Украинските удари по руски рафинерии предизвикаха недостиг на гориво и разтърсиха пазара на облигации – доходността достигна 16,7%

Украинските атаки срещу рафинерийната инфраструктура в Русия предизвикаха сериозни нарушения в доставките на гориво и доведоха до рязко влошаване на пазарите на облигации, съобщава town.bg. Опашки пред бензиностанциите и регионални ограничения върху продажбата на гориво вече са ежедневие в много части на страната, а общественото недоволство расте, посочват анализи, цитирани в репортажа.

Според наличните данни украинските дронове и удари са поразявали руски цели 194 пъти тази година, предимно в европейската част на федерацията, а интензивността на атаките продължава да се увеличава. В едно от последните действия украинските сили нанесли удар по най-голямата руска рафинерия в Омск — съоръжение, което осигурява около 8% от националния рафинерийен капацитет и се намира на близо 2 500 километра от границата с Украйна. Последиците от тези удари затрудняват не само производството, но и разпределението на гориво към отделните региони.

Наблюденията показват, че около една четвърт от капацитета за производство на гориво в Русия е бил изгубен през последните 12 месеца, а в две трети от регионите са въведени ограничения при продажбите. Това е довело до масивни опашки за зареждане и до това, че жителите на засегнати места, включително на Кримския полуостров, да изпитват остър недостиг на гориво и електроенергия, принуждавайки някои да напуснат района.

Наред с физическите щети върху инфраструктурата, последиците вече се отразяват и на финансовите пазари. Пазарът на руски облигации с номинал около 1 трилион долара регистрира остри разпродажби след кампанията, определяна от украинския президент като „40-дневна операция за влияние“. Доходността по 10-годишните руски държавни облигации се повиши с почти 200 базисни пункта от началото на юни, достигайки 16,7%. Това движение отразява комбинация от инфлационен натиск, предизвикан от по-високите цени на енергията, и нарасналите емисии дълг за финансиране на военните разходи от началото на втория конфликт през февруари 2022 г.

Правната и оперативна недостъпност на руските финансови инструменти за голяма част от чуждестранните инвеститори допълнително ограничава потенциалните купувачи. Административни мерки, включително забрани за търговия с руски дълг от страна на американския регулатор и замразяване на връзките между големи клирингови къщи и руския Национален депозитар, затвориха пазарните входове. Това остави основната тежест върху местни институции и евентуално някои структури в „приятелски“ държави като Беларус и Казахстан.

Пазарът на акции в Москва също е под натиск и основните индекси се търгуват на нива, невиждани от февруари 2023 г. Наскоро е имало и данни за оценка на риска за банковия сектор: анализи, подготвяни от европейски разузнавателни служби, разглеждат възможността за банкова криза в Русия към 2026 г. Докладите отбелязват, че около 500 000 фирми са фалирали през изминалата година и че до 15% от банковите кредити са необслужвани, като се очаква този дял да нараства. В документацията рискът за финансовата система е описан като „експлозивен“.

Икономическите сътресения и социалните трусове, предизвикани от кампанията по енергийни обекти, заплашват способността на Кремъл да поддържа военните си усилия в петата година на конфликта. Точното въздействие върху политическите решения остава предмет на дискусия — анализатори предупреждават, че е възможно натискът отвътре да принуди властите към преговори.

Последствията от евентуален мирен процес също са обсъждани в икономическата перспектива: по-ниски цени на енергията в глобален мащаб, значителни програми за възстановяване на Украйна и потенциално повишаване на оценките на европейските акции при по-ниска енергийна премия са сред посочваните ефекти. Това би имало отражение върху международните пазари и цените на суровините.

В анализ, публикуван в блога на опозиционната фигура Михаил Ходорковски, се разглеждат и логистичните аспекти на кризата. Той смята, че в краткосрочен план Русия би могла да внася гориво, но проблемите са свързани с разпределението и държавното управление. Ако правителството либерализира цените, горивото би се насочило към най-търсените региони, но политическата цена на по-високи цени е висока. Друг възможен ход е по-строга координация на логистиката, но Ходорковски изразява съмнения в способността на държавата да го организира ефективно заради корупционни практики. Вече е предприета и мярка за понижаване на стандартите на горивото до клас „Евро‑2“, забранен през 2013 г., което има опасности за автомобилите. Ако капацитетът за рафиниране бъде съкратен наполовина, според него кризата би преминала от бензинова към дизелова в момент, когато сезонът на жътва наближава, което ще има допълнителни икономически и социални последствия.

Тези развития представляват ключови новини и важни новини за икономическата и енергийната стабилност на региона, като продължават да се следят от инвеститори и анализатори, както и от широката публика и медии, включително таун.бг.

Абонирайте се за нас в Google News.

Бъдете в крак с най-важните новини

С натискането на бутона за абониране потвърждавате, че сте прочели и сте съгласни с нашата Декларация за поверителност и Условия за ползване