Просвещението на народа през Възраждането дава силен тласък на борбата за национално освобождение. След като страната се отърсва от османската власт, както образованите хора, така и обикновените граждани осъзнават колко голям е приносът на възрожденските писатели и революционери. Именно те изграждат духа, с който българите се решават да се борят за собствена държава.

Как се ражда празникът

Като израз на благодарност много градове и села кръщават улици, читалища и училища на будителите, но желанието да им се отдаде по-голяма почит води до идеята за отделен празник. През 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага на Министерския съвет 1 ноември да стане Ден на българските народни будители.

На 28 юли 1922 г. просветното министерство издава окръжно № 17 743. С него датата е обявена за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Министерският съвет приема постановление за обявяването на празника на 31 октомври 1922 г.

На 13 декември същата година XIX Обикновено народно събрание гласува допълнение към Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона, с който денят се въвежда официално, на 3 февруари 1923 г.

Първото, все още неофициално честване обаче е много по-ранно – през 1909 г. в Пловдив. Като общонационален празник денят се отбелязва от 1922 до 1945 г.

Забрана и възстановяване

През 1945 г. комунистическата власт премахва празника, но той не изчезва от паметта на хората. В редица селища продължават да го отбелязват неофициално. В района на Пирдоп например учениците от началните училища правят фенерчета с букви от българската азбука, осветени отвътре, и празнично облечени, често в народни носии, минават в шествие пред жителите.

Традицията е възобновена след дълго прекъсване. На 28 октомври 1992 г. 36-ото Народно събрание приема Закон за допълнение на Кодекса на труда, с който 1 ноември официално става Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната. Предложението за възстановяването на празника е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „Мати Болгария“.

Будителите и посланието към младите

Сред най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Петър Парчевич, Петър Богдан, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, поп Пейо, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иван Селимински, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Иван Вазов, Григор Пърличев и още много други.

Когато празникът става общонационален, министър Омарчевски определя като първа задача да насочи вниманието на младежта към ценното и светлото в българското минало, от което тя да черпи сили, надежда и вдъхновение за труд и творчество. Според него младите трябва да знаят, че „животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност“.

Министърът свързва празника с деня на почитта към свети Йоан Рилски, който се чества на 1 ноември. Той вижда в него повод да се обединят усилията за преклонение пред българския народен гений – пред онези, които като самоотвержени воини водят народа към просвета, свобода и култура по време на робството и Възраждането и създават трайни културни ценности в свободна България. Чрез техния пример, по думите му, младото поколение трябва да бъде вдъхновено за народни и културни идеали.

На този ден своя имен ден празнуват Димитър, Димитрина, Димитрия, Димо, Димка, Димчо, Димитринка, Димитричка, Димана, Митко, Митьо, Мита, Митка и Митра.

Воинът, който избрал вярата

Светецът е роден в Солун и е живял между края на III и началото на IV век. Бил е образован човек, а мъдростта и смелостта му като воин му донесли високия военен чин хилядник.

По време на службата си Димитър приел християнството. Когато император Максимиан му заповядал да преследва християните, той направил точно обратното и започнал да ги закриля. Владетелят научил за това и на връщане от поход на Изток се отбил в Солун, за да склони Димитър да се отрече от Христос. Опитите останали без успех и военачалникът бил хвърлен в тъмница.

По време на празненство в цирка известният борец Лий предизвиквал осъдените християни на двубой, а победените захвърлял в ров с остриета на копия, обърнати нагоре. Оръженосецът на Димитър Нестор, който също бил християнин, поискал разрешение от господаря си да излезе срещу Лий и го надвил. Разгневен от загубата на своя любимец, императорът наредил Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил пронизан с копие в килията си. Двамата загинали за вярата си през 306 г.

Мощите в Солун и връзката с българската история

По-късно на мястото на гибелта и гроба на светеца в Солун бил издигнат храм. Тогава били открити и мощите му, от които се отделяло благоуханно миро. Оттук идва и прозвището му Мироточиви, а сведения за това има още от X век. Днес мощите се пазят в средновековна базилика, към която на празника се отправят поклонници от различни краища на света.

В Солун денят на светеца се чества още от V век, а не след дълго почитта към него стига до Тракия и Македония и се разпространява из целите Балкани. Името на Димитър е вплетено и в българската история: на 26 октомври 1185 г. братята боляри Асен и Петър провъзгласяват в Търново освобождението на България от византийска власт. Повече за църковната почит и обичаите на празника може да прочетете в отделен материал.

Поверия и обичаи

Народът казва: „Свети Димитър носи зимата, а свети Георги – лятото“. Вярва се, че първите снежинки падат от бялата брада на светеца, затова той е смятан за закрилник на снега, студа и зимните месеци. Тази представа е свързана и с образа, според който зимата идва на бял кон.

Празникът е познат още като Митровден или Разпус. С него приключвал срокът, за който се наемали говедари, овчари, ратаи и други сезонни работници, и стопаните им се издължавали. Освен уговорените пари понякога давали и дрехи, както и по чифт цървули за всеки зимен месец. Същевременно започвало договарянето на работна ръка за следващата година.

От Димитровден хората се подготвяли за т.нар. „миши празници“, които следват на другия ден. В старопланинските села внимавали кой ще влезе пръв в дома. Ако гостът е добър и заможен, се смятало, че годината ще бъде плодородна и здрава. Пълнолунието в нощта срещу празника пък предвещавало роене на пчелите и кошери, пълни с мед.

Тази нощ е особено важна за търсачите на заровено имане. Според тях, когато небето се отвори, скритите жълтици просветват със синкав пламък.

В народните представи свети Димитър е брат на Архангел Михаил, покровителя на отвъдния свят и на починалите предци. В събота преди празника е Димитровската задушница, една от най-големите през годината, когато за помен се раздават варено жито и питки. По това време започват и годежите и сватбите.

На празничната трапеза на 26 октомври традиционно присъстват курбан от овнешко месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия и различни зеленчукови ястия.