Тони Цикория (1994, Ню Йорк) и д-р Сам Парния описват процеса на умиране: видения, 40% оцелели и до 10 минути мозъчна активност

Никой не дава окончателен отговор за това какво се случва „от другата страна“, но описанията на лекари и оцелели постепенно очертават картина на процеса, който наричаме умиране. Случаят с ортопедичния хирург Тони Цикория, ударен от мълния през 1994 г. в северната част на щата Ню Йорк, остава едно от илюстративните свидетелства: според неговите спомени той видял тялото си отстрани, преминал през усещане за излитане и бил обгърнат от синкаво-бяла светлина, преди внезапно да „се върне“. Този тип разкази привличат вниманието на лекари като д-р Сам Парния, който подчертава, че смъртта често е процес, а не еднократен момент.

На физиологично ниво описанията са по-конкретни. Д-р Нина О’Конър обяснява, че дишането често става неравномерно — изключително плитко или обратното — дълбоко, и се появява характерен „гърлен“ шум, когато човекът вече не може да кашля или преглъща. В мига на окончателния отказ всички мускули се отпускат: могат да се чуят въздишки или стенания, зениците се разширяват, челюстта и кожата губят тонус, а остатъчни телесни секрети могат да бъдат отделени. Някои изследователи отбелязват, че мозъкът може да запази някаква функционалност до десет минути след спирането на сърцето, което поставя под въпрос идеята за мигновено прекратяване на съзнанието.

След внезапната фаза следват познати от патологията промени: в първия час настъпва „смъртният студ“ или algor mortis, след това кръвта се събира в най-ниските части на тялото (livor mortis), а след няколко часа и дни се появява вкочаняване (rigor mortis), което около 12 часа започва постепенно да се отпуска заради разграждането на тъканите. Тези промени обясняват и старите легенди — стегнатата кожа и видимата ретракция понякога създават илюзията за „по-растящи“ нокти и коса, от което в миналото са произлезли митове за вампири.

Извън анатомията лекарите описват и усещанията на умиращите. Според общопрактикуващия лекар д-р Клеър Джерада в някои случаи физиологичното преживяване прилича на позив за тоалетна — затова много хора издъхват в тоалетната след масивен инфаркт или белодробна емболия. При по-бавен край, вследствие хронично заболяване или старост, симптомите наподобяват депресивен синдром: загуба на апетит, екстремно отслабване, забавени движения и мисъл, и дълбока физическа слабост, при която простото изправяне от леглото изразходва цялата енергия за деня.

Начините, по които културите се отнасят към тялото след смъртта, варират драстично и носят отделни смислови и практически решения. В западния контекст балсамирането е разпространена практика — течности се заменят с консерванти, устата се обработва, поставя се козметика — обичай, чиято символика и технология имат дълга история. В Индонезия торaджите практикуват Ma’nene — ритуал на ексхумация и преобличане на телата на починалите на все няколко години, докато юдейската и мюсюлманската традиции изискват бързи погребения без балсамиране и връщане към земята.

Гласовете на онези, които са „се върнали“, допълват картината. Пример е актрисата Джейн Сиймур, която през 1988 г. преживява анафилактичен шок и описва наблюдение на собственото си тяло и усещане за бяла светлина. В проучване на д-р Парния от 2014 г. е регистриран пациент, който подробно описал събития в болничната зала три минути след спирането на сърцето, включително специфични звукови сигнали от апаратурата. По данни в извадки, цитирани от оцелели, около 40% съобщават за някаква форма на осъзнаване по време на клиничната смърт — видения на светлина, срещи с починали близки и силно нежелание да се върнат обратно в тялото.

Научният скептицизъм приписва част от тези феномени на хипоксия, неврофизиологични реакции или „осъзнато сънуване“, но за много пациенти и техните семейства тези свидетелства остават утешителни и значими. Важни новини в тази област продължават да се появяват, тъй като комбинирането на клинични наблюдения, анекдотични разкази и научни изследвания помага да се обрисува по-пълна представа за края на живота, която е едновременно биологична и човешка, въпрос на медицински факти и лични преживявания, съобщава town.bg. В медийния дискурс темата остава сред важните новини за общественото разбиране на смъртта и грижата за умиращите, включително в платформи като таун.бг.

Абонирайте се за нас в Google News.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване