Неочакван обрат в парламента: управляващата партия „Прогресивна България“ оттегли предложението си за въвеждане на ограничение върху възнагражденията на ръководителите на държавните предприятия. Идеята трябваше да бъде включена чрез промени в Закона за публичните предприятия, направени между текстовете на Закона за държавния бюджет за 2026 г.
Първоначалното предложение предвиждаше членовете на управителните и надзорните съвети на държавните дружества да не могат да получават по-високи възнаграждения от заплатата на министъра, който отговаря за съответното предприятие.
Депутатът от „Прогресивна България“ Стефан Белчев обясни, че решението за оттегляне е свързано с възражения от страна на министъра на икономиката Александър Пулев. Според него не било правилно всички държавни компании да бъдат поставяни под един и същ лимит, независимо от размера, активите и финансовите им резултати.
Белчев посочи, че за големи стратегически дружества като РВД и АЕЦ „Козлодуй“ било логично ръководителите да получават по-високи възнаграждения заради мащаба и отговорностите на позициите си.
По думите му Министерството на икономиката, индустрията и инвестициите вече подготвя нова методика, която трябва да въведе по-ясни правила за „справедливо и контролирано заплащане“ на директорите в държавните компании. Засега обаче не е посочен конкретен срок, в който тези правила трябва да бъдат готови.
Предвижда се бъдещата методика да регламентира и кои предприятия ще могат да намалят броя на членовете в директорските си бордове до 3 души вместо досегашната практика с по-големи състави.
Темата за високите възнаграждения в държавния сектор отдавна е обект на критики. Самият икономически министър Александър Пулев неведнъж е изразявал недоволство от големите заплати на ръководители в държавни дружества, включително в компании със спорни финансови резултати.
По време на заседанието на бюджетната комисия Асен Василев от „Продължаваме промяната“ настоя ограничението да бъде прието незабавно, като при необходимост от него да бъдат изключени само отделни дружества. Според него обществото отдавна е свидетел на случаи на прекомерни възнаграждения и не трябва да се чака изработването на нова наредба.
От „Продължаваме промяната“ обаче заявиха, че ще изчакат предложенията на Министерството на икономиката и новата система за определяне на заплатите.
Оттеглянето на мярката предизвика критики от опозицията, която определи решението като отстъпление от обещанията за ограничаване на прекомерните възнаграждения в държавните предприятия. Според критиците управляващите са се отказали от бързо решение на проблем, за който самите представители на кабинета са предупреждавали.
Сред посочваните примери за високи заплати са възнагражденията на ръководители в дружества като „Български пощи“ и Националния дворец на културата, които в миналото станаха повод за обществено недоволство.
