Международен екип от учени идентифицира и засне 31 потенциално нови за науката морски вида в рамките на едва две седмици по време на експедиция в тропическия южен Атлантик край бреговете на Бразилия. Операцията бе проведена от 24 експерти на борда на изследователския кораб Falkor (too) на Океанския институт „Шмид“ и разшири значително познанията за т.нар. „средна зона“ на океана — пространството между осветената повърхност и морското дъно, където голяма част от биомасата остава недостатъчно проучена.
Според отчитания на екипа, в списъка влизат разнообразни и необичайни организми: девет нови вида медузи, седем сифонофора — колониални организми, седем гребенести медузи, нов вид нежен червей (gossamer worm), нов родственик на раците и омарите, както и четири ларвации, които изграждат сложни „къщички“ от слуз за филтриране на храната. Сред намиранията са и два гигантски ризария — едноклетъчни организми с размери, позволяващи да се видят с невъоръжено око. Тези открития представляват важни новини за морската биология и екология, тъй като дават нови индикации за разнообразието в една от най-големите обитаеми области на планетата.
Успехът на мисията се дължи не само на наблюденията с подводен робот, но и на технологичен пробив на борда. Екипът използва автономния подводен робот SuBastian, оборудван с лазерни скенери, за да дигитализира организмите на стотици метри дълбочина, както и нов тип лазерен микроскоп, разработен в Станфордския университет и наречен неформално Squid („Калмарът“). Този инструмент позволи триизмерно живо заснемане на клетъчната структура на микроорганизмите без физическо увреждане — ключово предимство при работа с деликатни, пихтиести видове, които традиционните мрежи разрушават при изтегляне.
На борда уловените екземпляри бяха поставяни в специализирани камери, симулиращи огромното налягане, тъмнината и температурата на естествената им среда; тези виртуални среди дадоха възможност за преглед и оцеляване на индивидите достатъчно дълго, за да бъдат подробно изучени и цифрово съхранени. По този начин учените успяха да класифицират голяма част от материалите в рамките на дни, процес, който при традиционни условия отнема месеци или години.
Експертите подчертават и екологичното значение на откритите организми. Множество видове от средната зона извършват масивни вертикални миграции — през деня те остават в тъмните дълбини, а през нощта излизат близо до повърхността, за да се хранят. Тези движение играят съществена роля в биологичния транспорт на въглерод към дълбокия океан, което има отражение върху глобалния климатичен баланс. Според водещите учени разбирането на поведението и разнообразието на тези организми е от ключово значение за моделирането на океанските процеси.
Главният учен на експедицията, д-р Карън Озбърн от Смитсонианския национален музей по естествена история, коментира, че средната зона е претъпкана с невероятни и досега неописани форми на живот и че постижението вероятно доближава световен рекорд за брой нови описани животни за толкова кратко време. Откритията разкриват, че това обширно пространство от океанската колона все още крие значителни и важни новини за науката и обществото.
Информационният и научен интерес към резултатите вече набира скорост сред изследователите, а дигиталните архиви и триизмерните модели, създадени по време на мисията, ще бъдат използвани за последващи таксономични проучвания и мониторинг. Това демонстрира как съчетанието от дистанционно роботизирано наблюдение, напреднали оптични технологии и реалистични лабораторни условия на борда може да ускори откриването и документацията на нови видове.
Експедицията и нейните резултати представляват съществен принос към глобалното разбиране на океанското биоразнообразие и подчертават нуждата от продължително и системно проучване на средната зона — една от най-малко проучените, но най-обширни части от жизненото пространство на Земята. Тези важни новини предизвикват нов интерес и въпроси за това как човечеството ще използва научените уроци в опазването на океаните, докато науката напредва.
Информацията за откритията бе потвърдена от екипа и съобщава town.bg, а допълнителните детайли се очаква да бъдат публикувани в специализирани научни издания. В материала също така фигурира описанието на технологиите и методите, използвани за съхранение и анализ на пробите, което ще подпомогне бъдещи мисии и изследвания, както и популяризирането на откритията в научната общност и сред широка публика.
Източник: The Guardian
Абонирайте се за нас в Google News.
