Независимият общински съветник Ваня Григорова заяви, че към момента вижда единствен шанс за провеждане на лява политика в Народното събрание в лицето на „Прогресивна България“. В същото време тя подчерта, че приетият държавен бюджет не носи белезите на лява икономическа политика. В интервю за предаването „Лице в лице“ Григорова коментира още бъдещето на БСП, промените в трудовото законодателство, конкурсите за общинските дружества и личните си политически планове.
Тя припомни, че вече повече от година е независим общински съветник, след като е напуснала групата на БСП в Столичния общински съвет още месеци преди политическите промени на национално ниво.
По думите ѝ надеждата за възраждане на левите идеи е свързана с „Прогресивна България“, тъй като част от представителите на формацията и на Министерския съвет имат биография, свързана с БСП.
Григорова отказа да прави окончателна оценка за състоянието на социалистическата партия преди традиционния събор на Бузлуджа. Тя заяви, че ще присъства на събитието и едва след това ще прецени дали в партията все още има потенциал за възстановяване. Според нея Крум Зарков полага усилия да обедини останалите структури, но призна, че БСП се намира в тежко положение.
По отношение на държавния бюджет Григорова беше категорична, че той не може да бъде определен като ляв.
Според нея финансовата рамка представлява продължение на досегашната бюджетна политика, а истинската посока на управлението ще стане ясна едва при приемането на бюджета за следващата година.
Тя припомни, че е останала разочарована от икономическата програма на „Прогресивна България“, която определи като неолиберална, но отбеляза, че публикуваният впоследствие политически манифест е имал значително по-лява насоченост. По думите ѝ във формацията съществуват две различни течения, които се конкурират помежду си.
Григорова отправи критики и към последните промени в Кодекса на труда. Според нея измененията са приети по неправилен законодателен ред чрез преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, което, по думите ѝ, противоречи на практиката на Конституционния съд.
Тя изрази мнение, че тези действия представляват отстъпка към работодателските организации и припомни, че подобни предложения вече са били обсъждани с парламентарните партии още през 2023 г., когато е участвала в разговорите като представител на синдикатите.
На въпрос дали би се кандидатирала за президент, Григорова категорично отхвърли подобна възможност.
Тя заяви, че президентската институция не съответства на начина, по който разбира обществената си роля, тъй като предпочита да участва активно в ежедневни обществени каузи, а не да изпълнява предимно представителни функции.
Относно евентуално ново участие в изборите за кмет на София Григорова посочи, че подобно решение все още не стои на дневен ред. По думите ѝ то ще зависи от това дали ще намери достатъчно съмишленици, тъй като в момента трудно получава подкрепа от политическите партии.
Тя коментира и конкурсите за избор на ръководства на общинските дружества в столицата, като изрази съмнения доколко процесът ще бъде напълно прозрачен. Според нея съществува риск назначенията да бъдат резултат от политически договорки, а не от професионалните качества на кандидатите.
Григорова обясни, че като член на конкурсната комисия за общинските лечебни заведения е задължена да спазва конфиденциалност, но уточни, че за всички дружества са подадени около 180 кандидатури за изпълнителни директори, членове на съветите на директорите и контрольори.
По думите ѝ в следващите дни комисията ще прецени кои кандидати отговарят на изискванията, след което допуснатите участници ще разполагат с 1 месец, за да представят своите концепции за управление и развитие на съответните общински дружества.
