Руското министерство на извънредните ситуации обяви, че приложението му за известяване на гражданите е било обект на „мащабна кибератака“. По данни на ведомството нападателите са пуснали неверни съобщения в системата, която трябва да предупреждава хората за приближаващи дронове и други опасности. Експертите на министерството работели по отстраняването на последиците от пробива, който дава възможност на хакерите да разпращат дезинформация до населението.

Фалшиви сигнали за радиация в Украйна

По-рано същия ден украинската страна докладва за вероятна хакерска намеса в приложението „Въздушна тревога“, в което се появиха безпочвени съобщения за радиационна заплаха. Военновъздушните сили побързаха да успокоят гражданите, като увериха, че опасност от радиация няма и че приложението най-вероятно е било атакувано. Говорителят им Юрий Игнат потвърди, че системата е била хакната.

Москва не уточни веднага кого подозира за атаката срещу своето приложение. Украинският Център за стратегически комуникации SPRAVDI – държавна структура за противодействие на дезинформацията – от своя страна посочи Русия като отговорна за удара по украинската система.

Губернаторът на Херсонска област Олександър Прокудин призова жителите да бъдат изключително внимателни след края на примирието и да реагират без забавяне на сигналите за руски нападения.

Краят на примирието в Херсон

Според Киев прекратяването на огъня е изтекло в неделя, след като Русия е отхвърлила предложението то да бъде удължено. Споразумението, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, влезе в сила рано сутринта на 27 октомври и обхващаше само част от източните райони на областта. То даде възможност за хуманитарна мисия в контролирания от Русия град Олешки, където по-рано започна и евакуацията на цивилни от Олешки.

„Примирието, което беше в сила от 27 октомври до 1 ноември, приключи“, обяви украинският омбудсман Дмитро Лубинец.

Той оцени паузата в боевете като важна крачка в общите хуманитарни усилия с Русия. Папа Лъв, който беше настоявал пред Москва за прекратяване на огъня около Олешки, изрази надежда, че затишието ще засили стремежа към диалог и ще отвори път за нови конкретни мирни инициативи.

За жителите на Херсон седмицата без обстрели беше рядък шанс да си поемат дъх – един от тях я нарече „глътка свеж въздух“. 38-годишният градинар Володимир Омелченко разказа преди края на примирието, че хората се опитват да свършат най-неотложното, като например да подготвят розите за зимата.

Украински военнослужещ, който пожела да остане анонимен, обаче предупреди, че с подновяването на сраженията положението може да стане по-тежко от преди. По думите му руските части на другия бряг на Днепър са използвали спокойните дни, за да струпат още войски, да докарат боеприпаси и да разузнават украинските позиции с дронове.

Спорът за рафинериите и преговорите

Дори по време на примирието двете страни продължиха да си нанасят удари в други райони. Москва съобщи, че в нощта срещу неделя дрон е улучил „промишлено предприятие“ на изток от столицата, а според украински медии целта е била петролната рафинерия в Кстово.

Киев неколкократно е атакувал руски нефтени и газови обекти, като представя тези операции като оправдан отговор на руските удари по украинската енергетика. Американският президент Доналд Тръмп настоява атаките да спрат, тъй като ги свързва с поскъпването на дизела, но според анализатори цените растат заради войната с Иран.

В интервю за „Фокс Нюз“ в неделя украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е изложил пред Тръмп и екипа му условията, при които Украйна би прекратила ударите по рафинериите. Едното е Русия да спре да атакува украинската енергийна система, а другото – Вашингтон да предостави на Киев ракети прехващачи за системите „Пейтриът“. Темата е свързана и с вече обявената сделка за 500 ракети „Пейтриът“.

Междувременно украинското министерство на енергетиката отчете нови спирания на тока в различни части на страната, включително в Киев, след руски удари по енергийната инфраструктура в неделя.

Посредничените от САЩ преговори между Москва и Киев се очаква да бъдат възобновени през ноември, макар че Кремъл вече даде знак, че разговорите няма да спрат ударите. Диалогът практически беше замразен, след като през февруари САЩ и Израел започнаха съвместни удари срещу Иран. Пълномащабното руско нахлуване от февруари 2022 г. опустоши обширни територии в Източна и Южна Украйна, отне живота на стотици хиляди военни и цивилни и прогони милиони хора от домовете им.

Миналия четвъртък Уес Стрийтинг, министър на отбраната, призова гражданите да разполагат с тридневен резерв, който да включва трайни храни, бутилирана вода, FM радиоприемник и одеяла. По думите му това е предпазна мярка срещу хибридни атаки от „враждебни държави или терористи“.

Празни позиции в онлайн магазините

В понеделник клиентите на онлайн веригата Ocado откриха, че част от стоките от първа необходимост, подходящи за съхранение, вече не са налични. Сред тях бяха няколко продуктови линии бутилирана вода на Volvic, Highland Spring и Brecon Carreg, при които сайтът предлагаше на купувачите да разгледат заместители. Не можеха да бъдат поръчани и редица супи на Heinz и Baxters.

Представителка на компанията обясни пред The Times, че през уикенда търсенето на определени артикули е нараснало и Ocado работи с доставчиците си, за да ги върне в наличност колкото е възможно по-бързо. Тя посъветва клиентите да проверяват отново, тъй като складовете се зареждат всеки ден, или да изберат доставка в по-късен ден от седмицата.

Веригата за замразени храни Iceland отчете 40% ръст в продажбите на консерви през уикенда, както и по-голям интерес към бутилираната вода. „Очевидно потребителите са чули призива на правителството“, коментираха от компанията, като уточниха, че разполагат с достатъчно количество от тези стоки.

Базираната в Северна Англия верига Booths също регистрира по-високи продажби през миналата седмица в сравнение със същия период на 2024 г. в категории като консервирани храни, вода и батерии. Според говорителка на компанията обаче част от ръста може да се обясни и със силните бури през уикенда, които вероятно са се отразили на начина, по който хората пазаруват.

Какво препоръчват властите

Официалните насоки съветват всеки човек да има поне девет литра вода, храни, които могат да се консумират без готвене или ток – например супи в консерва, – резервни източници на енергия и средства за връзка, както и храна за домашните любимци.

Министри и военни представители подчертаха, че става дума за мярка за национална устойчивост, а обществото трябва да бъде „бдително, но без излишна тревога“. Кампанията не е реакция на конкретна непосредствена опасност. Целта ѝ е страната да бъде подготвена за три нарастващи риска: климатичната криза и екстремните метеорологични явления, кибератаките и заплахите от враждебни държави.

Администрацията на Анди Бърнам насочва вниманието си към устойчивостта на страната заради заплахите от Русия. Безпокойство у властите будят и рекордните горещини това лято, които доведоха до суша и множество горски пожари в Обединеното кралство.

Търговците не очакват повторение на пандемията

Гед Фътър, бивш специалист по снабдяването в Asda, който днес консултира доставчици в преговорите им с търговските вериги, оцени пред City AM, че кампанията е стартирала с добри намерения, но реакцията на хората е непредвидима. По негови думи някои ще решат, че препоръчаното от правителството не стига, и ще купят повече, докато други изобщо няма да обърнат внимание на съветите – и именно това създава трудности за търговците.

Източници от супермаркетите обаче заявиха, че не се притесняват от евентуално трупане на запаси и не предвиждат проблеми като тези от времето на COVID-19. Тогава паническото пазаруване принуди вериги като Aldi, Tesco и Waitrose временно да ограничат продажбата на определени стоки.

Пандемията доведе до поредица от недостиги – първо на панически изкупувани продукти като тоалетна хартия, дезинфектанти за ръце, парацетамол и паста, после на стоки за живота в изолация като брашно, фитнес тежести, уебкамери и конзоли, а накрая и до глобални проблеми във веригите за доставки на велосипеди, дървен материал и полупроводникови чипове. След това големите британски вериги, сред които Tesco, Sainsbury’s, Asda и Morrisons, преработиха логистиката си, за да са защитени при бъдещи вълни на масово запасяване.

Ед Уудал, главен изпълнителен директор на Асоциацията на магазините за хранителни стоки (ACS) – браншовата организация на сектора, увери, че търговците са добре подготвени и заредени, за да посрещнат по-високо търсене, каквото имаше и по време на летните жеги. Той допълни, че магазините не са отчели „значителна промяна“ в продажбите на консерви, вода и други продукти, които обикновено се складират у дома, през уикенда.

Британският консорциум за търговия на дребно и Министерството на околната среда, храните и селските райони бяха потърсени за коментар.