Екип от изследователи, воден от Университета в Бон, съобщи, че увреждане на ДНК, свързано с йонизираща радиация (IR) от аварията в Чернобил, се проявява при децата на първоначално изложени работници. Тази трансгенерационна връзка е демонстрирана чрез търсене на специфичен клас мутации — т.нар. клъстерни de novo мутации (cDNMs) — и представлява важна новина за научната общност и общественото здраве, съобщава town.bg. Таун.бг също следи темата отблизо сред важни новини в региона.
В проучването са анализирани пълни геномни секвенирания на три групи: 130 потомци на работници по разчистването в Чернобил, 110 потомци на германски военни радарни оператори, които вероятно са били подложени на разсеяна радиация, и 1275 потомци на родители без известно излагане, използвани като контрол. Изследователите не търсят общия брой стандартни de novo мутации, а конкретно клъстери от две или повече нови мутации, разположени в близост една до друга при детето, които не присъстват в геномите на родителите. Такива клъстери се считат за индикатор за разкъсвания в родителската ДНК, възникнали след въздействие на радиация.
Средните наблюдавани стойности показват съществена разлика между групите: 2,65 cDNMs на дете в Чернобилската група, 1,48 в радарната група и 0,88 в контролната група. Авторите отбелязват, че абсолютните числа могат да бъдат повлияни от „шум“ в данните и възможни надценявания, но след прилагане на статистически корекции разликата остава значима. Освен това анализът показва тенденция към увеличаване на броя на клъстерите при потомците с нарастване на оценената радиационна доза за родителя, което подсказва доза–отговор връзка.
Предложен механизъм за образуване на тези клъстери включва образуването на реактивни кислородни видове след излагане на IR, които могат да причинят единични и двойни разкъсвания на ДНК нишки. Ако такива разкъсвания бъдат поправени несъвършено, в региона около ремонта могат да останат няколко близко разположени нови мутации — именно това, което изследователите идентифицират като cDNMs.
Що се отнася до потенциалния риск за здравето на потомството, екипът дава успокояващи оцени: няма данни, че децата на изложени родители имат повишен общ риск от заболявания, свързани с намираните cDNMs. Това отчасти се обяснява с факта, че значителна част от тези мутации попада в некодиращи региони на генома, които не контролират директно синтеза на белтъци. В анализа се посочва и че малкото общо увеличение на cDNMs, комбинирано с относително малката част от генома, кодираща белтъци, прави вероятността дадена болест при потомството да бъде предизвикана от cDNM минимална.
Изследователите също така сравняват влиянието на радиацията с друг известен фактор: възрастта на бащата при зачеването. По-възрастните бащи обикновено предават повече мутации на децата си, а свързаният с това повишен риск от заболяване остава по-голям от риска, идентифициран в настоящото изследване заради радиационно излагане.
Авторите посочват няколко ограничения на проучването. Първо, първоначалното излагане на радиация е настъпило преди десетилетия, което принуждава екипа да се опира на исторически записи и измервателни устройства от съответния период за оценка на дозите. Второ, участието е доброволно и това може да въведе селективен уклон — хора с подозрения за излагане може би са били по-склонни да се включат. Тези ограничения намаляват точността на оценките, но не заличават наблюдаваната тенденция.
Като заключение авторите подчертават, че продължителното бащино излагане на ниски дози йонизираща радиация може да остави фини, проследими следи в генома на следващите поколения, което налага продължаващо наблюдение и мерки за защита на изложените групи. Изследването е публикувано в списанието Scientific Reports и представлява стъпка към по-добро разбиране на трансгенерационните ефекти от радиация.
Абонирайте се за нас в Google News.
