Путин подчерта, че Русия приветства всякакви действия, целящи връщането на пълноценни връзки с Европа. Позицията му бе представена като сигнал за желание за диалог със Стария континент.

„Готови сме, но не искаме война“

Изявлението е направено след разговора по телефона, който Путин проведе на 27 октомври с финландския държавен глава Александер Стуб и с премиера на Норвегия Юнас Гар Стьоре. Руският президент увери, че страната му не търси военен сблъсък с Европа, но е подготвена, ако се стигне до такъв.

Той коментира тезата, според която Европа трябва да се подготви за война до 2030 г., като попита дали подобен подход е правилен. „Ние сме готови, но не искаме никаква война с Европа“, заяви Путин. По думите му в евентуален конфликт между Русия и Европа победители няма да има, като призова никой да не забравя това.

Подкрепа за Стуб и Стьоре

Кремълският лидер изрази одобрение към финландския президент и норвежкия премиер за това, че са поели инициативата за разговора с Москва. Путин потвърди, че контактът е осъществен по тяхно настояване, и отбеляза, че впоследствие двамата са били критикувани от някои европейски столици. Според него не е работа на Русия да дава оценка, но лично той смята, че те са постъпили правилно.

Путин изрази мнение, че в Европа има политици, чиято цел не е да нанесат стратегическо поражение на Русия, а да изградят конструктивен диалог с нея. Думите му идват на фона на продължаващото напрежение между Москва и Запада, по което наскоро се изказаха и Сибига за опитите на Русия да разедини западните страни, и Захарова за изолацията на Русия.

Предупреждение за Балтийско море

Руският президент засегна и темата за корабоплаването в Балтийско море. Той заяви, че Москва не иска там да възникват пречки за плаването, и предупреди, че ограничаването на комуникациите може да създаде обстановка, сходна с тази в Персийския залив или Ормузкия проток.

„Ние не искаме такова нещо. Но ще отговорим на всяко предизвикателство“, каза Путин.

Пред журналисти Тръмп изрази увереност, че подобен разговор може да доведе до значително придвижване напред.

„Съвсем скоро ще бъде организирана среща и мисля, че можем да постигнем голям напредък“

, заяви той.

Думите му бяха свързани с дипломатическите опити за слагане на край на войната между Русия и Украйна, която тече вече над четири години и половина. Темата остава във фокуса и на двете страни – от Кремъл наскоро заявиха, че преговорите през ноември няма да спрат ударите, а Зеленски допусна, че мирните сигнали на Путин са трик.

В интервю за украинската телевизия TSN Зеленски обясни, че истинските намерения на Кремъл ще проличат от конкретните му действия и от това дали е склонен да сключва споразумения. По думите му проверката ще дойдат тристранните разговори през ноември.

Киев иска резултати от преговорите през ноември

Украинският лидер потвърди, че страната му е готова да участва в тристранни срещи на ниво технически екипи през ноември. Той обаче настоя тези разговори да не остават формални, а да завършат с осезаеми резултати.

За случай, че не се стигне до всеобхватна сделка, Зеленски е предложил няколко алтернативи: спиране на ударите по енергийната инфраструктура, договорености за безопасността по море и износа на зърно, пълна размяна на военнопленници по принципа „всички за всички“ или среща на лидерите на Украйна, САЩ и Русия.

„Енергетиката, зърното, хората – това са конкретни неща, докато срещата на равнище лидери е възможност след нашите тристранни преговори да постигнем нещо конкретно. Именно това искаме и предлагаме“, заяви той.

Зеленски определи териториалния въпрос като „червена линия“, която може да се обсъжда само между лидерите. Той не приема никакви ограничения за украинската армия, нито искането Украйна да остане неутрална. Според него Киев не прави компромиси на принципа „едно срещу друго“, но е отворен за диалог, а всички останали теми могат да бъдат поверени на техническите екипи.

Президентът подчерта още, че не желае Украйна да седне на среща на върха, ако санкциите срещу Москва вече са премахнати. Той обясни, че без санкции, финансови средства и замразени руски активи Киев би останал без лостове за натиск – и тогава, както е отбелязал американският президент Доналд Тръмп, наистина няма да разполага с много козове. Темата е част от по-широкия спор за санкциите на Вашингтон срещу Русия.

Примирието в Олешки и опасенията за евакуираните

Зеленски коментира и локалното прекратяване на огъня в окупирания от Русия украински град Олешки, постигнато с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп. Според него американската страна е предложила примирието да започне на 27 октомври и да продължи няколко дни, за да могат хуманитарни мисии да влязат в района.

За да има достъп, руските войски трябва да разчистят пътищата от мини. Украинският президент обаче се опасява, че Москва ще използва ситуацията, за да пренасочи цивилните към своя територия, вместо да ги остави да избират свободно накъде да тръгнат. Той прогнозира, че Русия ще разминира пътищата така, че хората да се озоват там и да останат, без да бъдат пуснати на свобода.

По думите на Зеленски част от жителите ще бъдат изведени към райони под контрола на Киев. Основната цел е блокадата да бъде вдигната, а хората да получат възможност да живеят в безопасност. В идеалния вариант те биха се евакуирали в Украйна, където държавата ще им осигури необходимото и ще ги подкрепи, добави той.

Позицията му следва и по-ранните му изказвания, че примирието е първата стъпка към дългосрочни гаранции за сигурност.

Хъбард беше осъден в Русия за наемническа дейност. След разговора с Путин Уиткоф му изказа благодарност за пускането на американския гражданин на свобода и отбеляза, че руският лидер често говори за хуманизма на Тръмп.

„Вие също сте хуманист, сър, и Ви поздравявам за това“

— заяви американският пратеник пред Путин.

„Работата на дипломата е да постига резултати“

Запитан от американски журналисти дали споделя тази оценка, Ванс отговори, че подкрепя Уиткоф да каже нещо хубаво за човек, който току-що е пуснал на свобода американски заложник. По думите му, независимо дали някой е съгласен с характеристиката, Уиткоф е дипломат, чиято задача е да отиде на място и да донесе резултат.

Вицепрезидентът подчерта, че за него далеч по-важно от конкретните изрази на пратеника е, че един американец се връща при семейството си. Той призова сънародниците си да се радват на прибирането на Хъбард, вместо да разискват с какви думи Уиткоф е свършил работата си.

Нови предложения за мир в Украйна

Посещението в Русия последва разговори, които Уиткоф проведе ден по-рано в Осло с украинския президент Володимир Зеленски и представители на европейските държави. В Санкт Петербург той представи на Путин нови идеи на Киев и Европа за слагане на край на войната.

След срещата Кремъл обяви, че е готов да поднови тристранните преговори между Русия, САЩ и Украйна около 10 ноември, тоест след междинните избори в Америка. Помощникът на Путин Юрий Ушаков обаче оцени скептично „новите подходи“ на Европейския съюз и Киев, като посочи, че в тях има малко полезни елементи за уреждането на ситуацията в Украйна.