България преминава към лятно часово време в нощта срещу 29 март. В 3:00 часа стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред, напомнят от Български институт по метрология.
Сезонната промяна се извършва съгласно европейските правила, регламентирани в Директива 2000/84/ЕО. Практиката се прилага в държавите от Европейски съюз с цел по-пълно използване на естествената дневна светлина.
Идеята за подобна система се свързва с Бенджамин Франклин, който още през осемнадесети век споменава концепцията, макар първоначално в шеговит контекст. Масовото ѝ въвеждане обаче започва по време на Първа световна война, когато Германия първа въвежда мярката през 1916 година, за да намали потреблението на въглища.
В съвременните условия ефективността на тази практика се поставя под въпрос. Днес голяма част от уличното осветление се управлява чрез фотоклетки и реагира директно на нивото на светлината, а не на часа. Поради това редица експерти смятат, че реалният енергиен ефект от смяната на времето е ограничен.
През последните години в Европейски парламент се водят дискусии за окончателното премахване на сезонната смяна на часовото време. През 2018 година беше предложено тази практика да отпадне от 2021 година, но държавите членки не успяха да постигнат необходимото съгласие.
Според проучване на Министерство на енергетиката близо 96 процента от българските граждани подкрепят идеята за премахване на смяната на часовото време. От тях 51 процента биха предпочели страната да остане постоянно на лятно часово време, докато 38 процента са за целогодишно зимно време.
Експерти обръщат внимание и на влиянието върху човешкия организъм. След преместването на стрелките много хора изпитват временна умора, нарушения в съня или затруднена концентрация, докато биологичният ритъм се адаптира към новото време.
