България

Вълчев: Ученическите стипендии ще растат с 20% през 2027 г., ще има ръст и на учителските заплати

vylchev

Ученическите стипендии ще бъдат увеличени с около 20% през 2027 г., а заплатите на учителите ще нараснат със 7,5%. Това обяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев в телевизионно интервю, в което представи параметрите на проектобюджета за сектора и предстоящите промени в училищната система.

За образование през следващата година са предвидени общо 5 582 800 хил. евро, или над 5,58 млрд. евро. По думите на министъра средствата са насочени преди всичко към основните участници в образователния процес, като на първо място са учителите.

Учителските заплати и стипендиите

Вълчев призна, че заложеното увеличение от 7,5% няма да е достатъчно учителските възнаграждения да стигнат 125% от средната работна заплата, както е записано в управленската програма на „Прогресивна България“. Той увери, че този ангажимент ще бъде изпълнен до края на мандата, тъй като политиката за по-високи доходи на преподавателите се е оказала успешна и е променила профила на студентите, които избират учителската професия.

Според министъра ученическите стипендии не са променяни от близо десет години, а минималният им размер в момента е 10,78 евро – сума, валидна от 2017 г. Той определи кабинета като първото правителство, което предприема стъпка за увеличението им. Минималната стипендия ще расте с по-бърз темп от максималната, а и занапред стипендиите ще се използват като стимул за наистина добрите ученици, които искат да извлекат максимума от обучението си.

Подкрепа е предвидена и във висшето образование. Ако разчетите бъдат одобрени, стипендиите на докторантите ще се повишат с около 5%, а на студентите – с около 13%. Заделени са и пари за по-добри условия и по-ниски разходи в студентските столове и общежития. Вълчев признава, че процентите не са големи, но подчерта, че в трудни години обществото трябва да проявява социална чувствителност и солидарност.

За извънкласни занимания, включително по програмата „Заедно в изкуствата и спорта“, се предвиждат допълнителни 3,6 млн. евро. Министърът смята, че училището трябва да осигурява достатъчно такива възможности, за да не се налага семействата да плащат за частни школи, които натоварват домашните бюджети. Предстои цялостен преглед на качеството на извънкласните дейности, за да отговарят те реално на интересите на децата. Продължават и програмите за строеж и разширяване на училища и детски градини, както и за изграждане и обновяване на физкултурни салони и спортни площадки.

Нов модел на финансиране на училищата

Министерството подготвя промяна в принципа, по който училищата получават средства. Според Вълчев сегашната схема, при която „парите следват ученика“, води до изкривявания, особено в районите с тежки социални и образователни проблеми. Той очаква до месец-два новият модел да бъде предложен за обществено обсъждане.

Идеята е системата да наподобява тази във висшето образование, където държавата финансира университетите според броя на приетите студенти, но при по-строг контрол върху знанията и придобиването на диплома. В училищата ще се търсят инструменти, които отчитат не само първоначалния обхват на учениците, но и задържането им в клас. Така учителите няма да се страхуват да пишат отсъствия и да поставят реални оценки.

„В момента в някои от най-проблемните региони системата на практика е настроена така, че ученикът да влезе неграмотен в училище и да излезе неграмотен. Това е недопустимо“, заяви министърът.

Вълчев отбеляза още, че през годините увеличаването на парите за образование не е донесло пропорционален ефект. Той заяви, че министерството ще настоява образованието да остане приоритет, но трябва и да показва резултати.

Неравенствата и случаят в Бояново

Министърът описа образователните неравенства като изключително сериозен проблем с вече стряскащ мащаб. По думите му в 44% от общообразователните училища учат деца с нисък социален статус, които трудно овладяват българския език, а при професионалните гимназии делът достига 48%. Пример за дълбочината на проблемите според него е професионалната гимназия в село Бояново.

Вълчев определи отношението на училищния колектив там като крайно безотговорно, но призова вината да не се стоварва само върху учителите. Те трябва да работят заедно с местната власт, регионалните управления на образованието, социалните работници и МВР. Министърът посочи, че създаденият преди години механизъм за обхват на децата с постановление №100 не функционира ефективно и нарече това един от най-големите провали на държавата. Вместо прибързани законодателни промени ведомството ще търси спокойно работещи решения.

Засилен ще бъде контролът върху регионалните управления на образованието, които според министъра са ключови, защото могат да следят отблизо какво се случва във всяко училище. Макар директорът на регионалното управление в конкретния случай да е назначен съвсем скоро, това не снема отговорността от институцията, в която работят експерти с ангажимент за проверки. Действия ще бъдат предприети след приключването на текущата проверка.

Закриването на гимназията в Бояново не е желаното решение, но Вълчев не го изключи, ако децата не се върнат в клас и не започне нормален учебен процес без подкрепа от останалите институции. Според него няма смисъл да се харчи обществен ресурс без никакъв резултат.

Един учебник по предмет

Сред най-обсъжданите идеи на министерството е въвеждането на по един учебник по всеки предмет. В началото промяната ще засегне главно хуманитарните дисциплини – български език и литература, история и география, но в перспектива може да обхване всички предмети. Вълчев смята за ненормално по една дисциплина да има пет-шест учебника, при положение че резултатите на учениците спадат, а многообразието очевидно не води до по-високо качество.

Реформата няма да е незабавна. Догодина трябва да бъде представена концепцията за новите учебни програми, а през 2028 г. се предвижда да бъдат обявени конкурсите за учебниците. Министерството вече е започнало разговори с издателствата и няма да пише учебници, нито да определя автори – най-доброто предложение ще бъде избрано чрез конкурс между издателските колективи. По думите на министъра авторите трябва да са предимно учители, за да е езикът разбираем за децата, а представителите на академичната общност могат да участват, но не като водещи автори.

Вълчев отхвърли твърденията, че целта е налагане на държавна идеология или ограничаване на различните гледни точки. Според него именно съсредоточаването само върху хуманитарните предмети създава усещане за манипулация, докато истинският конкурсен принцип трябва да доведе до най-добрия учебник и по математика, химия и останалите дисциплини. Средно държавата харчи малко над 30 млн. евро годишно за учебници, а в годините на смяна на комплектите сумата е значително по-висока – за 2027 г. са предвидени над 70 млн. евро.

Мерки за дисциплината

До края на месеца министерството ще внесе пакет от мерки за по-добра дисциплина в училищата. Сред тях са ограничаване на мобилните телефони в час с изключения по медицински причини, както и законодателни предложения, свързани със социалните мрежи.

Министърът описа бюджета за 2027 г. като насочен към подкрепа в трудна икономическа обстановка и подчерта, че промените в образованието трябва да вървят с нужното темпо, но без прибързване, което води до грешки. Той определи системата като обща отговорност на цялото общество.

„Ако не стабилизираме образователната система и тя не започне да работи при добри стандарти, нищо добро не очаква българската икономика и българското общество“, заяви проф. Вълчев.

Повече за останалите мерки в проектобюджета можете да прочетете в материала ни за данъчните промени и новите разходи.

Следвайте ни в Google NewsНовините на Town.bg във вашия поток
Сподели
ViberWhatsAppTelegram

Още по темата