Според Шарл-Анри Галоа, съветник на председателя на партията Жордан Бардела, ползата от Калас е силно ограничена, защото тя само повтаря работата на дипломациите на държавите членки. Той твърди още, че нито Съединените щати, нито Китай признават легитимността ѝ.

Така френската крайна десница се нарежда до сродни националистически сили от Германия до Полша, които искат голяма част от правомощията на Брюксел да се върнат в националните столици. Външната политика е една от ключовите области в тази стратегия.

Украйна като основна разделителна линия

Натискът идва в неудобен момент за Калас, която и без това води продължително съперничество за влияние във външнополитическите въпроси с Европейската комисия на Урсула фон дер Лайен. В „Национален сбор“ смятат, че ЕСВД не само харчи излишно европейски пари, но и пречи на отделните държави сами да защитават интересите си в света.

Най-ясно двете страни се разминават по темата за Украйна. Бившата премиерка на Естония е сред най-твърдите критици на Владимир Путин и последователно застава зад Киев и президента Володимир Зеленски. Наскоро тя обвини Москва в ескалация в Черно море.

Льо Пен пък призовава за международна мирна конференция, която да сложи край на конфликта, и настоява, че Европа вече няма средства, които да отделя за Киев. Евродепутатът от партията Жан-Пол Гаро упрекна Калас в прекалено войнствена реторика. По думите му „Национален сбор“ също подкрепя Украйна, но ако говореше по подобен начин, Франция би се озовала във война с Русия.

Досега най-острите нападки на Льо Пен бяха насочени не към Калас, а към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която крайната десница от години обвинява в превишаване на правомощията. При евентуална победа на френската лидерка обаче именно ЕСВД рискува да понесе най-тежкия удар.

Социологическите данни, цитирани от „Политико“, поставят Льо Пен на първо място в надпреварата. На първия тур тя събира 34%, следвана от лидера на крайната левица Жан-Люк Меланшон със 17% и центристко-десния Едуар Филип с 16%. Проучванията сочат, че тя би победила и повечето възможни противници на балотаж.

„Франция повече няма да приема Комисията да упражнява дипломатически компетенции, а още по-малко военни или разузнавателни“

Това заяви Льо Пен при неотдавнашната си визита в Брюксел. Според четиримата партийни представители замисълът за ограничаване на европейските институции предвижда и пряко „подрязване на крилете“ на дипломатическата служба.

Бюджетът като второ бойно поле

Паралелно с това „Национален сбор“ иска да намали френската вноска в общия бюджет на ЕС. Партията вече обяви, че през 2027 г. ще я съкрати с 11 млрд. евро, при сегашен размер от около 30 млрд. евро.

Париж не може сам да наложи орязване на средствата за ЕСВД, затова партията разчита на съмишленици. Сред тях са партньори в Италия, испанската националистическа партия „Вокс“, която може да влезе във властта след изборите този месец, както и Андрей Бабиш в Чехия.

Представители на партията не крият недоволството си от службата. Един от тях я описа като удобно място за назначения на „приятели на приятелите“, а евродепутат от „Национален сбор“ определи като чисто прахосничество разходите за имотите, които ЕСВД купува или наема, и заяви, че е потресен от сумите по местните договори.

От ЕСВД отвърнаха, че крайната десница в цяла Европа се противопоставя на самата идея за сътрудничество между държавите. Говорител на службата подчерта, че дипломацията на ЕС брани общите европейски интереси, включително френските, а мрежата от делегации по света е важен стратегически ресурс.

С позицията на Льо Пен не са съгласни и проевропейските политици. Ирландският евродепутат от „Обнови Европа“ Бари Андрюс, който председателя комисията по развитие в Европейския парламент, коментира, че ако стане президент, тя бързо ще разбере, че Франция е средно голяма държава в световен мащаб и без обединената сила на Европа няма шанс сама срещу САЩ или Китай.

Реформи и съкращения на хоризонта

Критиките на френската крайна десница съвпадат с вече започнал дебат в ЕС за ефективността на ЕСВД. Франция и Германия общо предложиха реформа на службата с аргумента, че тя разполага с твърде малко реални политически лостове. Двете страни искат по-тясното ѝ обвързване с Европейската комисия, която има по-голям бюджет и ключови правомощия в търговията и технологиите.

Според публикации на „Политико“ Комисията обсъжда и вариант за свиване с до 40% на бюджета за глобалните политики на ЕС (Global Europe) в следващата многогодишна финансова рамка. В предходната рамка този бюджет възлизаше на 200 млрд. евро.

Самата служба, която разполага с годишен бюджет от близо 1 млрд. евро и над 5200 служители по света, подготвя вътрешни промени. Очаква се генералният ѝ секретар Кайса Олонгрен да ги представи пред персонала още този месец.

При сериозни съкращения първа би пострадала мрежата от над 100 делегации на ЕС в света, в които работят както дипломати, така и служители от външнополитическите звена на Комисията, сред тях Главна дирекция MENA (за Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив). Срещу плановете за рязко намаляване на помощта за развитие вече се обявиха и международни организации. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш лично е изпратил писма до ръководствата на Европейската комисия и Европейския съвет с настояване финансирането да бъде запазено.