Иранските власти са привикали всички посланици на държавите от Европейския съюз в Техеран, за да изразят официален протест срещу решението на ЕС да включи Корпуса на гвардейците на ислямската революция в списъка си с терористични организации, съобщава Асошиейтед прес.
Дипломатическият ход идва на фона на рязко нарастващо напрежение около Ислямската република, която е изправена и пред заплахи за евентуални военни действия от страна на Съединените щати. Вашингтон обмисля ответни стъпки заради насилственото потушаване на мирни протести и информацията за масови екзекуции. В региона вече са разположени американски военноморски сили, включително самолетоносачът „Ейбрахам Линкълн“ и няколко ракетни разрушителя. Все още няма яснота дали президентът Доналд Тръмп ще прибегне до употреба на сила, въпреки дипломатическите усилия на регионални държави за предотвратяване на нов военен конфликт в Близкия изток.
Европейският съюз обяви Революционната гвардия за терористична структура миналата седмица, аргументирайки се с ролята ѝ в кървавите репресии срещу националните протести през януари. По данни на международни наблюдатели, при тях са загинали хиляди хора, а десетки хиляди са били арестувани.
Подобна квалификация вече е в сила и в други държави, сред които САЩ и Канада. Макар мярката да има силно символичен характер, тя допълнително засилва икономическия и политически натиск върху Иран, тъй като Революционната гвардия контролира значителна част от стратегическите отрасли в страната.
Говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаей потвърди, че процесът по привикване на европейските дипломати е започнал в неделя и е продължил и през следващите дни. По думите му Техеран вече обсъжда възможни ответни мерки. „Подготвени са различни сценарии, които са изпратени до компетентните органи. Очакваме в близко време да бъде взето решение за реципрочни действия срещу този незаконен и необоснован ход на ЕС“, заяви Багаей.
Междувременно председателят на иранския парламент обяви, че Ислямската република вече разглежда всички армии на държавите от ЕС като терористични формирования, позовавайки се на национален закон от 2019 г.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция е създаден след революцията през 1979 г. като инструмент за защита на духовническата власт и по-късно е институционализиран в иранската конституция. Паралелно с редовната армия, гвардията укрепва влиянието си по време на войната с Ирак през 80-те години. След края на конфликта върховният лидер Али Хаменей ѝ предоставя възможност да навлезе в частния сектор, което я превръща във влиятелен икономически и политически фактор.
Силите „Басидж“, които са част от структурата на Революционната гвардия, според правозащитни организации са играли ключова роля в потушаването на последните протести. След 8 януари властите прекъснаха интернет и международните комуникации в страната, а видеозаписи, разпространени чрез сателитни връзки, показват въоръжени мъже, които стрелят и пребиват демонстранти.
