Липсващата тема за правомощията

Според Великова в разговора между двамата кандидати е отсъствал най-същественият въпрос, а именно с какви правомощия разполага държавният глава. Тя смята, че за твърдите ядра от привърженици дебатът няма да промени нищо. Целта му е била да мотивира хората да отидат до урните, но по нейна преценка сблъсъкът не е постигнал това.

Журналистката описа Йотова като доста настъпателна и уверена в натрупания си опит, а Гюров като плах кандидат, който поглеждал към записките си и изпуснал химикалката си. Неколкократно той не успял да оползотвори полагащото му се време, за да развие позицията си. По думите на Великова очакванията към дебата са били големи и основателни, но ако тя не гласувала по принцип на всеки избор, след видяното по-скоро би се отказала да отиде.

„Очудващо европейски и цивилизован“

Джамбазки погледна на събитието по-позитивно. Той изтъкна като добра новина самия факт, че дебатът между Йотова и Гюров се е състоял, и го определи като „очудващо европейски и цивилизован“ на фона на родните политически нрави.

По негово мнение Йотова се е стремяла да надделява през цялото време, а Гюров е заложил на проевропейско поведение, насочено към собствените му избиратели. Неизползваното докрай време според Джамбазки издава известна липса на политически опит. Всеки, който се занимава с политика и е участвал в дебати, знае, че трябва да говориш, докато водещият не те прекъсне, обясни той.

По темата за Киев, засегната в дебата, представителят на ВМРО заяви, че голяма част от българите са дълбоко убедени, че служебният министър-председател трябва да подготви изборите, а не да поема решения, които обвързват държавата години напред – ако изобщо се стига до такива.

Казусът с НСО и помилванията

Великова посочи, че голяма неизвестна остава около ситуацията с ръководителя на НСО – Националната служба за охрана, която по думите ѝ е единствената структура, пряко подчинена на държавния глава. Тя припомни, че е била поискана оставката на шефа на службата, но премиерът е отказал засега да я приеме.

Журналистката смята, че би било полезно кандидатите да кажат как виждат това взаимодействие с институцията на премиера. Ако такъв въпрос беше поставен, Йотова е щяла да се наложи да влезе в конфликт с Румен Радев, а Великова е на мнение, че тя не е искала това. Дебатът е бил и подходящото място кандидатите да заявят какво ще правят с президентските правомощия по отношение на помилванията, добави тя.

Великова подчерта, че Гюров е трябвало да бъде добре подготвен, тъй като насреща му е стояла политичка с дълъг стаж на всички равнища. Йотова е показала това с високомерно поведение, което според журналистката е изненадващо и нехарактерно за нея досега. „От кампанията не можах да видя точно това, което видях снощи“, каза Великова, като уточни, че Йотова се е държала като човек, решен да победи на всяка цена.

Интересът към вота в страната обаче е бил слаб. Резултатите са обобщени след обработката на всички секционни протоколи.

Разпределение на гласовете

Втората позиция заемат Илияна Йотова и Кирил Вълчев, подкрепени от 53 избиратели, или 26,63%. Така кандидатите на „Възраждане“ изпреварват своите преследвачи с 43 гласа и имат почти двойно повече подкрепа от тях.

Трето място е за Андрей Гюров и Георги Кандев, за които са гласували 15 души, или 7,54%. Следват:

• Иван Христанов и Стоянка Черкезова – 7 гласа (3,52%);
• Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева – 6 гласа (3,02%);
• Георги Димов и Димитър Шивиков – 5 гласа (2,51%).

Опцията „Не подкрепям никого“ е избрана от трима гласоподаватели, което представлява 1,51% от вота.

Част от гласуването зад граница

Гласуването в Русия е елемент от вота на българите извън страната. Подобна картина на ниска активност се наблюдава и другаде – например Йотова спечели вота в Турция при почти празни секции, докато като цяло Гюров и Кандев водят в чужбина.

Макар данните да сочат категорично предимство на „Възраждане“ сред гласувалите в Русия, самите числа не разкриват мотивите на избирателите и не могат да служат като доказателство за причините за техния избор. В национален мащаб Йотова и Гюров отиват на балотаж. Пълните резултати от секциите в Русия са достъпни на официалната страница на ЦИК.

Изследването отчита, че кампанията не е разместила подредбата на кандидатите, но е стопила част от аванса на лидерите. В края на септември и началото на октомври той е бил близо 23 процентни пункта, а към финала на кампанията вече е 18 пункта.

Как се подреждат останалите кандидати

Далеч зад двете водещи двойки, на трета позиция, остават Костадинов и Волгин с 10,9%. Следват Василев и Манов с 3,2%, Христанов и Черкезова с 2,4%, а Михайлов и Матеева затварят списъка с 2,2%.

Социологът от „Тренд“ Димитър Ганев посочи, че единствената забележима промяна е сближаването между първите двама. По думите му движението е минимално, от порядъка на 1–2% за всяка от двойките. Подобна картина показаха и предишни изследвания, сред които проучването на „Маркет Линкс“ и данните на „Сова Харис“ за президентската надпревара.

Какво ще реши балотажа

Ганев очерта три фактора, които ще бъдат определящи за втория тур. На първо място е резултатът от първото гласуване – каква ще е дистанцията между финалистите и колко подкрепа ще запазят отпадналите кандидати. Второ, предстои дебат между двамата претенденти.

Третият фактор е избирателната активност. Около 2,4–2,5 милиона души заявяват, че ще гласуват на първия тур, но според социолога декларациите обикновено надхвърлят реалното участие, затова може да се очаква активност под 2,4 милиона. Потенциалът за балотажа пък може да падне дори под 2 милиона гласоподаватели.

„В България винаги вторият тур на президентски избори е завършвал с по-ниска активност, отколкото на първия тур“, подчерта Ганев.

Той обясни спада с това, че част от привържениците на някои партии няма да видят своя кандидат сред финалистите, което неизбежно води до демобилизация.

Мотивацията за гласуване не расте

Спрямо предходното изследване на агенцията от края на септември не се наблюдава по-силно желание за участие във вота, въпреки че кампанията навлезе в решаващата си фаза. Декларираната активност остава 47% от пълнолетните български граждани, живеещи в страната, или малко под 2,5 милиона души. Действителният брой гласували обаче традиционно се оказва по-нисък.

Финалните дни на кампанията преминаха с митинги на основните претенденти, като Гюров и Кандев закриха кампанията си в Пловдив.

Проучването е проведено чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1002 души на възраст над 18 години.