По думите на Лавров американските представители пристигат в руската столица, за да запознаят Путин с хода на разговорите, и именно въз основа на тази информация ще бъде начертана по-нататъшната „линия“ на Русия. Министърът подчерта, че Москва остава вярна на целите, които Путин формулира през 2024 г.

Какво носят пратениците в Москва

Уиткоф и Къшнър се очакват в Москва сутринта на 12 ноември, а разговорът с руския президент е предвиден за първата половина на деня. Според Юрий Ушаков, помощник на Путин, все още не е ясно с какви конкретни предложения идват американците.

„Все още не знаем резултатите от преговорите в Абу Даби. Но нещо носят“

, коментира той.

Къшнър потвърди, че ще пътува заедно с Уиткоф. Целта им е да преминат през темите, обсъждани в Абу Даби, и да потърсят сближаване по нерешените въпроси – гаранциите за сигурността на Украйна, начините за контрол върху евентуално примирие и бъдещото устройство на сигурността в Европа.

Рекордна размяна на пленници

Като конкретен резултат от разговорите Къшнър посочи договореността за най-мащабната досега хуманитарна размяна на военнопленници. Точният брой на хората, които ще бъдат освободени, трябва да стане известен на 12 ноември по време на посещението в Москва. Ден по-рано украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Киев и Москва подготвят размяна на до 1500 души.

След Кремъл двамата американски пратеници ще се отправят към Дъблин. Там те ще информират Зеленски за разговора с Путин и ще продължат обсъждането на предложенията, оформени в Абу Даби.

САЩ искат по-широк формат

Разговорите в Абу Даби се състояха на 10 и 11 ноември между Русия, САЩ и Украйна, като Вашингтон изпълняваше ролята на посредник. Лавров оцени тристранния формат в Абу Даби като най-оправдания и открои като ключова тема колективната сигурност, която да обхване не само двете воюващи страни, а и по-широк регион.

Американската администрация се стреми в разговорите за прекратяването на войната и за бъдещата система за сигурност да бъдат привлечени и европейските държави. Засега обаче не е потвърдено какво точно ще бъде предложено на Путин, нито дали срещата в Москва ще доведе до ново политическо споразумение.

След разговорите Зеленски съобщи, че Украйна и западните ѝ партньори вече разполагат с ясна представа как може да бъде постигнат мир. Една от идеите е тристранна среща между него, Тръмп и Владимир Путин, на която според украинския президент да бъдат решени въпросите, които могат да уредят само държавните ръководители.

Финландският президент Александър Стуб, също участник в срещата, определи постигнатото като реален напредък на две равнища – по неотложните теми и в по-широк план. На масата са били противовъздушната отбрана, защитата на енергийната инфраструктура и вариант за частично спиране на огъня.

Рамково споразумение и разговор с Путин

Според американското издание Axios участниците са работили върху рамково споразумение за прекратяване на войната, което после да бъде представено на Москва. Негови източници говорят за значителен напредък и за пълно съгласие на експертно ниво относно следващите действия.

Във Вилнюс зетят на Тръмп Джаред Кушнер, който е специален пратеник на САЩ по мирните въпроси, за пореден път е настоял Киев да спре да атакува руски петролни рафинерии. Ден по-късно Уиткоф отлетя за Санкт Петербург, където обсъди мирния план с Путин. След разговора помощникът на руския президент Юрий Ушаков обяви, че Москва е готова през ноември да поднови тристранните преговори с участието на САЩ.

Запитан дали краят на войната наближава, Ушаков отговори: „Не знам доколко се приближаваме, но работата върви натам“.

Спорът за земите остава непреодолян

Източник, близък до украинското президентство, описва реакцията в Киев след Вилнюс като сдържана. Главната спънка според него е, че Кремъл продължава да иска признаване на властта си над Крим и над Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област – включително над части от тях, които руската армия не е завзела.

„За нас това по никакъв начин не променя нищо, защото имаме консенсус: Украйна не предава своите територии“, казва събеседникът. По думите му Киев би приел примирие по сегашната линия на фронта, ако получи от Вашингтон гаранции за сигурност чрез двустранно споразумение, близко по смисъл до член 5 от договора за НАТО. Путин обаче не иска замразяване на бойните действия по фронтовата линия, твърди същият източник.

В интервю за Fox News на 21 октомври Зеленски потвърди, че е склонен на замразяване по настоящите позиции, ако след това последват преговори и Украйна получи гаранции. Той отговаряше на въпрос дали е възможна сделка, при която под контрола на Киев да останат 75% или повече от територията на страната.

Газ, сателити и прекъсната връзка

В началото на октомври Москва и Вашингтон са се договорили за доставки на руско дизелово гориво за американския и световния пазар. По-късно през месеца The New York Times разкри, че администрацията на Тръмп е предложила на украински и европейски представители, включително на Зеленски, връщане на търговията с руски газ като елемент от мирните преговори. Идеята са подкрепяли Уиткоф и Кушнер. Как Киев е реагирал, източникът отказва да коментира.

Междувременно украинското командване докладва за проблеми с дронове, оборудвани със Starshield – военната версия на сателитната система Starlink. Връзката започнала да се губи при скорост над 160 км/ч, заради което няколко операции се провалили. По информация на източник Starlink в Украйна дава проблеми още при 120 км/ч, а над 130 км/ч изобщо спира да работи, макар такава скорост да е нужна за поразяване на военни цели.

Съветникът на Зеленски Сергей Бескрестнов смята, че това не е случайност, а е свързано с политическото напрежение между украинския президент и Тръмп. Според The Wall Street Journal отношенията им са на най-ниската си точка след скандала в Овалния кабинет в началото на 2025 г. Западни медии твърдяха, че идеята за ограничаването на сателитната връзка е подсказана на Тръмп от собственика на SpaceX Илон Мъск, но той отрече.

В средата на октомври Киев съобщи също, че при няколко руски удара не е получил сигнал от американската сателитна система за ранно предупреждение при изстрелване на балистични ракети. Близък до офиса на Зеленски източник потвърди, че за известно време Украйна не е получавала разузнавателни данни за част от руските пускове, но добави, че сега отново вижда всичко. Според него действията на Тръмп са форма на натиск върху Киев.

Засилени удари и от двете страни

Паралелно с дипломацията Русия е увеличила атаките си, твърди друг източник в Киев. В доскоро сравнително спокойни градове като Виница, Лвов и Луцк ударите са станали десет пъти по-интензивни, като всеки ден по тях се изстрелват по 20–30 реактивни дрона. По думите му срещу центъра на Киев вече са използвани ракети „Искандер“ с касетъчни бойни глави.

В нощта срещу 22 октомври, след като Уиткоф напусна Русия, руските сили нанесоха удар с балистични ракети. В Киев загина един човек, а ранените са над 20. Според Зеленски нападението показва, че в отношението на Москва към войната няма реална промяна. През същата нощ украински дронове атакуваха няколко руски региона, сред които Москва и Московска област, като двама души в района на Нова Москва бяха ранени.

Анализатори: шансовете са малки

Въпреки натиска от Вашингтон и ескалацията на руските удари Зеленски ще се опита до последно да извлече максимума дори от най-тежкото положение, смятат в обкръжението му.

Ръководителят на украинския Център за приложни политически изследвания „Пента“ Владимир Фесенко приветства подновяването на преговорите и посочва, че дори лош диалог с малки шансове е за предпочитане пред липсата на такъв. Готовността на Москва да се върне към тристранния формат той възприема като тактически ход в рамките на опитите за сближаване с Тръмп, а не като знак, че Кремъл реално обмисля края на войната. Според Фесенко Русия няма да преговаря сериозно, докато не стигне до извода, че не може да спечели.

Политологът отбелязва, че Украйна не разполага с достатъчно системи за противовъздушна отбрана, а руското предимство в балистичните ракети дава на Москва превес във въздуха. Путин разчита през зимата да пречупи страната с удари по енергетиката и икономиката, смята той. Ако Украйна издържи и поне отчасти изравни баланса във въздушната война, вероятността за истински преговори ще нарасне.

Двете страни от дълго време се обвиняват взаимно, че мирните усилия не дават резултат заради другия, и всяка настоява войната да приключи при нейните условия. Путин неколкократно е заявявал, че ще преговаря, след като украинската армия напусне Донбас – доброволно или в резултат на военна операция. Киев пък държи примирието да се основава на замразяване на зоните на контрол по сегашната фронтова линия.

Хъбард беше осъден в Русия за наемническа дейност. След разговора с Путин Уиткоф му изказа благодарност за пускането на американския гражданин на свобода и отбеляза, че руският лидер често говори за хуманизма на Тръмп.

„Вие също сте хуманист, сър, и Ви поздравявам за това“

— заяви американският пратеник пред Путин.

„Работата на дипломата е да постига резултати“

Запитан от американски журналисти дали споделя тази оценка, Ванс отговори, че подкрепя Уиткоф да каже нещо хубаво за човек, който току-що е пуснал на свобода американски заложник. По думите му, независимо дали някой е съгласен с характеристиката, Уиткоф е дипломат, чиято задача е да отиде на място и да донесе резултат.

Вицепрезидентът подчерта, че за него далеч по-важно от конкретните изрази на пратеника е, че един американец се връща при семейството си. Той призова сънародниците си да се радват на прибирането на Хъбард, вместо да разискват с какви думи Уиткоф е свършил работата си.

Нови предложения за мир в Украйна

Посещението в Русия последва разговори, които Уиткоф проведе ден по-рано в Осло с украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейските държави. В Санкт Петербург той представи на Путин нови идеи на Киев и Европа за слагане на край на войната.

След срещата Кремъл обяви, че е готов да поднови тристранните преговори между Русия, САЩ и Украйна около 10 ноември, тоест след междинните избори в Америка. Помощникът на Путин Юрий Ушаков обаче оцени скептично „новите подходи“ на Европейския съюз и Киев, като посочи, че в тях има малко полезни елементи за уреждането на ситуацията в Украйна.

Според анализа, ако Тръмп беше начело на Русия, той почти сигурно би приел бързо и лесно споразумение за край на кървавия конфликт. Не е изключено дори да предложи то да бъде постигнато в рамките на едно денонощие. За американския президент подобна логика изглежда напълно естествена.

Краят на войната, която вече навлиза в петата си година, би спрял гибелта на фронта на хора, които Тръмп нарича „млади, красиви деца“. Освен това той би донесъл и сериозни икономически ползи. Наказателните мерки срещу Москва биха могли да отпаднат, а след това неизбежно биха дошли изгодни търговски споразумения. Накратко, мирът би довел и до благоденствие.

Тръмп обаче не управлява Русия. Кремълският лидер Путин не показва особена готовност да отстъпи от обявените си военни цели в Украйна. Не го мотивират нито човешките жертви от двете страни, нито милиардите долари, които биха влезли в руския бюджет.

Именно това основно разминаване в разбиранията стои зад неуспешното американско посредничество. То пролича ясно и при поредния ключов разговор в Санкт Петербург. Там Путин се срещна с Уиткоф, бизнес партньор на Тръмп, който се превърна в главния преговарящ на Вашингтон.

По време на срещата руският президент споделил пред американския пратеник, че е „любопитен“ какво е излязло от разговорите в Норвегия ден по-рано. Там представители на САЩ, европейските държави и НАТО се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски. Целта им беше да подготвят нови възможни мирни предложения, сред които и икономически стимули за Москва.