Полша, Литва и Естония предупреждават за нарастващ риск от руски провокации срещу държави от НАТО, включително чрез сценарии под чужд флаг. Според Института за изследване на войната подобни действия могат да бъдат използвани като претекст за последваща ескалация на напрежението.
Литовският президент Гитанас Науседа съобщи, че страната разполага с разузнавателна информация за подготвяни руски операции срещу инфраструктура на Алианса. Той не уточни кои обекти са потенциална цел, но подчерта, че властите вече са засилили охраната на критичната транспортна и енергийна инфраструктура.
Подобни опасения изрази и полският външен министър Радослав Сикорски. По думите му Варшава има основания да смята, че Москва може да използва дронове, представени като украински, за атаки срещу държава от НАТО или срещу руски обекти. Според него подобен сценарий би могъл да послужи като оправдание за последващи действия от страна на Кремъл.
Полски медии съобщиха още в края на юни, че Съединените щати са предупредили Варшава за възможни руски провокации срещу страни от Алианса. По-късно тази информация беше потвърдена и от Сикорски.
Междувременно естонският министър на отбраната Хано Певкур обърна внимание на необичайно руско военно учение с бойни стрелби, проведено на 9 юли в езерото Пейпус по границата между Русия и Естония. По думите му Москва не е уведомила предварително естонските власти, а подобен тип маневри в граничното езеро са без прецедент и се вписват в серия от действия, които Талин определя като провокативни.
От Института за изследване на войната смятат, че Русия продължава да реализира стратегия за създаване на информационни и психологически предпоставки за евентуални бъдещи действия срещу НАТО.
В същото време анализаторите отбелязват, че руските сили отново са засилили ударите по украинската пристанищна инфраструктура на Черно море. Според оценката им целта е да бъде ограничен износът на Украйна и да се нанесе удар върху икономиката на страната. Експертите не изключват атаките да са и ответна реакция на украинските операции срещу руски плавателни съдове в Черно и Азовско море.
Докладът обръща внимание и на затрудненията при руския износ на суров петрол. Според публикувани данни значителни количества нефт се намират на танкери без обявена крайна дестинация, което се свързва както със санкциите, така и с последиците от украинските удари по руската петролна инфраструктура.
Анализаторите посочват, че намалените възможности за преработка на суров петрол принуждават Русия да увеличава морския износ, но остават въпросителни около рентабилността на тази стратегия и способността на страната да компенсира нанесените щети.
