Властите в Рязанска област въвеждат нов механизъм за попълване на армията, който прехвърля част от отговорността върху работодателите. Според указ, подписан от губернатора Павел Малков, компаниите с над 150 служители трябва да предоставят на военните списъци с кандидати за служба.
Новата мярка означава, че ръководителите на предприятия ще трябва да посочват служители, които биха могли да бъдат привлечени към армията. За фирми със 150 до 300 работници се изискват поне две имена, а предприятията с над 500 служители трябва да предложат петима кандидати. Така мениджърите на практика получават допълнителна функция – освен да управляват производството, те се превръщат и в посредници при набирането на войници.
Документът, открит от независими руски медии и анализатори от общността за разузнаване от отворени източници, засяга както държавния, така и частния сектор. Ако работодателите забавят или откажат да изпълнят изискването, местните власти могат да наложат сериозни санкции. На основата на указите за „повишена готовност“, подписани от Владимир Путин през 2022 г., глобите могат да достигнат до един милион рубли.
Според наблюдатели тази стратегия показва нарастващата нужда на армията от нови попълнения. Макар Москва да твърди, че през миналата година около 420 хиляди души са подписали договори за служба, желаещите постепенно намаляват, особено в големите градове. Продължителният конфликт и нарастващият брой загинали също влияят върху обществените нагласи.
Икономисти предупреждават, че подобна политика може да задълбочи и без това сериозния недостиг на работна сила. Официални прогнози сочат, че до 2030 година Русия може да се сблъска с липса на около 11 милиона работници. Изпращането на кадри към армията може да облекчи военните нужди, но едновременно да създаде нови проблеми за бизнеса.
За работодателите решението създава и морална дилема – те трябва да избират конкретни хора от екипите си, които потенциално да бъдат изпратени на фронта. В същото време Кремъл поставя амбициозна цел: армия от 1,5 милиона военнослужещи. За нейното поддържане през 2025 година страната отделя около 6,3 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана.
Ако моделът бъде оценен като успешен, анализатори предполагат, че подобни изисквания могат да бъдат въведени и в други региони. Така на практика се оформя форма на постепенна или „тиха мобилизация“, която избягва силния обществен отзвук от масовата мобилизация през 2022 година.
