Министърът уточни, че бъдещият закон трябва да определи работното време на веригите, дали и къде могат да отварят магазини, както и каква площ да имат обектите им. Той даде пример със София, където два еднакви магазина на една верига понякога се намират на 500 метра един от друг, а около тях се появяват още два. Според Абровски това води до задръствания и по-висок шум.

Министърът разказа и за разговор с представител на една от веригите, който му съобщил за планирани инвестиции в България в размер на 150 милиона евро. Абровски го попитал дали тези средства няма да бъдат възвърнати чрез надценките, плащани от българските граждани. Отговорът бил, че събеседникът му не се е замислял по въпроса.

Проверки във всеки магазин на една от веригите

Абровски съобщи, че в рамките на три дни – вчера, днес и утре – държавните институции проверяват всеки обект на една от четирите големи вериги. По думите му целта не е да се прогонва някой, а да се гарантира, че хората купуват качествена, здравословна и безопасна храна, както и да се изясни как се формират цените.

„Искаме да видим как се получава това ценообразуване, че в Люксембург млякото да бъде по-евтино, отколкото в София“, заяви министърът.

На фона на данните, че инфлацията в България отново се ускорява, държавата е започнала цялостна проверка на веригата на доставки в двете посоки. Целта е при влизане в търговски склад да е ясно откъде идва стоката. Институциите проверяват дали продукция, произведена в Гърция, не се етикетира като българска, което изкривява подпомагането и вреди на родните земеделци, както и дали няма неконтролирани надценки още в отношенията между търговците.

Износът на зърно и транспортните разходи

Министърът беше категоричен, че доставките не са нарушени, а изключителната икономическа зона на страната, която по думите му е част от териториалните ни води, е напълно безопасна и кораби с българско зърно преминават през нея спокойно.

Затрудненията с износа, за които сигнализира браншът, според Абровски се дължат на скъпото гориво и поскъпналия превоз от Видин до Варна. Цената на зърното край Варна е по-висока, докато във Видин тя се намалява с транспортните разходи. Става дума за 5 милиона тона – при камиони от по 22 тона това означава десетки хиляди курсове, които при липсата на магистрала сериозно натоварват пътя.

За да се облекчи износът, се проверяват всички гари с кантари. Идеята е да се възстанови практиката отпреди 1989 г. и зърното да пътува до Варна по железницата. Така, докато бъде построена магистралата, ще се намали трафикът на камиони, ще падне цената на транспорта и производителите ще получат глътка въздух.

Запитан дали ще има компенсации заради скъпите горива при превоза, министърът обясни, че такива помощи са насочени към самото производство, а не към транспорта, с който се занимават търговците. Държавата е осигурила 170 милиона държавна помощ, от които 100 милиона са за разликата в цената на горивата между 2025 и 2026 г. Още 80 милиона ще компенсират разликата в цената на торовете.

Новото подпомагане срещу сушата

Абровски коментира и промяната в начина на подпомагане, която вече предизвика недоволство и протести на животновъди заради помощта за суша. Той припомни, че при встъпването на екипа му в длъжност България е била изправена пред риск да върне на Брюксел 62 милиона евро – нещо, което според него би било престъпление от държавническа гледна точка.

Затова министерството е задействало мярка, никога досега не прилагана у нас. Тя позволява подпомагане при катастрофично събитие през 2025 г. – в случая сушата – на стопаните, които докажат загуба на поне 30% от продукцията. Производството през 2025 г. се сравнява със средното за периода 2020–2024 г., като най-високата и най-ниската година се изключват, а от останалите три се изчислява средноаритметичната стойност. Изчисленията се базират на данните, подадени от самите производители.

По думите на министъра проблемът е, че у нас средствата досега винаги са се раздавали „на калпак“ – на глава животно или на декар, и земеделците са свикнали всички да получават поравно, независимо къде има реална нужда. Сега това не е възможно, тъй като самата Европейска комисия променя модела на подпомагане.

Абровски посочи, че всяка година през министерството минават над 1,7 млрд. евро, а до 31 декември т.г. на земеделците ще бъдат изплатени 1,7 млрд. – близо една трета от бюджета на Здравната каса. Според него раздаването на пари без критерии от 2007 до 2025 г. е изкривило производството, вместо да го структурира.

За да има баланс и да не се създаде хаос след 19 години равномерно разпределение, стопаните, които няма да получат помощ по новата мярка, ще бъдат подпомогнати по схемата „де минимис“. Министърът добави, че от тук нататък и през следващата година основен приоритет на ведомството ще бъдат водата и напояването, включително дигитализация на каналите и тръбите.

Наредбата за помощта трябва да бъде обнародвана в петък. Фермерите настояват средствата да се разпределят справедливо между всички в бранша.

Кози „да“, овце „не“

Галина Мирчева, която има стадо от 800 овце в село Петърница, разказа, че протестиращите ще се съберат точно при „Мегатрон“. Тя обясни, че акцията е организирана от животновъдите в областта именно срещу начина, по който е изготвена наредбата.

По думите ѝ министерството вече е разширило обхвата на подпомагането заради недоволството, но за Плевенско това е направено само за козите, не и за овцете. Като животновъд и зооинженер тя заяви, че не може да намери логика в подобно разграничение. Посланието на протеста е категорично: „стига с това делене“.

„Ние, животновъдите, искаме справедливо разпределение за всички животновъди, без значение областите“, подчерта Мирчева.

Недоволство в целия бранш

Напрежението не се ограничава само в Плевенско. Красимир Бурмов посочи, че от месеци в сектора се пишат декларации и становища, а от петък влиза в сила според него абсурдно правило, което противопоставя овцевъдите на козевъдите. Излиза, коментира той, че сушата е засегнала козите, но не и овцете. Бурмов каза още, че браншът многократно е питал какви са критериите за финансиране, но без отговор. Докато в някои области стопани се готвят да се противопоставят на това, което определят като олигархичен модел, в други има такива, които ще получат около два милиона.

Петър Петров също излезе с декларация, в която подробно описва проблема. Според него мярката разцепва бранша и е недопустимо годината да се смята за лоша за биволите и козите в област Габрово, а за кравите и овцете – за добра. Той уточни, че подаването на документи все още не е започнало и че стопаните са научили за условията предварително, затова подготвят протести, за да поискат промени навреме.

От Министерството на земеделието, запитани по какъв критерий се разпределят парите, отговориха, че стопаните, които няма да получат финансиране по мярката, ще бъдат обезщетени „по някакъв друг метод“.

Протестът идва на фона на продължаващите сигнали от сектора, че фермите масово работят на загуба, както и след като страната вече поиска спешна помощ от Брюксел за животновъдите.