Българското селско стопанство, което по своята същност трябва да гарантира продоволствената сигурност на страната и да бъде ключов източник на заетост и доходи в селските райони, днес съществува по-скоро като формално понятие, отколкото като реално функциониращ сектор. Това заяви народният представител от „Възраждане“ Даниел Петров в декларация от парламентарната трибуна, разпространена от БТА.
По думите му някогашната роля на България като значим земеделски производител е безвъзвратно загубена. Страната, която в миналото е била нетен износител на храни, днес разчита основно на внос за продукти от първа необходимост. Петров подчерта, че състоянието на ключови подсектори – животновъдство и производство на плодове и зеленчуци – е особено тревожно. Местното производство на месо, например, покривало едва половината от вътрешното потребление.
Депутатът обърна внимание и на дългосрочния спад в овощарството и зеленчукопроизводството, който продължава от години. От влизането на България в Европейския съюз досега страната е загубила огромна част от малките и средните стопанства – от около половин милион до приблизително 130 хиляди. Именно тези ферми, по думите му, са били гръбнакът на българското земеделие.
Петров посочи като основна причина за разрухата в сектора политиките, водени от ГЕРБ и ДПС през последните години. Той критикува и европейските търговски споразумения, като специално открои договора между ЕС и Меркосур, който според него би засилил натиска върху българските производители. Депутатът отбеляза, че евродепутатите на „Възраждане“, заедно с групата „Европа на суверенните нации“, са гласували против споразумението.
Според представените от него данни, картината през 2026 г. остава мрачна. Делът на земеделието в брутния вътрешен продукт на страната е спаднал от близо 10% преди присъединяването към ЕС до около 4% днес. Броят на стопанствата е намалял с над 60%, като по-голямата част от земята и субсидиите са концентрирани в ръцете на ограничен кръг големи производители. В същото време броят на хората, за които земеделието е основен поминък, е намалял драстично.
Въпреки критичната оценка, Петров изрази увереност, че сегашното състояние не е необратимо. По думите му геополитическите процеси и историческите закономерности рано или късно ще доведат до промяна, а отговорността за допуснатите грешки няма да остане без последици.
