Полупотъналият плавателен съд се наблюдава от 23 октомври. Течението постепенно го е придвижило към българските води, където той се превърна в навигационна опасност.

По думите на говорещия компетентните органи са уведомени, а към корабите в района са излъчени съответните предупреждения. През цялата нощ край „Хорив“ е дежурил кораб на Военноморските сили, за да бъде отстранен рискът за навигацията.

Екипът е тръгнал към кораба вчера, но засега не е успял да го прати на дъното. Работата продължава и днес, тъй като конструкцията се оказва изненадващо издръжлива.

„Честно да ви кажа, мъчихме да го потопим, днеска продължаваме. Здрава постройка се оказа този кораб“

Така беше обяснено защо операцията по премахването на опасността отнема повече време от очакваното.

Екипажът е напуснал кораба и се е качил на спасителен плот, но опасността за моряците не е отминала. По думите на министъра към тях се приближава още един дрон по вода и има риск хората да загинат.

Атаката е засечена от хеликоптер на НАТО

Плавателният съд е отплавал от израелското пристанище Хайфа и е бил на път за румънския град Констанца. Нападението е забелязано от хеликоптер на НАТО, който се е намирал в района.

Сигналът за инцидента е пристигнал, докато Стоянов и колегите му от Румъния и Турция са обсъждали сигурността в Черноморския регион и защитата на корабоплаването.

Поредица от удари по търговски кораби

Случаят не е изолиран. През нощта на 6 октомври дронове поразиха два кораба на около 70 мили от Бяла, а единият от тях потъна. Седмица по-късно бяха нападнати още два съда – първият на 18 мили от Бяла, а вторият на 17 мили от Крапец. Тогава министърът даде подробности за атаките в Черно море.

Серията инциденти предизвика и остра реакция от НАТО и ЕС.

Обща декларация на трите държави

След срещата България, Румъния и Турция приеха съвместна декларация, която Стоянов прочете пред журналисти. В нея трите страни определят нападенията като опасна ескалация на напрежението, която застрашава сигурността на корабоплаването.

„Призоваваме за незабавно спиране на атаките, които застрашават търговските кораби, морската инфраструктура и безопасността на морските дейности“

В документа се подчертава, че като черноморски държави и съюзници в НАТО трите страни носят обща отговорност да вземат нужните мерки за гарантиране на сигурността и свободата на плаване в региона. Те изразяват съчувствие към близките на загиналите моряци и солидарност с държавите, чиито граждани и кораби са пострадали, и настояват за стриктно спазване на международното право.

„Аз бях единственият премиер, който извика руския посланик, от трите нападнати страни в Черно море“, заяви Радев пред участниците във форума.

Нови удари след позицията на Букурещ

Радев припомни, че Румъния е посочила Русия като отговорна за атаките с безпилотни апарати в Черно море. След това обаче са последвали нови нападения срещу кораби в изключителната икономическа зона на страната. По думите на премиера ситуацията изисква възможно най-бързо решение.

Темата не е нова за правителството. Радев вече е заявявал, че търси обща европейска позиция за спиране на ударите срещу цивилни плавателни съдове в региона.

Осем кораба за по-малко от три седмици

В периода от 5 до 23 октомври общо осем търговски кораба са били ударени или са пострадали при инциденти, свързвани с атаки с дронове край българското и румънското крайбрежие. Хронологията на случаите е следната:

• 5 октомври – кораб потъва в румънската изключителна икономическа зона;
• 6 октомври – два кораба са атакувани на около 70 морски мили (близо 130 км) от Бяла;
• 13 октомври – още два плавателни съда пострадват на 17 морски мили (около 31 км) от Бяла и Шабла;
• 14 и 15 октомври – регистрирани са инциденти край румънския град Сулина;
• 23 октомври – корабът „Хорив“ потъва край Констанца.

След последното потъване и председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен осъди руските атаки в Черно море.

Похвала за моряците и спасителите

Премиерът оцени като бърза, професионална и смела реакцията на българските моряци и спасителни екипи. Според него страната е доказала, че е в състояние да изпълнява международните си ангажименти.

Радев посочи, че съюзниците са реагирали, но правителството очаква още подкрепа. Той допълни, че са положени всички усилия корабът „Челси 3“ да бъде изтеглен въпреки неблагоприятното време, за да може разследването да се извърши бързо.

Министър-председателят увери, че корабоплаването в българските пристанища и териториални води протича спокойно. Той нарече Европейския съюз и НАТО „котвата на нашата сигурност“.

Плавателният съд е бил поразен на около 13 морски мили (приблизително 24 км) от Кюстенджа (Констанца). При инцидента е загинал един моряк, а трима остават в неизвестност. Девет души са били спасени.

В публикация в социалната мрежа X Фон дер Лайен заяви, че е дълбоко обезпокоена от новата руска ескалация в региона. Тя уточни, че ударът е бил насочен срещу цивилен кораб, чийто екипаж се е състоял от украинци и азербайджанци.

„Тези безразсъдни нападения застрашават живота на невинни хора и представляват открито нарушение на международното право“

Шефката на Брюксел изрази съчувствие към семейството и близките на загиналия, както и към роднините на тримата изчезнали членове на екипажа. Тя благодари и на спасителите, които продължават без почивка издирването на моряците.

Румънският президент Никушор Дан също коментира случилото се. Според него инцидентът е част от ескалацията, която Москва предприема във връзка с войната в Украйна.

Ударът е поредният епизод от напрежението в черноморския регион, където атаките срещу търговското корабоплаване вече предизвикаха остра реакция на НАТО и ЕС. По-рано България и Румъния настояха пред ЕС за спиране на нападенията срещу търговски кораби, а президентът Радев търси обща европейска позиция по въпроса.