Линията на бедност се вдига с 52,37 евро, което означава ръст от 13,4%. По думите на министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова предложеният размер на минималното заплащане отчита както социалната и икономическата му роля, така и финансовите възможности на държавната хазна. За новата линия на бедност тя подчерта: „Новият размер оказва положително влияние върху актуализацията на различни видове помощи.“

Инфлацията може да стопи част от увеличението

По-голямото възнаграждение на хартия не води автоматично до по-добър стандарт на живот. Проектобюджетът залага средногодишна инфлация от 4% за 2027 г., докато Българската народна банка очаква 3,1%. И при двете прогнози минималната заплата расте по-бързо от цените. Реалната полза обаче може да се окаже по-скромна заради поскъпването на храните, жилището, транспорта и услугите.

Статистиката на Националния статистически институт показва къде отиват парите на домакинствата. През 2025 г. всеки член на домакинство е харчил средно по 6473 евро годишно. Най-голямото перо са храната и безалкохолните напитки – средно 1898 евро, или 29,3% от общите разходи. За жилище, вода, електроенергия и горива един човек е плащал средно 696 евро, а за транспорт – 448 евро.

Пенсии, детски и семейни помощи

Осъвременяването на пенсиите е планирано за 1 юли 2027 г. и ще се извърши по швейцарското правило. При него ръстът на осигурителния доход и инфлацията за предходната година тежат по равно. Окончателният процент на увеличението все още не е определен.

В бюджета на Държавното обществено осигуряване разходите за пенсии са заложени с 1,1643 млрд. евро повече в сравнение със закона за 2026 г. Ефектът само от осъвременяването е изчислен на 552,6 млн. евро.

Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст се предвижда да нарасне от 398,81 на 450 евро. Увеличение е заложено и за 9 от общо 12-те вида семейни помощи, както и за данъчните облекчения за деца.

Осигуровки, ваучери и данък върху имотите

Максималният осигурителен доход се покачва до 2400 евро. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде равен на минималната работна заплата – 660 евро. Ставката на данъка върху доходите остава 10%, а здравноосигурителната вноска – 8%.

Според проекта ваучерите за храна ще могат да достигат до 200 евро, като сумата над 102,26 евро ще подлежи на облагане със 7%. Предлага се също данъкът върху разходите в натура за лично ползване на фирмени активи да скочи от 3% на 7%.

Заложено е и 30% увеличение на базисните данъчни стойности на недвижимите имоти. Това обаче не означава, че всеки собственик ще плати с 30% повече, тъй като крайният размер на данъка зависи от ставката, която определя съответната община.

Бюджетната рамка, около която вече тече дебат – от средствата за отбрана и замразените заплати до предупрежденията за обедняване, – ще донесе по-високи номинални доходи или помощи на работещите на минимална заплата, пенсионерите, семействата с деца и получателите на социално подпомагане. За домакинствата с един работещ, хората с ниски пенсии, самоосигуряващите се и служителите с по-високи възнаграждения обаче по-осезаеми ще бъдат инфлацията и новите осигурителни задължения.