Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за отмяна на мащабни санкционни мерки и мита, насочени срещу енергийните приходи на Русия. Решението идва на фона на нарастващото напрежение между Вашингтон и Киев и предизвиква нови опасения за бъдещата американска подкрепа за Украйна.
Законът, известен като „Линдзи Греъм“, носи името на покойния американски сенатор и предвиждаше възможност за налагане на мита до 100% върху държави, които купуват руски петрол и газ. Предвидените мерки обхващаха също руския енергиен и отбранителен сектор, президента Владимир Путин, високопоставени представители на властта и танкерите от т.нар. „сенчест флот“, използвани за заобикаляне на западните ограничения.
Според информацията обратът е свързан с договореност между Тръмп и Путин за облекчаване на санкциите срещу Русия в замяна на увеличени доставки на дизелово гориво за световните пазари. Междувременно войната на САЩ срещу Иран предизвика сериозни сътресения в петролните доставки и повиши цените на енергийните ресурси, създавайки допълнителен политически натиск върху Републиканската партия преди междинните избори.
Тръмп нарече украинските удари по руските рафинерии „позор“
Напрежението между американския президент и Володимир Зеленски се изостри и заради възобновяването на украинските удари по руските петролни рафинерии. Тръмп определи действията на Киев като „позор“, след като украинският президент нареди атаките да продължат.
Зеленски от своя страна призова европейските лидери да не намаляват помощта за страната му и поиска близо 80 млрд. долара за отбраната на Украйна през следващата година.
Попитан дали се превръща в изкупителна жертва заради вътрешнополитическите затруднения на Тръмп преди изборите в САЩ, украинският президент не даде пряк отговор. След продължителна пауза той заяви: „Това е моят отговор“.
„Защитавам единствено интересите на Украйна и украинския народ“, подчерта Зеленски в Брюксел.
Допълнително безпокойство в Киев предизвикаха съобщенията за ограничения в работата на американската сателитна система „Старлинк“, използвана от украинските сили за комуникация на бойното поле. Технологията е собственост на компанията „Спейс Екс“ на Илон Мъск. Мъск отрече компанията му да е отговорна за прекъсванията, а американски представител заяви, че Тръмп не е замесен.
Европа обещава да продължи подкрепата за Киев
На срещата в Брюксел европейските лидери демонстрираха подкрепа за Украйна и призоваха за засилване на натиска върху Москва.
„Сега не е време за оттегляне на подкрепата за Украйна. Сега не е време за облекчаване на санкциите срещу Русия. Сега е време да увеличим подкрепата си, да увеличим натиска“, заяви председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
Нидерландският премиер Роб Йетен определи ситуацията като „наистина тежка“.
Зеленски поиска от европейските партньори допълнително финансиране в размер на 70 млрд. евро, или приблизително 79 млрд. долара, както и повече ракети за противовъздушните системи „Пейтриът“.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че искането за подкрепа трябва да бъде покрито, и призова европейските партньори да участват във финансирането. Френският президент Еманюел Макрон съобщи, че съюзниците на Киев ще разгледат предложението, а германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че Европейският съюз ще обсъди въпроса до края на годината.
Украйна се подготвя за тежка зима
Киев бърза да укрепи отбраната си преди зимните месеци, когато температурите могат да паднат до минус 20 градуса. Руските атаки срещу енергийната инфраструктура създават риск за електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването на украинските градове.
Украинските власти съобщиха и за жертви при руски удари по южните градове Херсон и Запорожие. По предоставената информация в събота са загинали 64-годишен мъж и най-малко 17 души, сред които 11-годишно момиче.
Европейският съюз вече предоставя финансова подкрепа чрез заем от 90 млрд. евро, но украинските власти предупреждават за значителен недостиг на средства.
Отново се обсъжда използването на замразените руски активи
На фона на финансовите нужди на Украйна се засилиха призивите за използване на приблизително 200 млрд. евро от замразените активи на руската централна банка.
„Замразените активи ги има. Това е, което трябва да се използва за подкрепа на Украйна“, заяви латвийският премиер Андрис Кулбергс.
По въпроса обаче няма съществен напредък. Белгия, където се съхранява голяма част от руските средства, продължава да се противопоставя на подобна стъпка заради опасенията около правните и финансовите последици.
Развитието на спора около санкциите, американската помощ и замразените активи ще има ключово значение за способността на Украйна да финансира отбраната си през следващата година. Решението на Вашингтон за санкционните мерки допълнително усложнява отношенията между САЩ, Украйна и европейските им партньори.
