Климатичните промени, покачването на морското равнище и човешката дейност застрашават множество световно известни дестинации и екосистеми, като учените предупреждават, че някои от тях може да изчезнат окончателно в следващите десетилетия. Списък, базиран на данни от ЮНЕСКО, НАСА и климатични изследвания, съобщава town.bg, и включва островни държави, ледени маси, коралови рифове, влажни зони, гори и исторически обекти.
Сред най-уязвимите островни територии са Малдивите, където около 80% от сушата е на по-малко от 1 метър над морското равнище и островите постепенно се потапят; правителствените власти вече обмислят варианти за преместване на населението. Тувалу в Тихия океан, с най-висока точка около 5 метра, също е в критичен риск, като прогнозите сочат пълно наводнение в рамките на десетилетие. Атолите в Маршаловите острови губят терен вследствие на щормови вълни, а Сейшелите срещат ерозия на бреговете с темп 10–15 см годишно. Тези примери са част от важни новини за бъдещето на крайбрежните общности и туризма.
Ледените покривки и полярните райони се топят с ускорени темпове. Ледниците на Килиманджаро са изгубили приблизително 85% от покривката си от 1912 г.; експерти прогнозират, че ледът може да изчезне в периода 2030–2040 г. Патагонските ледници в Аржентина и Чили, които представляват една от най-големите ледени маси извън Антарктида и Гренландия, губят около 21 гигатона лед годишно. В Национален парк Глейшър в Монтана броят на ледниците е спаднал от около 150 през 1850 г. до 25 днес, с възможност да изчезнат до 2030 г. Алпийните ледници в Швейцария, Австрия и Италия губят до 3% от масата си годишно, което може да трансформира легендарни ски региони в обикновени планини. На арктическо ниво учените предупреждават, че летният морски лед около Северния полюс може да изчезне между 2030 и 2050 г., което ще промени арктичната екосистема и ще увеличи риска за видове като полярните мечки.
Кораловите рифове са друго критично звено. Големият бариерен риф в Австралия, най-голямата жива структура на планетата, преживя няколко масови събития на избелване след 2016 г.; прогнозите сочат възможна загуба до 90% от кораловите общности до 2045 г., като основни заплахи са повишаването на температурата на водите, замърсяването и болестите сред коралите. При морските и солените басейни Мъртво море между Израел и Йордания губи около 1 метър от нивото си годишно и се е свило с една трета за последните 50 години; рискът от пълно пресъхване до 2050 г. остава реален. Евърглейдс във Флорида са загубили около половината от площта си поради промени във водните нива и урбанизация.
Градовете с богато историческо наследство също са заплашени. Венеция запада с между 1 и 4 мм годишно според различни оценки, а честите наводнения вече застрашават дворците по Гранд Канале, Пиаца Сан Марко и старите мостове; дори системата MOSE за защита от приливни вълни може да не осигури дългосрочно решение при засилване на климатичните екстреми. Амстердам, разположен под морското равнище, разчита на сложна система от диги и язовири, които при екстремни промени могат да бъдат недостатъчни.
Тропическите гори и уникалните екосистеми също са в упадък: Амазонката губи около 10 000 км2 гора годишно поради обезлесяване и съществува риск от преминаване през „точка на безвъзвратност“, при която част от горите могат да се превърнат в савана. В Конго незаконната сеч и добивът намаляват втория по големина тропичен масив, а в Мадагаскар 90% от девствените гори са вече унищожени, което води до изчезване на редки видове. Галапагоските острови са застрашени от инвазивни видове, нарастващ туризъм и промени в океанските течения.
Историческите и археологически обекти страдат от въздействието на климатичните условия и човешкия натиск: Долината на царете в Египет е подложена на разрушаване поради покачващи се подпочвени води и масов туризъм, а Тимбукту се затрупва постепенно от пясъци на фона на опустиняването.
Експертите препоръчват да се използват възможностите за посещение с мисъл за опазване: много от тези места вече ограничават броя на туристите или въведоха специални правила. Пътуващите трябва да планират преживяванията предварително, да предпочитат екологичен туризъм, да спазват локалните регулации и да подкрепят организации за опазване на наследството и природата. Тези новини са важни новини за всички, които ценят глобалното културно и природно наследство, а съобщенията и анализите се следят и в таун.бг.
Учените предупреждават, че следващите около 20 години може да са последният шанс да се видят много от тези природни и архитектурни чудеса в автентичния им вид, ако не бъдат взети спешни мерки за смекчаване и адаптация.
Абонирайте се за нас в Google News.
