Екипажът е напуснал кораба и се е качил на спасителен плот, но опасността за моряците не е отминала. По думите на министъра към тях се приближава още един дрон по вода и има риск хората да загинат.

Атаката е засечена от хеликоптер на НАТО

Плавателният съд е отплавал от израелското пристанище Хайфа и е бил на път за румънския град Констанца. Нападението е забелязано от хеликоптер на НАТО, който се е намирал в района.

Сигналът за инцидента е пристигнал, докато Стоянов и колегите му от Румъния и Турция са обсъждали сигурността в Черноморския регион и защитата на корабоплаването.

Поредица от удари по търговски кораби

Случаят не е изолиран. През нощта на 6 октомври дронове поразиха два кораба на около 70 мили от Бяла, а единият от тях потъна. Седмица по-късно бяха нападнати още два съда – първият на 18 мили от Бяла, а вторият на 17 мили от Крапец. Тогава министърът даде подробности за атаките в Черно море.

Серията инциденти предизвика и остра реакция от НАТО и ЕС.

Обща декларация на трите държави

След срещата България, Румъния и Турция приеха съвместна декларация, която Стоянов прочете пред журналисти. В нея трите страни определят нападенията като опасна ескалация на напрежението, която застрашава сигурността на корабоплаването.

„Призоваваме за незабавно спиране на атаките, които застрашават търговските кораби, морската инфраструктура и безопасността на морските дейности“

В документа се подчертава, че като черноморски държави и съюзници в НАТО трите страни носят обща отговорност да вземат нужните мерки за гарантиране на сигурността и свободата на плаване в региона. Те изразяват съчувствие към близките на загиналите моряци и солидарност с държавите, чиито граждани и кораби са пострадали, и настояват за стриктно спазване на международното право.

Преди дни българският министър на отбраната Димитър Стоянов обяви намерението си да покани колегите си на разговори за координиране на общите действия в региона.

Подобна среща между представители на трите държави вече се е състояла в първите дни след съобщенията за потънали кораби в българската изключителна икономическа зона. Тогава властите посочиха, че партньорските държави са подкрепили обща декларация, в която се подчертава, че Черно море се е превърнало в част от зоната на конфликта в Украйна.

НАТО подготвя допълнителни мерки за наблюдение

Сред обсъжданите възможности за повишаване на сигурността е подобряването на наблюдението и обмена на информация в рамките на НАТО. Американски самолет, оборудван с радарни и разузнавателни системи, вече е изпълнявал мисии от територията на България.

Паралелно с това се работи по създаването на военноморско командване на НАТО за региона. Според българските власти проектът е в напреднала фаза, като Турция се очертава като водеща държава в инициативата.

Целта е съюзниците да разполагат с по-добра координация и възможности за наблюдение на обстановката в Черно море.

Европейският парламент настоява за мисия в Черно море

Европейският парламент също постави въпроса за засилване на защитата на морските маршрути. В приета резолюция евродепутатите поискаха разполагането на военноморска мисия, която да гарантира сигурността на гражданското корабоплаване.

Сред предложенията е и неизползвани средства от бюджета за сигурност да бъдат насочени към България и Румъния за подобряване на отбранителните им способности в Черноморския регион.

На европейско равнище беше обсъдена и идеята за мораториум върху военните удари срещу търговски кораби в Черно море. Подобна мярка би имала за цел да ограничи рисковете за цивилното корабоплаване и да предотврати допълнителна ескалация.

България, Турция и Румъния разширяват военното си сътрудничество

Трите черноморски държави вече си сътрудничат в рамките на противоминна военноморска група. Дейността ѝ първоначално е насочена към откриването и обезвреждането на морски мини, но постепенно обхватът на задачите се разширява.

Сред новите приоритети е и защитата на подводните комуникационни линии, които имат ключово значение за телекомуникациите и свързаността в региона.

Предстоящата среща в София се очаква да даде възможност на трите държави да обсъдят следващите стъпки за съвместна защита на морските маршрути и критичната инфраструктура в Черно море.

„Разбира се, че ще подкрепя госпожа Йотова. След като приключим с кмета на Велико Търново, аз ще присъствам на нейното мероприятие“, заяви премиерът пред журналисти.

Посещението му в старата столица е свързано с разговори за взаимодействието между централната и местната власт, както и за актуалните предизвикателства пред общините. Даниел Панов е кмет на Велико Търново и председател на Управителния съвет на Националното сдружение на общините.

Оставката на шефа на НСО остава без окончателен отговор

Радев коментира и въпроса дали ще приеме оставката на началника на Националната служба за охрана генерал Емил Тонев. Премиерът заяви, че позицията му не се е променила и че очаква резултатите от разследването.

„Вече отговорих на този въпрос в неделя. Нямам какво ново да ви добавя. Чакам резултатите от разследването“, посочи той.

Министър-председателят подчерта, че решенията на правителството трябва да се основават на проверени факти и доказателства, а не на емоции. По думите му държавните институции трябва да действат в съответствие с принципите на правовата държава.

Той уточни, че очаква информацията от проверката на Военната прокуратура, преди да предприеме следващи действия по случая.

Скандалът около съобщението на Министерския съвет

Премиерът беше попитан и дали смята за грешка разпространеното чрез официалните канали на Министерския съвет съобщение, свързано с подкрепата му за Илияна Йотова.

Радев отхвърли подобна оценка и посочи, че пресцентърът на правителството вече е дал обяснение по темата.

Той призова журналистите да сравнят настоящия случай с практиките по време на управлението на бившия министър-председател Николай Денков. Според Радев има конкретни данни и материали, които могат да покажат как са били процедирани подобни въпроси тогава.

Готов ли е премиерът за ново изслушване в парламента?

По повод искането на опозицията за извънредно парламентарно изслушване по актуални теми, включително въпроси за помилвания и разследвания на убийства, Радев заяви, че е готов да се яви пред народните представители.

„Винаги съм се явявал, когато българският парламент ме повика“, заяви министър-председателят.

Той отправи критика към свои предшественици, които според него са избягвали парламентарния контрол и рядко са се явявали пред депутатите.

Бюджет 2027: Правителството води трудни преговори с Европейската комисия

Една от основните теми в изявлението на премиера беше подготовката на държавния бюджет за 2027 г. Радев съобщи, че разговорите с Европейската комисия продължават и са изключително трудни.

Правителството настоява да запази планираните социални разходи въпреки препоръките от Брюксел. Сред приоритетите, които кабинетът иска да защити, са увеличението на пенсиите, средствата за детски надбавки и майчинство, както и финансирането на образованието, здравеопазването, културата и спорта.

„Ние сме твърдо решени в този бюджет, въпреки препоръките, които се дават към нас от Европейската комисия, да запазим социалната програма, да запазим доходите“, заяви Радев.

Премиерът изрази надежда, че правителството ще успее да защити предложенията си в преговорите с европейските институции. По думите му бюджетът ще бъде внесен в парламента веднага щом разговорите приключат и кабинетът постигне приемлив резултат.

Предстои да стане ясно дали правителството ще успее да запази заявените социални приоритети в окончателния вариант на бюджета за 2027 г.

Освен за наградата, в публикацията се говори и за подготовката на партията за местния вот. Според нея екипът поддържа ежедневна връзка с кметовете от всички краища на страната. Целта е заедно да се изготвят конкретни мерки за местните проблеми.

Значителна част от тези идеи ще бъдат включени в предложенията на партията за държавния бюджет за следващата година. Именно тази работа е описана като основа на подготовката за предстоящите местни избори.

„Това е основата на подготовката ни за предстоящите местни избори“

Изявлението идва след като Борисов по-рано коментира и позицията на партията си за президентските избори, като заяви, че ГЕРБ не бойкотира президентския вот.

Софийският градски съд постанови Николов да бъде освободен предсрочно от затвора, където изтърпява наказанието си за тежката катастрофа, отнела живота на журналиста. През 2023 г. той беше осъден на 9 години лишаване от свобода, като до момента е изтърпял повече от половината от присъдата си.

Решението предизвика реакция и от страна на прокуратурата. От Софийската градска прокуратура обявиха, че ще го обжалват.

Протест пред Съдебната палата

Недоволството срещу предсрочното освобождаване се организира от Николай Попов, бащата на загиналата при катастрофа Сияна.

Очаква се протестът да започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата в столицата, съобщава Нова телевизия.

Случаят отново поставя на дневен ред въпросите за условията, при които осъдени за тежки пътни престъпления могат да бъдат освободени преди изтичането на присъдите им, както и за общественото доверие в съдебните решения.

Предстои да стане ясно как ще се развие процедурата след обявеното от прокуратурата обжалване.

В сигнала са посочени две самостоятелни нарушения на Изборния кодекс, а към комисията са отправени общо шест конкретни искания.

Призивът на премиера и разпространението му

В изказването си Радев директно приканва избирателите със словата „Нека да гласуваме за Илияна Йотова“. Освен това премиерът отправя обвинения към Андрей Гюров.

По данни на инициативния комитет това послание по-късно е публикувано по три институционални канала. Става дума за Правителствената информационна служба, официалния сайт gov.bg и страницата на Министерския съвет във Facebook. Според комитета така правителството е превърнато в пресцентър на кандидата Йотова.

Какво нарушение виждат от комитета

Първото посочено нарушение е агитация чрез държавна институция, забранена от чл. 182, ал. 1 от Изборния кодекс. Второто е безвъзмездно ползване на публичен административен ресурс за нуждите на кампанията, в разрез с чл. 168, ал. 3 от същия кодекс.

От комитета определят случилото се като недопустима злоупотреба, при която държавни канали, служители и бюджетни средства работят в полза на един кандидат. Те подчертават, че държавата не може да служи като предизборен щаб.

Исканията към ЦИК включват:

• да установи посочените нарушения;
• да разпореди незабавното сваляне на публикациите и спиране на подобна агитация през правителствените канали;
• да документира съдържанието им;
• да изясни кои длъжностни лица са ги подготвили, одобрили и публикували и по чие нареждане;
• да предприеме съставяне на актове за административни нарушения срещу Румен Радев и отговорните служители;
• да изпрати материалите на Сметната палата – държавния одитен орган – за преценка по компетентност.

„Сезираме ЦИК: публикациите да бъдат свалени незабавно, а отговорните – наказани“, заяви Андрей Гюров. Комитетът очаква сигналът да бъде разгледан в законовия 24-часов срок.

Спорът идва след като Йотова и Гюров се класираха за балотаж с разлика под 3%. Радев вече публично поздрави Йотова за победата в първия тур, а Гюров заяви, че балотажът няма да се реши в партийните централи.

Третото място заема кандидатът за президент Костадин Костадинов, който се яви в тандем с Петър Волгин. Двамата събират 12,57% от гласовете.

Четвърта е двойката на партия МЕЧ – Радостин Василев и Красимир Манов, подкрепена от 4,61% от гласувалите. Малко по-назад остава опцията „Не подкрепям никого“, която е отбелязана от 4,42% от избирателите, гласували в неделя.

Резултатите на ЦИК потвърждават очертаната по-рано картина от екзитпола на „Галъп“ за балотажа, както и от паралелното преброяване при 78%, които също отреждаха първите две места на Йотова и Гюров.

По думите на премиера основният мотив за убийството на Слави Бинев е преразпределение на пари. Радев смята, че подземният свят и олигархията вече губят контрол върху обществените поръчки и финансовите потоци в страната. Това се вижда и се усеща, посочи той, а когато ресурсите намаляват, борбата за тях става все по-ожесточена.

Премиерът противопостави настоящата ситуация на периода на Прехода. Тогава подобни престъпления не само оставали неразкрити, но и полицията и държавата прикривали извършителите им, заяви той. „Сега нещата са коренно различни. Държавата се връща в своите функции“, допълни Радев. Той обеща, че институциите ще действат по-активно както при разкриването на такива случаи, така и при наказването на виновните.

Призив за смелост към свидетелите

Радев отбеляза, че в момента са разпитвани много хора, и ги призова да проявят повече кураж. Според него някои политически лидери са обезпокоени, че все повече хора ще започнат да разказват какво се е случвало и как е било разграбвано.

Изявлението идва на фона на акциите срещу трима кметове от ДПС. При съвместни операции на МВР и службите бяха задържани кметовете на Сунгурларе и Белица – Димитър Гавазов и Радослав Ревански. Окръжна прокуратура – Бургас впоследствие им повдигна обвинения за търговия с влияние, свързана с обществени поръчки за около 7 млн. евро, като се подозира, че те не са единствените.

На разпит беше извикан и кметът на Кърджали Ерол Мюмюн, който обаче беше освободен още същия ден. И тримата градоначалници са избрани с листата на „Движение за права и свободи“.

Министерството на вътрешните работи потвърди, че в района е извършено убийство. По неофициална информация загиналият е Бинев. На мястото на стрелбата в „Павлово“ са работили полицейски екипи и криминалисти.

Тримата заподозрени са били задържани на автомагистрала „Тракия“, като при ареста у тях е имало оръжие. Повече подробности за задържането на тримата при Траянови врата се очакват от разследващите.

Според наличните данни стрелбата е избухнала след битов конфликт. Засега официално не са оповестени други подробности за мотивите и за обстоятелствата около престъплението.

Кампанията на кандидатите завърши в полунощ между 23 и 24 октомври. Оттогава законът не позволява никаква предизборна агитация.

Денят за размисъл е предвиден в изборния процес като време, в което избирателите спокойно да преценят за кого ще гласуват, без да бъдат подложени на агитационен натиск.

В неделя българите ще избират президент и вицепрезидент на държавата. Секциите ще отворят в 7:00 ч. и ще затворят в 20:00 ч. Ако се налага, гласуването може да продължи до 21:00 ч. В навечерието на вота ЦИК обяви готовност за изборите и уточни правилата за разписките, а избирателите могат да проверят и как се гласува с машина.

След края на изборния ден започва преброяването на бюлетините, а Централната избирателна комисия ще обработи резултатите.

Ако никоя кандидатпрезидентска двойка не събере нужната подкрепа, за да спечели още на първия тур, следващата неделя ще има балотаж. В него ще се изправят двете двойки с най-голям брой гласове. Последните данни от проучване на „Тренд“ също сочат вероятност за втори тур.