<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	xmlns:media="http://search.yahoo.com/mrss/" >

<channel>
	<title>счетоводители &#8211; Town</title>
	<atom:link href="https://town.bg/tag/schetovoditeli/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://town.bg</link>
	<description>Town</description>
	<lastBuildDate>Thu, 19 Nov 2026 06:36:11 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>
	hourly	</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>
	1	</sy:updateFrequency>
	<generator>https://wordpress.org/?v=7.1.5</generator>

<image>
	<url>https://town.bg/wp-content/uploads/2024/05/cropped-townbgmobile1-2-300x300.png</url>
	<title>счетоводители &#8211; Town</title>
	<link>https://town.bg</link>
	<width>32</width>
	<height>32</height>
</image> 
	<item>
		<title>НАП запорира фирмени сметки без предупреждение за дългове над 2500 евро</title>
		<link>https://town.bg/nap-zaporira-firmeni-smetki-bez-preduprezhdenie-za-dalgove-nad-2500-evro/</link>
		
		<dc:creator><![CDATA[town]]></dc:creator>
		<pubDate>Thu, 19 Nov 2026 10:36:00 +0000</pubDate>
				<category><![CDATA[Бизнес]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[данъчни задължения]]></category>
		<category><![CDATA[ДОПК]]></category>
		<category><![CDATA[запор на сметки]]></category>
		<category><![CDATA[НАП]]></category>
		<category><![CDATA[счетоводители]]></category>
		<category><![CDATA[фирми]]></category>
		<guid isPermaLink="false">https://town.bg/?p=111474</guid>

					<description><![CDATA[Националната агенция за приходите (НАП) налага запори на банковите сметки на фирми дори при сравнително скромни просрочени задължения,&#8230;]]></description>
										<content:encoded><![CDATA[<p>Националната агенция за приходите (НАП) налага запори на банковите сметки на фирми дори при сравнително скромни просрочени задължения, като собствениците научават за това едва когато парите им вече са блокирани. Сигналите идват от счетоводители, които през последните седмици масово споделят подобни случаи в професионалните си онлайн общности.</p>
<p>Един от тях разказва в платформата „Професионална счетоводна общност“, че сметката на фирма, чието счетоводство води, е била запорирана заради неплатени ДДС и осигуровки на стойност под 8000 евро. Сигналът е пристигнал по електронната поща под формата на писмо за обезпечителни мерки по чл. 195 и чл. 200 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Дотогава фирмата не е получавала нито покана да плати доброволно, нито известие за образувано изпълнително дело.</p>
<h2>Указание „отгоре“ и списъци с длъжници</h2>
<p>Когато потърсил обяснение от публичния изпълнител, счетоводителят чул, че е дадено централно разпореждане: всички задължения над 2500 евро да се събират по ускорен ред – с незабавен запор, без напомняния и без издаване на изпълнителни листове. Служителите, които събират вземанията на агенцията, разполагали и със списъци на фирмите с просрочени данъци и вноски.</p>
<p>Според потърпевшия схемата е следната: сметката се блокира без предварително известие, обжалването на постановлението за обезпечителната мярка не спира запора, а той отпада едва след като дългът бъде погасен заедно с лихвите. Той определя подобни действия като <em>„изключително репресивни“</em>.</p>
<h2>Законно, но твърде строго?</h2>
<p>Други участници в обсъждането припомнят, че ускореното събиране не е новост – много фирми са се сблъсквали с бързината на НАП и през изминалите месеци, и в предишни години. Освен това процедурата изцяло следва разпоредбите на ДОПК:</p>
<ul>
<li>запор се налага за изискуемо задължение – данъци по декларация, осигуровки и ДДС, които не са платени навреме, както и глоби и актове, които са влезли в сила;</li>
<li>преди принудителното събиране публичният изпълнител уведомява длъжника, обикновено по електронен път, и му дава седем дни да плати доброволно;</li>
<li>агенцията има право да наложи обезпечителни мерки още в момента на изпращане на това уведомление, без да изчаква седемдневния срок, за да не може фирмата да изтегли парите си междувременно.</li>
</ul>
<p>Очевидно приходната агенция е избрала по-твърдата линия и не чака доброволното плащане. На фона на изпразнената хазна и сериозния дефицит, за който говорят и <a href="https://town.bg/pekanov-prognozata-na-ek-za-48-deficzit-ne-otchita-vsichki-merki/">прогнозите на Европейската комисия</a>, стремежът към по-строга данъчна дисциплина и по-висока събираемост изглежда разбираем. Остава въпросът дали затягането не отива твърде далеч.</p>
<p>Мненията във форумите показват, че практиката не е изолирана. Някои отбелязват, че Националният осигурителен институт (НОИ) действа по същия начин. Други твърдят, че още от лятото запори се налагат за много по-малки суми, при закъснение от около десет дни, а за дълг от 40 евро служителите звънели настойчиво и настоявали да бъде платен до три дни.</p>
<p>Друг счетоводител описва случай от началото на годината, когато сметка била блокирана заради 180 евро и двуседмично забавяне, въпреки че фирмата е подала декларация за възстановяване на ДДС. По негови думи изпълнителката побързала със запора, за да не я изпревари колежката ѝ от проверката по ДДС, която би прихванала сумата. Според мнозина в бранша засилената активност се дължи както на нареждания отгоре, така и на традиционните коледни бонуси за служителите.</p>
<h2>Какво съветват счетоводителите</h2>
<p>Препоръката на вече пострадалите е колегите им незабавно да проверят задълженията на всичките си клиенти в портала на НАП. При наличие на просрочия фирмите трябва да бъдат предупредени да ги погасят веднага или поне да ги свалят под прага от 2500 евро. Ако запорът вече е факт, дългът следва да се плати, след което незабавно да се подаде писмено искане до публичния изпълнител сметката да бъде освободена.</p>
<p>Просрочие възниква веднага щом изтече законовият срок за плащане на дадено задължение, без сумата да е постъпила в сметката на НАП. От следващия ден задължението става изискуемо, започва да се начислява законна лихва за забава и агенцията получава право да пристъпи към принудително събиране.</p>
<p>При вече блокирана сметка дългът трябва да бъде изплатен с лихвите. Възможно е и разсрочване, но само срещу обезпечение. Едва тогава публичният изпълнител уведомява банката, че запорът се вдига.</p>
]]></content:encoded>
					
		
		
			</item>
	</channel>
</rss>
