родители:

• за едно дете – от 3000 на 5000;
• за две деца – от 6000 на 10 000;
• за три и повече деца – от 9000 на 15 000.

Новост е и облекчението от 2000 евро за т.нар. детско развитие. Сумите, похарчени за спорт или уроци на децата, ще се приспадат от данъчната основа. Според Христов тези мерки насърчават хората да имат деца и да инвестират в развитието им.

Вицепремиерът отрече, че кабинетът бяга от реформи. Той изтъкна, че бюджетът свива дефицита до приемливо ниво, като тенденцията ще продължи и през следващата година, ограничава рязко нараслите в последните години държавни разходи и предвижда административна реформа. По думите му за първи път някой има смелостта да я осъществи, като само в МВР съкращенията засягат близо 2000 души. Целта е по-малко харчове и по-функционална администрация.

Вторият пенсионен стълб и външният натиск

Христов определи като спекулации твърденията, че правителството смята да посегне на средствата за втора пенсия, и подчерта, че значение има къде реално отиват обществените пари, а не приказките. Той предупреди, че ако започнат да се криминализират дискусиите и предложенията, това би означавало отказ от мислене. Темата вече предизвика остри реакции, след като от опозицията заявиха, че властта е обсъждала национализация на втория стълб.

Личната му позиция е, че гражданите трябва сами да решават дали вноските им да отиват в НОИ или в частен пенсионен фонд, както и в кой точно фонд. Сега хората са разпределени служебно и почти никой не знае къде отиват парите му, а системата има сериозни дефицити, посочи той. Вицепремиерът уточни, че не може да коментира разговорите между Министерството на финансите и Европейската комисия.

По темата за нов Висш съдебен съвет Христов призна, че управляващите нямат нужното мнозинство и ще трябва да търсят подкрепа от други партии. Той отхвърли тезата, че взаимодействието с „Възраждане“ е доказателство за политическа колаборация, и настоя, че решаващи трябва да бъдат качествата на кандидатите.

Вицепремиерът коментира и предстоящото посещение на Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, както и случаите с дронове край българското крайбрежие. Той заяви, че кабинетът няма да променя позицията си под външен натиск и ще се води от заключенията на експертите.

„Българското правителство не се подава на форсажи. Ние не чувстваме Фон дер Лайен като инстанция, пред която трябва да се изповядваме“, каза Христов.

Той допълни, че държавата трябва да действа като отговорна администрация и не може да изгражда официалната си позиция върху хипотези и догадки, тъй като от нея зависи как България се възприема в международен план. Подобни лекомислени действия според него биха могли да въвлекат страната във военен конфликт.

Накрая Христов изключи вероятността в България да избухнат мащабни протести като тези във Франция. Според него за такова недоволство липсва социална основа, въпреки опитите на някои политически сили и медии да нагнетяват напрежение.