Според първите данни на разследването жертвата е получила повече от 60 удара. Близо половината от тях, около 30, са били насочени към главата.

На спешния номер 112 е позвънено към 01:30 ч. на 28 октомври. Подалият сигнала е съобщил за битов конфликт между бездомници, които живеели в два изоставени фургона край улица „Цветница“.

Полицаите, изпратени на адреса, били заведени до пострадалия от 36-годишен мъж. Ранените бил в съзнание, но не можел да си помогне сам. По тялото му имало многобройни прободно-порезни рани, а главата и тялото му били с тежки травми. Той е откаран в болница, където по-късно е издъхнал.

Разследващите са огледали мястото на инцидента и са събрали биологични следи и веществени доказателства. Сред тях са нож и гаечен ключ, с които по предположения е извършено нападението.

Полицията е идентифицирала 55-годишния мъж като вероятния извършител. Прокуратурата посочва, че той има общо 19 осъждания, едно от които за грабеж при условията на опасен рецидив. Последната си присъда е излежал през 2023 г.

За престъплението, в което е обвинен, законът предвижда затвор от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна.

Какво ще проверяват разследващите

Във фокуса е договор между АПИ, „Автомагистрали“ ЕАД и строителни компании за укрепителни работи по 84 обекта от републиканската пътна мрежа. Става дума за участъци, пострадали от геодинамични процеси и явления, като например свлачища.

По информация на ДАНС „Автомагистрали“ ЕАД е подписало 129 договора с външни изпълнители, сред които строителни дружества. Общата им стойност възлиза на 411 666 287,96 лв. без ДДС.

Проверките трябва да установят дали са били заобиколени правилата на Закона за обществените поръчки. Ще бъде изследвано и как са избирани изпълнителите, дали дейности са превъзлагани на други фирми, както и какви авансови плащания са направени.

Ще бъде проследено всяко изразходвано средство

За всеки от обектите разследващите ще изяснят какви работи реално са извършени и докъде е стигнало изпълнението. Отделно ще бъде проверено как са използвани отпуснатите пари.

Дейността на държавното дружество и преди това беше обект на обществен интерес – министърът Иван Шишков коментира публично атаката срещу „Автомагистрали“ заради мантинелите, а по-късно излезе и с нови обвинения за договорите с мантинели.

Съдът е приел, че Николов е изтърпял повече от половината от наказанието си, показал е добро поведение и вече се е поправил, поради което може да напусне затвора. Тази оценка обаче не се споделя от всички институции.

Обвинението вече е протестирало предсрочното освобождаване пред Апелативния съд. Затворническата администрация също не е съгласна, че осъденият се е поправил. Решението предизвика и напрежение и протест в обществото.

Катастрофата стана на Великден, 19 април 2020 г. Николов се вряза с джипа си със скорост около 100 км/ч в автомобила на Цветков, който чакаше на червен светофар. При удара не е имало никакъв спирачен път, а в кръвта на шофьора бяха открити три вида наркотици: амфетамин, марихуана и кокаин.

През 2023 г. Николов беше осъден на 9 години лишаване от свобода.

Тримата са обвинени в хулиганство, съпроводено със съпротива срещу органи на властта, докато изпълняват служебните си задължения. За най-младия от тях по възраст в групата на агресорите с криминално минало, 29-годишния мъж, държавното обвинение ще настоява пред съда за най-тежката мярка – задържане под стража. Той вече има присъда за хулиганство от 2021 г.

Инцидентът е започнал около 01:15 ч., когато екип от Районното управление на МВР в Рила пристигнал в имот в града, откъдето се чувала силна музика. Полицаите разпоредили устно тя да бъде изключена. Малко след това няколко души започнали да хвърлят по тях камъни и цигли.

По данни на разследването 29-годишният обиждал и заплашвал служителите на реда с метална тръба в ръка. Освен това той удрял полицейския автомобил с метален стол и изпочупил част от стъклата му.

Друг от обвиняемите, на 48 години, нанесъл удар с твърд предмет на един от полицаите и му отправил закани. Третият, 21-годишен, преследвал униформените и ги замерял с камъни.

Случаят не е изолиран – през последните месеци няколко спора за висока музика прераснаха в насилие, сред които и скандалът заради силна музика в Русе.

Разследването по случая в Кочериново продължава под надзора на Районната прокуратура в Кюстендил.

Според данните от разследването на 24 октомври Темиз е отишъл в дома на Бинев в столичния квартал „Павлово“. С него са били още двама мъже, единият турски, а другият български гражданин.

И тримата са били арестувани приблизително час след убийството на бизнесмена Слави Бинев. Задържането е станало на автомагистрала „Тракия“, в района на тунела „Траянови врата“.

Делото продължава да привлича широко обществено внимание. Междувременно се появиха и нови версии за мотива за престъплението.

Божков търсеше от държавното обвинение 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Искът му, заведен миналата година, не е свързан с вреди от незаконно обвинение, установено с влязла в сила оправдателна присъда. Той се отнася единствено до накърнената презумпция за невиновност чрез изказвания пред медиите.

Какво твърди Божков

В исковата молба Божков се представя като едър бизнесмен, инвеститор и колекционер на тракийско и гръко-римско изкуство. Той припомня, че в края на 2019 г. е започнало разследване срещу него за изнудване на съдружници да му прехвърлят фирмата си за залагания и за укриване на данъци. Оттогава, по думите му, тръгват и многобройните интервюта и коментари на Гешев и Милева.

Бизнесменът смята, че медийните изяви на обвинението са преследвали скрита цел: да бъде дискредитиран публично, да бъде унищожен хазартният му бизнес и да бъде отнета колекцията на свързаната с него фондация „Тракия“.

В молбата са изброени и всички обвинения срещу него, коментирани впоследствие от прокуратурата. Първоначално той е обвинен в ръководене на престъпна група, в принуждаване на хора чрез заплахи за убийство да му прехвърлят фирмени дялове без заплащане, в подбудителство на длъжностно лице да нарушава задълженията си и в предлагане на подкупи. Обвинен е и че е държал близо 560 млн. лева, знаейки, че произхождат от престъпна дейност – делото за щети от 560 млн. лева продължава. По-късно са му повдигнати обвинения за държане и отчуждаване на 1000 нерегистрирани археологически ценности.

В края на 2020 г. към тях се добавят обвинения за убийствата на Йордан Динев и Манол Велев, както и за два опита за покушение срещу Алексей Петров. Последното обвинение датира от 2021 г. – за ръководене на престъпна група, целяла сваляне на властта, и за участие в опит за преврат или бунт. През 2023 г. и 2024 г. прокуратурата прекрати разследванията за подготвяния преврат и за ръководенето на група, замесена в убийства, изнасилвания и принуда, но останалите обвинения срещу Божков бяха запазени.

Изказванията, приети за нарушение

Сред цитираните пред съда изяви е изказване на Гешев, в което той говори за наказателно преследване на лица, които медиите наричат „криминални авторитети или олигарси от криминалния преход“, и ги свързва с 30 години кражби от българския народ, довели го до бедност и мизерия. В друго интервю бившият главен прокурор подчертава, че липсват половин милиард лева и че връщането на такава сума на държавата е достатъчен повод за страх.

За колекцията на Божков Гешев заявява, че съкровищата са откраднати и изкопани от българска земя, като според данните на прокуратурата немалка част от тях са купени от иманяри, изнесени нелегално и „изпрани“ чрез аукциони.

Милева пък сравнява липсващата сума от над половин милиард лева с коледната добавка за всеки пенсионер за 10 години. При анонсирането на обвиненията, свързани с протестите срещу правителството през 2020 г. и подготвян бунт, тя говори за партньорство на обвиняемия Божков и подсъдимия Цветан Василев с „честни“ политици и „свободни“ журналисти. Говорителката призовава гражданите да изберат дали да застанат на страната на извършителите на престъпления, или на страната на закона.

Мотивите на съда и паралелът с Баневи

Съдия Евгени Георгиев приема, че прокурорите са нарушили правото на ЕС. Той обръща специално внимание на употребата от Гешев на изрази като „криминален авторитет“ и олигарх, крал в продължение на 30 години, при положение че срещу Божков няма влязла в сила присъда.

Съдът прави аналогия с делото на Николай и Евгения Баневи, които преди пет години осъдиха България в Страсбург за няколко нарушения, сред които и на презумпцията за невиновност – отново заради думи на Гешев, тогава ръководител на Специализираната прокуратура. Според съдия Георгиев езикът му спрямо Божков е сходен с използвания срещу Баневи.

„Използваните думи от главния прокурор Иван Гешев не са били нито сдържани, нито дискретни, нито внимателно подбрани“, посочва съдът.

В решението се подчертава още, че Гешев е използвал подобни изрази не веднъж, а в три изявления от различни дати, и затова не е положил нужната грижа. По това време вече е имало поне шест решения на Европейския съд по правата на човека срещу България за нарушена презумпция за невиновност, които той е трябвало да познава, отбелязва съдията.

По отношение на Милева съдът приема, че с изразите си тя е внушавала, че Божков не само е ограбил държавата и гражданите, но е финансирал и участвал в заговор за преврат. Според магистрата с изявлението си от 14 юли 2020 г. тя умишлено е нарушила правото на ЕС, тъй като е действала със скрита цел – да дискредитира публично бизнесмена, а не да информира обществото.

При определянето на обезщетението СГС отново се позовава на делото на Баневи, по което Страсбург присъди 7800 евро на Николай Банев и 6000 евро на Евгения Банева, но за няколко нарушения на Европейската конвенция за правата на човека. В случая с Божков нарушението е едно. Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.

Според неофициални данни, които все още не са потвърдени, починалият е прокурор Георги Герасимов. Трагичният случай е станал броени мигове преди избора на членовете от прокурорската квота.

Гласуването все пак се е състояло по-късно. На балотажа никой от кандидатите не е събрал над 50% от действителните гласове, а в крайна сметка от професионалната квота в новия състав на ВСС са избрани четирима души.

Законът поставя две изисквания, за да бъде пуснат на свобода затворник преди края на присъдата. Той трябва да е излежал над половината от определеното наказание и с поведението си да е показал, че се е поправил.

Според съда и двете предпоставки са изпълнени, след което беше постановено, че осъденият ще бъде освободен предсрочно. Прокуратурата обаче смята, че второто условие не е налице, и затова атакува решението. Делото беше образувано, след като Николов поиска свобода преди края на присъдата.

С определението си съдът разпореди Варадинов да бъде пуснат веднага. Решението не е окончателно – държавното обвинение има възможност да го атакува с протест пред Военно-апелативния съд.

Мотивите на съда

Според съдебния състав доказателствата, събрани досега, не дават основание за достатъчно сигурно заключение, че служителят на НСО е ударил Колтуклиева. Мотивът е, че както пострадалата, така и останалите свидетели описват случилото се като избутване, а не като удар.

Съдията посочи също, че липсват данни Варадинов да се опита да се укрие. По преценка на съда не съществува и риск той да извърши престъпление, ако бъде освободен.

Развитието на случая

Решението идва, след като по-рано служителят на НСО беше задържан заради инцидента с журналистката. Междувременно Соня Колтуклиева е в „Света София“, където лекарите преценяват дали да я оперират. Случаят предизвика и сериозни последици в самата служба – шефът на НСО ген. Емил Тонев подаде оставка.

По думите на журналистката тя е прекарала около два часа и половина в прокуратурата. Там я посетили председателят на Народното събрание Михаела Доцова и Антон Кутев.

Сблъсък с Доцова и Кутев

Колтуклиева разказа, че Доцова е изразила съжаление за станалото, но е обяснила поведението си със стрес, тъй като отвън е видяла единствено нея. Журналистката я помолила да си тръгне, защото не повярвала, че извинението е искрено. Според нея се правят опити вината да бъде прехвърлена върху нея.

На Кутев тя заявила, че не е искала да се среща с него, тъй като го смята за арогантен. Колтуклиева посочи още, че докато е изпитвала силна болка още пред централата на партията, заместник-председателят на „Прогресивна България“ Александър Нейчев я обвинил в провокация. Тя отвърна, че просто преследва онези, които отказват да ѝ дадат отговори.

Попитана дали охранителят е действал умишлено, журналистката беше категорична:

„Той го направи със засилване. Аз бях с телефон в ръка, не с оръжие. Какво можех да направя на председателя на Народното събрание? Можеха да ме хванат, можеха да застанат между нас. Не беше необходимо да се стига дотук“.

Травмата и прегледите

Колтуклиева уточни, че е наранила рамото си при падането. Направени са ѝ около шест образни изследвания – на главата, врата, прешлените, вътрешните органи и краката.

Ръката ѝ засега е само превързана, защото болката е твърде силна, за да бъде поставена шина. Крайникът е бил временно фиксиран, за да може тя да се движи. Журналистката заяви, че иска да отиде в болница за допълнителна помощ, но преди това е трябвало да даде показания пред служители на Четвърто районно управление и пред Военната прокуратура. По-рано стана ясно, че служителят на НСО дава показания по случая.

Колтуклиева сподели и за получената подкрепа. Докато е била в болницата, ѝ съобщили, че са я търсили Илияна Йотова, Кирил Вълчев, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов, а сама е видяла пропуснати обаждания от Слави Трифонов и Тошко Йорданов. Тя обясни, че не е успяла да прегледа всички, тъй като в сградата на прокуратурата не е разрешено да се ползва телефон.

Какво се случи

Инцидентът стана вчера пред централата на „Прогресивна България“ в София. Тогава охранител от НСО събори журналистката, след като тя няколко пъти се опита да отвори вратата на колата на Михаела Доцова.

Случаят предизвика силна обществена и политическа реакция, включително искане за оставка на председателя на парламента. Самата Доцова заяви вчера, че се е стресирала, когато Колтуклиева отворила вратата на автомобила.