В Добрич се проведе двудневна научна конференция, посветена на състоянието и бъдещето на полезащитните горски пояси — уникални съоръжения, които подпомагат добивите, запазват влагата в почвата и съхраняват биоразнообразието в най-плодородната част на България. Експерти, учени и представители на институциите обсъдиха идеята тези пояси да бъдат включени в системата за агросубсидии наред със земеделските земи.
Заместник-министърът на земеделието Стоян Тошев посочи, че ефектът от поясите е безспорен — данните показват, че добивите при слънчогледа се увеличават с до 30%, а при пшеницата и царевицата с 10–20%. „През 2024 г. взехме решение за обследване на поясите и подготовка на 10-годишна програма за тяхното устойчиво възстановяване“, подчерта Тошев.
Проблемите обаче са сериозни. Още преди 5–6 години учените са отчели рязко влошаване на състоянието на дървесни видове като акация, червен дъб, цер и липа. „От 2020 г. процесите на съхнене се задълбочават, а около 700–800 хектара или 10–12% от поясите се нуждаят от възстановяване“, предупреди проф. Георги Георгиев, директор на Института за гората при БАН.
Към момента финансирането за възстановяване идва основно от горските и ловните стопанства, но приходите от дървесината са многократно по-ниски от необходимите разходи. „Не е логично една ивица от 10–12 метра, която върши основната работа, да остава без подпомагане, докато околните земеделски площи получават субсидии“, заяви доц. Георги Костов от Лесотехническия университет. Той подчерта, че е нужна силна аргументация, много труд и политическа воля, за да бъде включена тази част от агролесовъдската система в схемите за подпомагане.
Конференцията в Добрич поставя основата за изработване на дългосрочна програма за опазване на чернозема, биоразнообразието и устойчивото развитие на земеделските райони в страната.
