Текстът настоява за обединение около трезва преценка на опасността и за отстояване на националния интерес. Той призовава също България да участва пълноценно в колективната отбрана на Европейския съюз и НАТО.

Авторите подчертават, че партньорите могат да запълнят липсата на военни ресурси, но не и липсата на решимост: „Недостигът на способности може да бъде компенсиран от съюзниците, недостигът на политическа воля – не“.

Критики към властта заради Черно море

Според подписалите държавният глава и кабинетът омаловажават заплахата, вместо да подготвят страната за подобаващ отговор. Подобно поведение по тяхна преценка не спира агресора, а дори улеснява следващи нападения.

В обръщението се твърди, че отказът да се признае руската заплаха, включително в прилежащата зона, прави страната по-уязвима. Същото важи и за нежеланието да се посочи вината на Кремъл за ескалацията в Черно море, което според авторите увеличава геополитическия риск за България. Като възможни последствия са изброени опасности за гражданите, бизнеса и търговията, както и за безопасното плаване на корабите към и от българските пристанища.

Темата не е нова за лидера на ГЕРБ, който неотдавна заяви, че дроновете в Черно море застрашават сигурността на страната. Ситуацията в морето беше сред най-спорните въпроси и в дебата между Йотова и Гюров.

Кой още подкрепя обръщението

Освен Борисов, документа са подписали бившият президент Росен Плевнелиев, бившите министър-председатели Иван Костов и Николай Денков и столичният кмет Васил Терзиев. Към тях се присъединяват и редица бивши министри:

• Аню Ангелов, Атанас Запрянов, Бойко Ноев, Валентин Радев и Велизар Шаламанов;
• Даниел Митов, Корман Исмаилов, Меглена Кунева, Надежда Нейнски и Николай Василев;
• Николай Ненчев, Николай Свинаров, Румяна Бъчварова, Тодор Тагарев и Трайчо Трайков.

Подписи са положили също висши офицери от резерва и запаса, дипломати и общественици. Те се обръщат към гласоподавателите, които се смятат за привърженици на европейския път на България и на членството ѝ в НАТО, с апел да подкрепят Андрей Гюров и Георги Кандев.

Възможността за подобна подкрепа предизвика коментари още преди появата на документа. Петър Тодоров например определи евентуален призив на Борисов за Гюров и Кандев като втора сглобка.

Според главата на украинската дипломация, който се позова на разузнавателна информация, Москва иска да отдалечи Европа от Съединените щати, да внесе разделение между членовете на Европейския съюз и НАТО и да предизвика разломи вътре в самите европейски общества.

Изборите в Европа като рисков период

Сибига посочи, че предстоящият политически цикъл ще бъде от особено значение, тъй като в редица държави от ЕС предстоят избори. По негови думи през следващата година до урните ще бъдат призовани над половината граждани на Съюза.

Подобни опасения за руските намерения звучат и в България, където министър Митов наскоро заяви, че Москва търси слаби звена в НАТО.

Отговорът на Киев: три линии на единство

За да бъде противодействано на руския план, украинският министър призова за укрепване на сплотеността в същите три посоки – в отношенията между Европа и САЩ, между държавите от ЕС и НАТО и в рамките на демократичните общества.

Сибига изрази убеждение в необходимостта от т.нар. „вертикална ос“, която да обхване северноевропейските и балтийските държави, Полша, Украйна и черноморските съюзници в Алианса. Тези страни, обясни той, ги свързват три общи черти: свободата като водеща ценност, трезвата оценка за Русия и стремежът към силна и сплотена Европа.

Министърът допълни, че Украйна разчита да получи възможно най-бързо пълноправно членство в Европейския фонд за отбрана.

Разговорът с Путин и целите на делегацията

Посещението на Сибига е в рамките на 78-ата сесия на Северния съвет – форума за сътрудничество на северноевропейските държави, който заседава в Хелзинки от 26 до 29 октомври. Тази година мотото е „Всеобхватна сигурност в Северния регион“.

Сред темите по време на визитата беше и телефонният разговор, който финландският президент Александер Стуб и норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре проведоха с руския държавен глава Владимир Путин. Сибига уточни, че разговорът е бил съгласуван с Киев предварително, и изрази признателност за активната европейска подкрепа за дипломатическите усилия на Украйна и за мирния процес. Темата за преговорите остава актуална и след като Тръмп обяви скорошна среща между Путин и Зеленски.

Още преди началото на заседанието украинският министър очерта задачите на своята делегация. Тя трябва, по думите му, „да събужда съюзниците, да не им дава спокойствие и да постигне всичко, което може да защити Украйна – незабавно“.

По думите му отговорността за срива в сигурността в черноморския регион носи Русия, защото именно тя е започнала войната. Той посочи, че руските удари по пристанища, плавателни съдове и инфраструктура са превърнали търговските пътища в рискови коридори.

Коментирайки атаката срещу контейнеровоза, Митов подчерта, че всеки отделен инцидент трябва да бъде разследван, а извършителят – установен. Същевременно той настоя, че политическата отговорност не бива да се отлага, докато не приключи и последната експертиза.

„Москва търси слаби звена в НАТО. И политическата нерешителност може да бъде по-привлекателна мишена от недостига на военна техника“

Така Митов предупреди, че колебанието на властта може да се окаже по-сериозен риск от липсата на въоръжение.

Той добави, че когато едно правителство е по-рязко към вътрешните си критици, отколкото към агресора, то рискува да подскаже на противника накъде натискът ще срещне най-слаба съпротива.

Екипажът е напуснал кораба и се е качил на спасителен плот, но опасността за моряците не е отминала. По думите на министъра към тях се приближава още един дрон по вода и има риск хората да загинат.

Атаката е засечена от хеликоптер на НАТО

Плавателният съд е отплавал от израелското пристанище Хайфа и е бил на път за румънския град Констанца. Нападението е забелязано от хеликоптер на НАТО, който се е намирал в района.

Сигналът за инцидента е пристигнал, докато Стоянов и колегите му от Румъния и Турция са обсъждали сигурността в Черноморския регион и защитата на корабоплаването.

Поредица от удари по търговски кораби

Случаят не е изолиран. През нощта на 6 октомври дронове поразиха два кораба на около 70 мили от Бяла, а единият от тях потъна. Седмица по-късно бяха нападнати още два съда – първият на 18 мили от Бяла, а вторият на 17 мили от Крапец. Тогава министърът даде подробности за атаките в Черно море.

Серията инциденти предизвика и остра реакция от НАТО и ЕС.

Обща декларация на трите държави

След срещата България, Румъния и Турция приеха съвместна декларация, която Стоянов прочете пред журналисти. В нея трите страни определят нападенията като опасна ескалация на напрежението, която застрашава сигурността на корабоплаването.

„Призоваваме за незабавно спиране на атаките, които застрашават търговските кораби, морската инфраструктура и безопасността на морските дейности“

В документа се подчертава, че като черноморски държави и съюзници в НАТО трите страни носят обща отговорност да вземат нужните мерки за гарантиране на сигурността и свободата на плаване в региона. Те изразяват съчувствие към близките на загиналите моряци и солидарност с държавите, чиито граждани и кораби са пострадали, и настояват за стриктно спазване на международното право.

В края на разговора Нютон съобщи, че медията е отправила покана и към Йотова, която обаче не се е присъединила. „Тя обаче не беше на разположение да се присъедини към нас“, обясни водещата, като уточни, че целта е била да се чуе мнението на Йотова за предизборната битка.

Защо Йотова не е участвала, остава неясно. Нейният екип не е излязъл с официално публично обяснение, а CNN не уточни дали причината е друг ангажимент, разминаване в графика или нещо различно. Двамата кандидати предстои да се срещнат лице в лице, след като Йотова и Гюров ще дебатират по БНТ.

Предупреждение за опасна концентрация на власт

Според Гюров страната е застрашена от натрупване на прекалено много власт в едни ръце. Той посочи, че една партия контролира правителството и има абсолютно мнозинство в Народното събрание, а Йотова в продължение на девет години е била вицепрезидент на сегашния министър-председател.

Кандидатът окачестви като „опасност от плъзгане към автокрация“ евентуалната липса на независим противовес на държавния връх след вота. Това е негова политическа оценка, изразена като част от кампанията му преди балотажа между Йотова и Гюров.

Нападенията срещу кораби в Черно море

Централно място в интервюто зае ситуацията в Черно море. Гюров съобщи, че за последния месец са нападнати четири кораба, като два от тях са потънали, а има и изчезнали моряци. Единият от съдовете, по думите му, е потънал на по-малко от 20 мили (около 32 км) от българското крайбрежие.

Той упрекна кабинета, че действа нерешително, взема твърде малко решения и не съгласува ходовете си със съюзниците. Според него това поставя под риск не само България, но и сигурността на източния фланг на Северноатлантическия алианс. Темата предизвика остри политически спорове у нас и след като Радев заяви, че е извикал руския посланик заради атаките.

Гюров добави, че застрахователните компании вече приемат почти цялото Черно море за военна зона. Това, по негова преценка, се отразява на безопасността на корабоплаването, на пристанищата и енергийните доставки, както и на цените, които плащат потребителите.

Различни позиции за Украйна

В предаването Йотова беше представена като противник на допълнителна военна помощ за Украйна и като поддръжник на европейско мирно предложение. Гюров зае противоположна позиция, като се обяви за по-здрави съюзи в рамките на НАТО и за по-висока военна готовност.

„Ще има много повече активиране на българската авиация по Черноморското крайбрежие и ще работим в териториални води“, заяви Стоянов. Министърът подчерта, че по-интензивното наблюдение не бива да тревожи хората.

Дронове и „Посейдон“ следят морето

В момента над Черно море работят две български безпилотни системи, а в процес на подготовка е въвеждането на трета. Една от тях направи първите си полети на 20 октомври.

В мисиите е включен и разузнавателният самолет „Посейдон“, който извършва полети над акваторията. Събраните от него данни се споделят с НАТО.

Освен със собствени сили страната разчита и на помощ от съюзниците. В две писма – от края на август и от 13 октомври – София поиска от НАТО въздушно наблюдение, въздушно патрулиране и зенитно-ракетни комплекси в рамките на възможностите на партньорите. Към 18 октомври все още нямаше яснота кои държави ще се включат и с какви конкретни средства.

Какво се знае за случая „Челси 3“

Решението за засилено присъствие идва след серия от инциденти с безпилотни апарати и удари по търговски плавателни съдове в Черно море. Един кораб потъна, а „Челси 3“ беше докаран на буксир до пристанището в Бургас.

Военната прокуратура разследва атаката срещу „Челси 3“ в рамките на досъдебно производство. По информация на Стоянов корабът се оглежда, а разследващите издирват части от дронове. Намерените фрагменти тепърва ще бъдат анализирани, за да стане ясно дали произхождат от кораб, безпилотен апарат или друг обект – въпрос, по който министърът и по-рано призова да не се избързва.

Стоянов категорично отхвърли възможността за мобилизация в страната, както и за изпращане на български военни зад граница. Според него ответни действия срещу конкретна заплаха биха могли да се предприемат в териториалните води на България.

Френската машина е тръгнала от Истр в Южна Франция, а танкерът на НАТО е излетял от Кьолн, съобщава специализираният портал itamilradar.com.

Признаци за презареждане на изтребители

И двата самолета са засечени над западната част на Черно море. Маршрутите им съответстват на мисии по зареждане с гориво във въздуха, а има и индикации, че в операцията са участвали изтребители, които не се показват в публично достъпните системи за проследяване на полети.

Според наблюдателите тази активност показва, че подкрепата от танкерите остава важен елемент от въздушните операции на НАТО в региона.

Френският самолет е с регистрация F-UJCO и позивна FAF4091. Той е базиран в авиобаза Истр, която е основен център за френските танкерни и транспортни полети. Вторият самолет е излетял от летището в Кьолн (CGN).

Други американски военни самолети в страната

Дни по-рано във Варна кацна американски самолет Boeing P-8A Poseidon на ВМС на САЩ. На 20 октомври машината е извършила полет над западната част на Черно море. P-8A Poseidon е морски патрулен и разузнавателен самолет, създаден и произвеждан от Boeing Defense, Space & Security.

На следващия ден, 21 октомври, на летище Бургас се приземи тежкият американски военнотранспортен самолет Boeing C-17 Globemaster III. От Министерството на отбраната уточниха, че подобни самолети са кацали в Бургас и преди, и категорично отрекоха полетът да има връзка с повишените мерки за сигурност в Черно море.

Поводът за промяната е разбит дрон със заредени експлозиви, намерен в средата на септември в близост до военновъздушната база Вунсторф в провинция Долна Саксония.

„Червена линия“ и сходни дронове

Във вътрешен доклад на армията се посочва, че с употребата на въоръжени безпилотни апарати Москва е прекрачила „червената линия“. Според документа става дума за действия, които вече могат да нанесат материални щети или да доведат до загуба на човешки живот.

През миналия месец германското правителство обвини Русия и за опит за атака с дрон срещу летището в Лайпциг през август. Тогава апарат с взривни вещества беше открит в близост до украински товарен самолет „Антонов“, с който се превозва военна техника.

Разследващите в Германия допускат, че и в двата случая са използвани подобни дронове. По тяхна преценка мишена във Вунсторф са били военни самолети, а в Лайпциг – граждански товарни машини.

Разузнаване край стратегически обекти

В доклада се споменават и вероятни руски разузнавателни действия. Сред тях са полети на дронове над позиция на противоракетната система „Ароу 3“ в провинция Саксония-Анхалт, както и скрита камера, открита до важна за транспорта железопътна гара в Минден.

Германските тайни служби не изключват ескалация и нови диверсии в следващите месеци. Затова Бундесверът готви по-строги мерки за охрана – повече патрули, инфрачервени камери и системи за наблюдение.

Тревогата в Германия съвпада с повишената бдителност в цяла Европа. Там се опасяват, че Кремъл може да проверява решимостта на НАТО чрез саботажи, кибератаки, акции с дронове или ограничени военни операции.